Скъсана дига, проспано предупреждение, непочистени дерета, лошо поддържана инфраструктура, незаконна сеч и огромно количество дъжд. Това са накратко хипотезите в търсене на отговор на въпроса кои са причините за тежките наводнения в селата в Карловско и Пловдивско.

Според експерти и природозащитници, за да бъде сигурно че изсичане на гори може да е сред тях, е необходима сериозно обследване и проучване. Затова и техният отговор за сериозното бедствие е: причините са комплексни.

Щетите тепърва ще се оценяват, но от кадрите, разпространени от различни институции, както и в социалните мрежи, се вижда, че бедствието е голямо, а възстановяването на домовете, улиците, нивите и живота на засегнатите ще отнеме изключително много време (според шефа на дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" поне година).

Рекапитулацията - пет села в Карловско и едно в Пловдивско - село Трилистник са засегнати от наводненията. Два дни някои бяха без ток и вода, като в Сопот заплашиха и с протести, заради липсата на адекватна реакция. Засегнатите са хиляди души, разрушените къщи и дворове - над 400.

В МВР престоява авиокосмическият център (открит през 2007 година и известен като окото на Емел Етем - (бел. ред. тогавашният министър на бедствията и авариите от ДПС), чиято основна идея и цел беше да помага за предотвратяването на пожари и наводнения. Засега, обаче по данни на служители от МВР, успява само да покаже мащаба на пораженията със снимка от космоса. Модернизирането на центъра е проект, предвиден в Плана за възстановяване и устойчивост, като очакваното финансиране е над 100 млн. Лева.

Река Стряма - която преминава през засегнатите села в Карловско и стига до Пловдивско е изцяло коригирана - т.е. нейният ход е бил променен от естествения й - и това изисква постоянна поддръжка. "Дъждът е бил в големи количества и това е причината за наводнението в селата в Карловско. Там наводнението е причинено основно от вода, излязла от дерета. "Преди години са направени предписания да се направи почистване и възстановяване на диги, но тези указания не са били изпълнени", коментира пред "България он еър" директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" Васил Узунов, който заедно с експерти от дирекция "Контрол" са обходили района на бедствието.

При село Трилистник (което се намира на 70 км от село Богдан - което е най-засегнато в Карловско, но също е по поречието на река Стряма) причината по думите му е: скъсана дига на река Стряма при село Калековец (което се намира на 10 км от Трилистник). Скъсването на дигата препълва каналите на "Напоителни системи" и така водата се връща към селото и го залива.

Отговорността за поддръжката, почистването на реките, коритата и дерета е на Басейновите дирекции. За поддръжката на дигите отговаря Напоителни системи. "Дневник" се свърза с дружеството, но оттам заявиха, че всички въпроси, свързани с наводнението трябва да бъдат отправяни към Министерството на земеделието. Оттам поискаха писмени въпроси, на които до приключването на текста не бяха получени отговори.

За реките и това дали те са почистени, кои са рисковите им участъци отговарят Министерството на околната среда и водите чрез басейновите дирекции, както и областните управи. За поддръжката и ремонта на дигите (които са извън населените места) пък отговарят "Напоителни системи", а за тези в населените места - кметовете. Компетенции по почистването на река и корита имат по места и МВР през Гражданска защита, обясни за "Дневник" експертът по водите Любомир Костадинов.

Според него с чистенето на реки има много големи спекулации, като пример той дава, че фирма наета да почисти дадено корито може под такъв предтекст да добива инертни материали.

Контролът за това какво се случва с реките и как те се почистват също е в областните управители и на съответната Басейнова дирекция, които сключват договори с фирми да инвеститорски контрол.

При предупреждение за силни валежи и опасни кодове на времето, които се пращат или от Националния институт по метеорология и хидрология, или от Военно въздушните сили се издават указания към областните управители, които трябва да подготвят екипи и да бъдат бдителни, обясни пред "Дневник" Николай Николов, директор на дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението".

По думите му работата на държавата по превенцията трябва да бъде по-добра. Николов нарече стихията в района на селата в Карловско "внезапна", като възможни фактори, които са утежнили положението са били непочистените дерета и незаконна сеч.

Малко след бедствието експерти и екозащитници предположиха, че причина за тежкото наводнение може да е незаконната сеч. "Незаконната и прекомерна сеч означава, че се осъществява допълнителен натиск върху горската екосистема, че се добива повече от регламентираното и устойчиво ниво на ползване на дървесина. Именно този допълнителен натиск води до нарушаване на баланса в екосистемата и съответно да влошаване на качеството на услугите, които ни предоставят горите - в това число регулирането на водния отток и предотвратяването на ерозията", обяснява пред "Дневник" Нели Дончева, координатор на програма "Гори" на WWF-България.

По думите й невъзможността на горите да осъществяват именно тези регулиращи функции създава предпоставки за засилване на негативните ефекти и щети от интензивните валежи и други неблагоприятни климатични условия.

Тя не се ангажира с констатация дали незаконната сеч може да е допринесло и да е първопричина за бедствието в Карловско. Цялото интервю, в което се говори за ролята на гората - тук

Той дава пример, че районът на река Стряма е със значителен потенциален риск от наводнения, защото в района има данни за безобразни сечи, както и за много боклуци, изхвърляни в реката. И още, че организацията е подавала сигнал до регионалната екоинспекция след като преди година и Копривщица беше наводнена.

Служебният земеделски министър Явор Гечев, цитиран от в. "Сега" отрича да има прекомерна сеч в района, но обяви, че ще бъдат извършени проверка за 10 години назад. По думите му "може би ни липсва организация и култура да живеем с подобни бедствия".

Междуведомствената комисия, която се оглавява от вицепремиера и министър на вътрешните работи Иван Демерджиев, в нея участват още 15 заместник-министри от всички министерства, ще отговаря за обезщетяването на засегнатите. Има местни комисии, които ще оценят щетите по инструктурата, има земеделска комисия, която ще оцени щетите по реколтата и земеделските земи, има и социална комисия, която ще отговаря за изплащането на обезщетения на пострадалите. Заявката на служебния кабинет е да бъдат отпуснати по половин минимална работна заплата на засегнатите.

На първо време трябва да бъдат разчистени засегнатите места, като в тази дейност ще се включат и от армията. Военният министър Димитър Стоянов обяви, че държавата ще осигури временни жилища на загубилите наводненията.