Необичайно рязко нарастващ брой сирийци, опитващи се да прекосят България, връщания на стотици мигранти от Гърция (и взаимни обвинения по въпроса с Турция), опит за прекосяване на разстоянието от Турция до Италия по море - това не изглежда като обичайно сезонно увеличаване на миграционния поток от Турция към Европа през юли и август.

По данни на МВР за първите седем месеца на годината са задържани 7630 чужденци, които незаконно са в страната. За същия период на миналата година броят им е бил два пъти по-малко - 3673-ма. Любопитно в съобщението, цитирано от БТВ е, че през юли са задържани почти хиляда мигранти, но само 115 от тях - при опит да влязат. Което би трябвало да означава, че почти 90% успяват да премнат през границата и да влязат във вътрешността.

И тази данни вероятно са занижени. Защото според съобщение на "Фронтекс" от средата на август за периода януари-юли 2022 г. увеличението на мигрантите, засечени при опит да влязат в ЕС от Западните Балкани се е увеличил на годишна база с 205%, а това означава три пъти - до почти 71 хиляди случая (различно е като критерия от "хора", защото един и същи човек може да е опитвал няколко пъти да пресече границата). Това са половината от всички инциденти по границите на ЕС. Гражданството им основно е сирийци, афганистанци, турци.

Всички тези хора някак са стигнали до въпросните 6 държави, минавайки през Гърция и България, част от тях - вероятно преди време, част от тях са обект на трафик в момента. Броят на инцидентите в Източното Средиземноморие е общо 22 601. Но като се извадят от тях случаите в Кипър (почти 15 хил.), остават 7600 случая по цялата граница на Гърция, простираща се на хиляди километри от България през куп острови и островчета до Крит на юг.

Сухоземната граница между Гърция и Турция става все по-трудно да бъде прекосена. В неделя Атина обяви, че е приключила с изграждането на висока гранична стена с електронно оборудване в продължение на 40 км. Обявни бяха планове за продължаването ѝ с нови 80 км. Дизайнът ѝ няма нищо общо с телената ограда по българската граница с Турция и прилича по-скоро на разделителна линия, издигната в Израел. В комбинация със засилената охрана на границата в морето, това е една от причините да появат опити за опасни плавания на трафиканти директно от Анталия до Италия.

В България след смъртта на двама полицаи при опит да бъде спрян автобус с почти 50 мигранти се чуха коментари, че става дума за сирийци, бягащи от войната. Тази версия беше валидна преди години. Сега причините са други и са основно в Турция.

Повечето опити за прекосяване (с изключение на кризата от зимата на 2020 г., предизвикана от Анкара) напоследък бяха на други групи, като афганистанци. Но отскоро сирийците са притеснени. И то не без основание: Анкара даде ясни знаци, че плановете ѝ за тях се променят, а враждебността в обществото бързо расте.

Внимателно подадената ръка към сирийския президент Башар ал Асад е само парче от пъзела, който в последните месеци им напомни, че вече не са така добре дошли. За част от сирийците, които не искат да се връщат, тя бе последната капка, за да поискат да търсят спасение в Европа.

Турското вътрешно министерство говори за 3.762 млн. сирийци, получили закрила в Турция. От тях малко над 200 хил. имат гражданство. Част от сирийците обаче живеят в Турция от десетина години. Те са си изградили живот в страната: имат работа, децата им ходят на училище (стотици хиляди бяха интегрираните в турската учебна система само в първите седем години на конфликта). Някои деца, родени там, познават Турция като единствения си дом.

Асад в момента контролира по-голямата част от Сирия; на северозапад действат радикални опозиционни групи, както и такива, подкрепяни от Турция и известни под името Сирийска национална армия. Турция, чрез лоялна администрация, контролира част от севера, особено районите около границата, откакто извърши няколко военни операции и се вклини в контролирани от враждуващи с нея сирийски кюрди през 2016 г. На североизток на власт са именно тези сирийски кюрди, ползващи се с подкрепата на Съединените щати.

За мнозина обаче това носи двойна опасност. Ако за децата това всъщност ще е отпътуване в непозната страна, възрастните може да имат проблем както с връщането в подконтролните на Асад територии (заради недоверие към човека и режима, чието вкопчване във властта е причина според опозицията за стотици хиляди цивилни жертви от началото на войната), така и в Северна Сирия, контролирана от различни въоръжени фракции - включително джихадисти.

А готова ли е Турция?

Всяка година се съобщава за сблъсъци между гневни групи турци и сирийци, атаки срещу магазини, отворени от новодошлите, техни домове и коли, актове на омраза.

Наблюдатели очакваха това от години. Към 2019 г. вече бе видимо напрежението между турци и сирийци заради икономиката - първите обвиняваха вторите в социален дъмпинг и вземане на работни места, които турците не желаят или биха приели само срещу повече пари. Обвиняват ги - погрешно, заради фалшиви новини - и че получават баснословни помощи, докато стандартът на местните се влошава. Мнозина турци наричат сирийците културно несъвместими и съзират у тях различия, за каквито говореха и европейските популисти в антимигрантските си кампании от 2014-2015 г.

С времето, докато кризата се задълбочаваше, в този процес се намеси и политиката. Радикалнвият популист Юмит Йоздаг, който иначе се ползва с 3% подкрепа, твърди, че в Турция всъщност има седем-осем милиона сирийци. Той публикува и дълъг клип с предполагаемо антиутопично бъдеще, в което те "не си отиват" (така е озаглавен и клипът на турски: "Не си отиват").

Тези твърдения отекват в главите на турците, част от които се питат: защо, ако голяма част от Сирия е спокойна и без насилие, сирийците не се връщат? Защо част от сирийците пътуват до родината си по време на свещения месец Рамазан - и то от години - ако животът им действително е изложен на риск?

Големите партии наливат масло в огъня. И лидерът на водещата опозиционна Републиканска народна партия Кемал Кълъчдароглу, и лидерът на Добрата партия (съюзник на РНП) Мерал Акшенер, някога част от ултранационалистите, подкрепят връщане на всички сирийци в родината им, ако дойдат на власт догодина. Акшенер открито допусна възможността да си стисне ръцете с Асад.

В опит да успокои страстите турското правителство направи редица промени в правилата за сирийците в последната година:

Правозащитници обвиняват Анкара в двойствена позиция, защото не прави достатъчно срещу разпространяването на невярна информация за сирийците, а и защото от политически съображения непрекъснато нагажда позицията си спрямо обществените нагласи: едновременно се опитва да покаже, че защитава правата им, и мисли как да ги върне у дома.

А за последното сигналите са недвусмислени.

Представители на турските власти все по-открито говорят за разведряване с режима в Сирия. Първоначално външният министър Мевлют Чавушоглу обяви през лятото, че е разговарял с колегата си Фейсал ал Мекдад в Белград през октомври миналата година. По-късно темата подгря, миналата седмица, лидерът на националистите - съюзници на Ердоган - Девлет Бахчели, който принетства тези стъпки и получи благодарност от първия дипломат на Турция: "Трайното решение на конфликта е политическо. Режимът и опозицията трябва да постигнат компромис."

Нормализация със Сирия би била голяма новина: Турция бе сред най-яростните противници на режима на Асад, призоваваше за свалянето му, приюти сирийската опозиция, обучи и подпомогна опозиционни сили, застана недвусмислено зад Арабската пролет, въпреки че това ѝ струва отношенията с редица арабски правителства.

Наложи се Чавушоглу да влезе в обяснителен режим: "компромис" означавало диалог в самата Сирия, не разведряване с Асад или "мир", пък и нормализацията станала само на ниво разузнавателни служби (които възобновиха някои контакти по-рано тази година). Въпреки това заместник-председателят на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Хаяти Язъджъ каза в началото на миналата седмица, че е възможно да се издигне на по-високо ниво турското представителство в Сирия.

Духът на спекулациите обаче бе пуснат от бутилката. Стотици сирийци в овладените от Турция райони на Сирия протестираха и призоваваха да няма "помирение с касапина" (последната дума е за Асад). Водещите фигури в опозицията - но и сред доминираните от кюрди Сирийски демократични сили (SDF), които са в конфликт с Турция - се разделиха за това дали е възможно.

Сред сирийците в Турция в социалните мрежи се появиха слухове за план Анкара да нормализира отношенията с Дамаск, за да откара принудително мнозина в родината им.

Обяснението за какво ѝ е на Турция да стопли отношенията с Асад е невъзможно без разбиране на плановете ѝ за северна Сирия. Те са и най-големият проблем за милионите сирийци в страната.

Турските власти търсят начин да успокоят напрежението в момент, когато сирийците са набедени от много турци като виновници за икономическите проблеми, а и нападенията срещу тях са проблем за сигурността. Ердоган и ПСР трябва да "надиграят" опозицията по тази тема; говоренето за нормализация с Асад е музика за ушите на избирателите, които чуват от противниците на Ердоган, че ще върнат сирийците по домовете им, пише Амберин Заман за "Ал Монитор".

За създаване на "зона за сигурност", в която сирийците да се върнат, се говори от години и това е цел на не една трансгранична турска операция в Сирия. Преди десетина дни турското външно министерство заяви, че Анкара поскрепя усилията за намиране на решение за безопасното доброволно връщане на сирийци съгласно резолюциите на ООН. То обаче нямало да стане насила, а доброволно, съгласно "очакванията на сирийския народ", с който Турция продължавала да е солидарна.

За този план, както и за "зоната за сигурност", Турция се нуждае от подкрепата на Русия и САЩ, които имат присъствие в Северна Сирия. В някои райони обаче, съгласно сделка със сирийските кюрди, има сили на Асад: Анкара, според някои наблюдатели, е решила да си запази възможността да получи разрешение директно от Дамаск с нормализацията, а с нея да дойде дори подкрепа срещу SDF, която да изолира кюрдите (считани от Турция за заплаха като сирийско разклонение на ПКК), а и да създаде нужните условия за връщане на сирийци.

За мащабите на турския план говори приключилото миналата седмица изграждане на 62 хил. къщи в северозападната част на Сирия, във фактически контролирани от Анкара територии. Броят им трябва да се увеличи до 100 хил. души до края на годината и да стигнат за поне толкова семейства.

Анкара планира да изгради още стотици хиляди къщи в района на градовете Джараблус, Ал Баб, Тел Абияд и Рас ал Айн. "Ал Монитор" разказва и че има сирийци, които предпочитат, с помощта на близки, да си купят имот в неконтролираните от Асад райони. Причината: говоренето за връщащи се сирийци вече изстрелва цените на недвижимите имоти в някои северни части и те не искат да остават без алтернатива, ако бъдат депортирани.

Други, според "Ал Джазира", предпочитат да останат в Турция, защото са родом от съвсем други градове и не разбират какво ще правят край границата. Това мнение не се споделя от всички; други събеседници на медията виждат гаранции за завръщане в родината.

Според "Ал Джазира" повечето къщи са близо до границата между Турция и Сирия и са с площ 60, 80 или 100 кв. км, в зависимост с колко деца са семействата. Планира се към тях да бъде изградена здравна и образователна инфраструктура.

Затова, докато за някои сирийци връщането изглежда приемливо, други не виждат алтернатива освен да погледнат на запад: към Гърция или, при невъзможност да я прекосят на пътя за Западна Европа, към България.