"Изобретяването на звука" на Чък Паланюк (интервю)

В рубриката "Четиво" Дневник публикува интервю с Чък Паланюк, автор на "Изобретяването на звука", предоставено от Издателство "Ера". Интервюто се публикува единствено на сайта на Дневник.бг.

В "Изобретяването на звука" от Чък Паланюк има двама главни герои: Мици Айвс и Гейтс Фостър.

Мици създава "фоли" звуци, които правят филмовите сцени по-реалистични. Известна е със записите си на писъци, които продава на холивудските продукции.

Фостър преследва хора, свързани с детски отвличания, крепен от надеждата, че може да намери изчезналата си преди години дъщеря.

Персонажите им не изглеждат свързани на пръв поглед, но със задълбочаването на историята, някои тайни и скрити връзки излизат наяве...

Паланюк определено е на върха на писателските си способности - през цялото време не ни оставя да си поемем дъх, а финалът е изключително разтърсващ и удовлетворяващ.

Чък Паланюк, автор на култовия роман "Боен клуб", ни представя един смущаващ и мрачен свят, в който страданието е превърнато в стока, а изкуството притежава опасна власт. "Изобретяването на звука" е най-новият напрегнат, дързък и провокативен шедьовър на Паланюк, който за пореден път експериментира смело, размива жанровете и преминава всякакви граници.

Като читател на "Дневник" може да купите книгата със специална отстъпка от поне 10% в Ozone.bg. Кодът за нея е Dnevnik100. Поръчайте книгата тук.

Ако в актуална промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.

Ето какво разказа авторът за себе си и най-новия си роман:

На какъв етап от писателската си кариера чувстваш, че си?

Както казваше Дейвид Фостър Уолъс, първо пишеш за собствено удоволствие, после за одобрението на учителите и критиците си, но в крайна сметка се връщаш на етапа, в който пишеш само за себе си.

Аз все още пиша, защото не мога да спя. Първо "Боен клуб", а сега и "Изобретяването на звука" засягат темата за проблемите със съня. Преследването на съня е убило Майкъл Джексън, Джуди Гарланд, Елвис Пресли...

Кариерата ми все още е в началото си и се съмнявам, че някога ще се пенсионирам наистина, но в редки случаи успявам да спя дълбоко и необезпокоявано цели четири часа.

"Изобретяването на звука" се издава от различно издателство, за разлика от предишните ти романи. Имаш ли чувството, че си натиснал бутона за рестарт?

Много автори са казвали, че съжаляват, че творбите им не са били редактирани по-строго в началото и че никой не се е осмелил да постави под въпрос писателските им избори.

Аз загубих дългогодишния си редактор, както и агента си, в рамките на няколко месеца. Много е смиряващо да започна отначало и да си търся нов издател и нови представители. Почувствах се отново като дете, но като едно много грозно и старо дете, което никой не иска. Аз съм най-вече като древно куче с инконтиненция, което трябва да изпълни няколко впечатляващи трика, ако не иска да го евтаназират.

Дали хората биха реагирали на публично четене на "Изобретяването на звука" така, както реагираха на разказа ти "Guts"?

Разказът е кратък и може да се прочете бързо. Ефектът е като да те удари чук в главата. Четенето на "Изобретяването на звука" обаче е по-скоро като да вдишваш азбест - отнема повече време, за да усетиш щетите.

Направи ли голямо проучване върху фоли артистите за този роман?

И да, и не. Научих много неща, но повечето от тях реших да не включвам в книгата, иначе щеше да се превърне в учебник. Вместо това говорих със звукозаписни инженери и събрах истории за по-старото оборудване и грешки при записването, които после са се превърнали в нарочни ефекти в музикални хитове. Забелязах обаче нещо обезпокоително - работата в звукозаписните студиа, изглежда, води да голям брой самоубийства. Дали е заради тишината, дългите часове, прекарани там, изолацията в кабинката...?

Проучването ти отведе ли те до някакви други тайни холивудски ритуали?

Това е твърде интересно, за да се пази в тайна. Когато Дейвид Финчър искаше да избегне рейтинг X за "Боен клуб", премахна звуците от меки, месести удари по време на бойните сцени. Без тях филмът получи по-добра оценка. След това звуците се върнаха в окончателния вариант.

Експериментира ли кои храни издават най-зловещите звуци, свързани с телесна повреда на екрана?

Не, дори проучването не може да ме накара да вляза в кухнята.

Откъде идват твоите мании? Има ли нещо, което се опитваш да изчистиш от характера си?

За мен литературата е пречистваща. Взимам проблем, който не мога да реша в реалността, раздувам го извън всякакви логически размери, и изливам цялата си емоционална реакция към него докато не се изчерпи. Веднъж щом придобия имунитет към проблема, той изчезва.

Но винаги съм се интересувал от консуматорството и как в крайна сметка самите потребители се превръщат в стока. Това започна още от времето, когато трябваше да купя надгробна плоча за дядо и баба. Търговецът ми показа каталог с всички корпоративни лога, които можех да поръчам да гравират върху камъка, за да покажа какво са харесвали покойниците приживе. Кока-кола или Пепси, например. Показаха ми гробовете на тийнейджъри, върху чиито надгробни плочи се мъдреше логото на Найк. Редици след редици корпоративни емблеми... нещо като нова религия! Повечето от историите ми отразяват това как животът ни бива купуван и продаван. Изумително, като се замислиш...

Какво, свързано с живота ти, те накара да искаш да влезеш в умовете на тези герои-Мици и Фостър, и то по такъв детайлен начин?

И моята работа, като на Мици, е да взимам сънотворни, да пия вино и да убивам хора по нови, креативни начини... А приличам на Фостър по това, че ми липсва детето, което никога не съм имал. Здравословно е да приема тези свои аспекти, колкото и да не са приятни.

По-добре ли е в художествената литература, ако злото остане ненаказано?

Според мен специално хорърът е базиран на нашата смъртност. Може би ще успеем да избегнем чудовището/астероида днес, но все пак в крайна сметка ще умрем. И тъй като никога не можем да разрешим този проблем, можем да се справим със злото само в краткосрочен план. Такъв е екзистенциализмът.

Използваш ли читателя за терапия?

Авторът и читателят се използват взаимно. Аз тествам идеите си като ги предлагам на широк кръг от хора, за да видя дали те биха откликнали и дали могат да свържат съответната идея или мотив със собствените си преживявания. По този начин историята се превръща в съставна част, извлечена от широка публика и е по-вероятно да резонира сред широка публика.

Книгата (или историята) е като детективско разследване, проучване на дадена тема от много перспективи.

Веднъж един мой студент спомена голяма кутия с порно списания, която е открил в гората. Изведнъж се оказа, че всеки присъстващ е намирал като дете порно списания, скрити на някое необичайно място. Всички заприказваха едновременно и решихме да напишем антология с разкази, озаглавена "Децата на порното". Като сложиш "деца" и "порно" заедно, е почти сигурно, че книгата ще се самозабрани. Но това, което е от значение е, че всички имахме възможността да разкажем чудатите си разкази за намереното порно на НЯКОГО.

Вярваш ли, че всички ние сами се "изобретяваме"?

"Изобретяваме" е силно казано. Ние избираме определени свои аспекти, но кой създава нещо от нищото? И в наши дни толкова рядко получаваме уединението и тишината, необходими за ясно мислене и за способността да разпознаем нещо невиждано от света.

Какъв етос в живота те е направил по-добър писател?

Важно е да прехвърлиш всичките си негативни импулси върху белия лист. Блудствайте, дрогирайте се, убивайте, измъчвайте в своето писане, и в реалния живот ще можете да бъдете спокойни и продуктивни. Всеки, който е светец върху страниците, сигурно е демон в реалността.