Емил Табаков и Светлин Русев

Емил Табаков и Светлин Русев откриват сезона на Софийската филхармония на 15 септември

Маестро Емил Табаков и виртуозният български цигулар Светлин Русев откриват новия сезон на Софийската филхармония с две обичани от всички почитатели на класиката творби: Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Чайковски и Симфония №4 от Бетовен.

"Няма нищо по-естествено двама български виртуозни музиканти, които имат богата история със Софийската филхармония да дадат началото на сезона" - мотивира избора си директорът на филхармонията Найден Тодоров.

Маестро Табаков и Светлин Русев обичат да споделят компанията си на сцената, а съвместната им работа доставя искрено удоволствие на публиката. В дългогодишната им обща творческа биография особено важно място заемат концертите на Международния фестивал "Мартенски музикални дни" в родния им град Русе и в зала "България". През изминалия творчески сезон именно Светлин Русев имаше привилегията да представи за първи път пред публика Концерта за цигулка, написан от големия български диригент.

Из историята на произведенията:
Пролетта на 1878 е знаменателен период за Чайковски. Той постепенно започва да излиза от душевната криза, предизвикана от женитба през 1877 с Антонина Милюкова, и последвалата я дълбока депресия. Композиторът си почива в швейцарския курорт Кларенс и работи над сол-мажорната соната за цигулка и пиано, но работата върви трудно. Компания му прави неговият ученик, Йосиф Котек, към когото Чайковски изпитва сърдечна привързаност. Двамата музицират заедно. По онова време композиторът вече е автор на няколко произведения в концертния жанр, в това число и за цигулка и оркестър.

Вдъхновен от "Испанската симфония" на Лало, Чайковски решава да напише за Котек Концерт за цигулка и оркестър. Работата върви бързо и само след месец творбата е завършена, независимо от факта, че втората част е почти изцяло преработена. Тъй като Чайковски не е цигулар, той се съветва с Котек за соловите цигулкови моменти на творбата. "Колко присърце взема той моя концерт", пише козпозиторът на своя брат Анатоли в деня, в който привършва работата над втората част. "Той го свири възхитително!".

Чайковски смята да посвети концерта на Йосиф Котек, но се въздържа заради разнеслите се слухове, че двамата с младежа са в интимни отношения. През 1881 той скъсва с Котек, след като цигуларят отказва да изсвири концерта, опасявайки се, че това може да съсипе начеващата му кариера.

В крайна сметка първото изпълнение на творбата е поверено на цигуларя Адолф Бродски. Премиерата на цигулковия концерт е на 4 декември 1881 във Виена, под палката на Ханс Рихтер.

Четвъртата симфония заема особено място в музикалното наследство на Лудвиг ван Бетовен. Тя е едно от редките му лирични произведения в областта на голямата симфонична форма. Изпълнена с идилични картини и топли искрени чувства, тази симфония е озарена от светло щастие и неслучайно е толкова любима на композиторите-романтици, които черпят от нея източник на вдъхновение. Роберт Шуман я нарича "стройна елинска девойка между двама исполини - Третата и Петата симфонии".

Месеците, предшестващи появата на Четвъртата симфония, наистина са от най-щастливия период в живота на Бетовен. Композиторът прекарва лятото на 1806-а в замъка на унгарските графове Брунсвик. Там той дава уроци по пиано на сестрите Тереза и Жозефина, които са прекрасни пианистки, а техният брат Франц по думите на Бетовен е "негов най-добър приятел и брат".

Именно на Франц е посветена завършената по онова време знаменита клавирна соната опус 57, наречена "Апасионата". Любовта към Жозефина и Тереза изследователите отнасят към най-сериозните чувства, които някога е изпитвал Бетовен. С Жозефина той споделя най-съкровените си мисли, бърза да й покаже всяко ново нещо, което е написал. По-голямата й сестра Тереза смята, че Жозефина и Бетовен просто са създадени един за друг.

От друга страна, икономката на Тереза разказва за любовта между нея и композитора и дори за несъстоял се техен таен годеж. Във връзка с това, Бетовен признава: "Когато мисля за нея, сърцето ми бие така силно, както в онзи ден, когато я срещнах за първи път". Година преди смъртта му, Бетовен е видян да плаче над портрета на Тереза, който той целува с думите: "Ти беше така прекрасна, така съвършена, че приличаше на ангел". Тайният годеж, ако такъв изобщо се е състоял, е в края на май 1806. Точно по това време Бетовен работи над своята Четвърта симфония.

Творбата носи посвещение: "На благородния силезиец - Граф фон Оперсдорф". Но макар графът да е платил ексклузивните права на симфонията за първите шест месеца, на премиерата тя не е изпълнена от неговия оркестър. Симфонията прозвучава за първи път през 1807 година във Виена, на частен концерт в дома на друг покровител на Бетовен - Принц Лобковиц.

А официалната премиера е година по-късно - през месец април 1808 във Виенския "Бургтеатър". На следващата година са публикувани и оркестровите щимове, но цялата партитура излиза от печат едва през 1821. Ръкописът, който по онова време е бил притежание на Феликс Менделсон-Бартолди, днес се съхранява в Берлинската държавна библиотека и може да бъде видян онлайн.

Ограничено количество билети са налични нa касата на зала "България" и в Ивентим.
Kонцертът може да се проследи онлайн тук: https://bit.ly/3en8f9c