Правилата за превоз на деца в България са строги към местните превозвачи и доста по-либерални към чуждестранните оператори - това показа проверка на "Дневник" в нормативната уредба след катастрофата на сръбския автобус с деца на магистрала "Тракия" преди десет дни. При инцидента в близост до Стара Загора пострадаха 28 души.

Автобусът е пътувал от Слънчев бряг, където децата и ръководителите им са били на фолклорен фестивал, към Белград. Катастрофата стана в 20.30 ч. и повдигна поредица от въпроси за правилата при превоз на деца и състоянието на пътния участък. Прокуратурата вече повдигна на шофьора обвинение, че е предизвикал

.

Законодателството, отговарящо за превоз на деца, прави сериозна разлика между български и чуждестранни превозвачи, коментираха за "Дневник" юристи. Това е видно от поне три законови акта.

В Закона за автомобилните превози е записано, че случайните превози на деца и/или ученици (когато пътува предварително определена група - бел. ред.) се извършват само в часовия диапазон между 6 и 21 ч. Това става само с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт.

От Министерството на транспорта съобщиха за "Дневник", че по данни от Гранична полиция, сръбският автобус е влязъл на територията на България на 7 август в 23.02 ч. през граничния контролно-пропускателен пункт "Калотина". Това обаче не е нарушение на закона, тъй като изискването да се пътува не по-късно от 21 ч. е само за български превозвачи. Същото правило важи и за часа на катастрофата на път към Сърбия.

Властите могат да санкционират по тази законова разпоредба само местни превозвачи, ако се опитат да преминат границата в нарушение. Това обаче не е правомощие на граничните власти. За да бъде наложено административно наказание по Закона за автомобилните превози, те трябва да поискат съдействие от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

Изискването за пътуване в светлата част на деня е регламентирано също в Закона за автомобилните превози (чл. 29Б). То фигурира и в чл. 54а от Наредбата за международен превоз на пътници и товари (Интербус). Въпреки че документът има междудържавен характер, ограничението е посочено изрично само българските превозвачи.

Строгите рестрикции в България бяха въведени след катастрофата в Сърбия през 2004 г., в която загинаха 12 деца от Свищов. Тогава автобус на българска фирма се обърна и падна в река Лим около 22 часа на 4 април.

Действащата Наредба за детските и ученическите туристически пътувания изисква от превозвачите освен да транспортират децата в светлата част на денонощието, да осигурят и безопасен маршрут за пътуването. Друга наредба - за обществен превоз на пътници и товари на територията на България, изисква за планираното пътуване да бъде уведомена Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация". Тя трябва предварително да знае началния и крайния пункт на превоза, мястото на тръгване, датата и часа на тръгване, маршрута на пътуване. За чуждестранните превозвачи подобно изискване няма.

Според нормативната уредба случайните превози на деца и/или ученици се извършват от водачи, които имат най-малко 2 години професионален опит като шофьори на автобус и са най-малко на 25-годишна възраст. Автобусите, за които има издадено удостоверение, трябва да преминат и допълнителен преглед за проверка на оборудването им.

Един от въпросите, които възникнаха след катастрофата на сръбския автобус и пострадалите деца, беше дали пътниците са били с предпазни колани, както изисква българското законодателство. Тази проверка е можело да се направи при условията, които важат за останалите участници в движението в България - при спиране от "Пътна полиция", обясниха от Министерството на транспорта пред "Дневник". Ако бъде констатирано нарушение, по закон може да се наложи санкция на шофьора на автобуса, ако не е с колан, както и ако е допуснал пътници също да са без.

Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", която отговаря принципно за превозите, има правомощие единствено да провери дали съответният български превозвач е оборудвал с колани автобуса.

Същата е ситуацията и с установяване на евентуална превишена скорост, за която може да проверява само МВР. Няма как по данните на тахографите, с които са снабдени автобусите, да бъде написан акт, тъй като няма как да бъде установено по кой участък се е движел автобусът в този момент и какво е ограничението в него, обясниха специалисти.