Темите на Зейди Смит често са свързани с търсенето на личната идентичност и дешифрирането на политиките и културните кодове в емигрантските общности, населяващи Лондон. Нейните романи са не просто увлекателни, а и лечебно иронични - през многообразието от характери, класово, расово и етнически различни персонажи авторката постига мащабна, релефна картина на съвременността.

Тук сблъсъкът е не толкова етнически, колкото между център и градска периферия. Между гетото с неговата отчаяна бедност (като мисловни нагласи и очаквания към света също) и неприличната популярност на световната поп звезда Ейми, която с подкрепата на екипа си може да получи всичко. Между Европа на белите и Африка, която оцелява в лишения и бедност, но в своя прост живот част от хората ѝ изграждат общност, а други се радикализират.

Между меркантилността на властта, облечена в обществен престиж, и дребните хватки, които преследват личен просперитет. Навсякъде обаче се прокрадва ироничното подсказване, че политиката е нелепа и неработеща на фона на смазващите бедност и убогост - все едно за коя част на света говорим. И текстът на Зейди Смит, без да е показно социално ангажиран, фиксира политическата безпринципност, в която живее съвремието ни.

От другата страна на монетата са личните инициативи - майката на главната героиня е от онзи тип "герои на нашето време", на които се е наложило да се самоизграждат. Живеейки на ръба на бедността, млада и вече семейна, тя непрекъснато, алчно се самообразова. Разбира се, през гледната точка на дъщеря ѝ това вечно бягство в книгите е възприемано като болезнено отсъствие от семейната динамика, от ролята на любящ родител.

Тя е изящна, елегантна и феминистично настроена, не се вписва в живота на крайния квартал, защото не желае да му принадлежи. И успява - оттласква се от нищетата, работи по социални програми в гетото, което познава отблизо, сдобива се с политическа тежест. При нея обаче доминиращи са отговорността, ангажираността, суровият отказ от инерцията. Докато чете Зейди Смит, човек неволно започва да се пита не е ли бедността грешка от немарливост? И открива още един начин да се търси промяна - чрез работа с хора, на ниво общност.

И ето ни при централните персонажи - главната героиня и нейната приятелка Трейси. Деца на 80-те, наблюдателни, спонтанни, посвоему жестоки, наивни и не особено образовани. Тяхното приятелство - и съперничество - преминава през различни етапи, за да крушира в болезнена самота. В липсата на съчувствие и емпатия. Траекторията на придвижването им (от предградието към центъра и обратно) предизвиква и у двете мощно чувство на нереалност. Остава открит въпросът доколко сме продукт на мисловните нагласи на родителите си.

Историята на това порастване е плътна поредица от случки, в които се оглежда краят на ХХ век. Свят на страхове, меланхолии, наркотици и подмолно насилие - и в семействата, и в градовете, и в етническите общности, които създават свои анклави в Лондон, точно както във всеки световен мегаполис.

Професионалният ѝ пробив като асистентка на звезда в шоу бизнеса е случайност. Тя е избрана без дори да е кандидатствала за подобна позиция. Работата ѝ дава възможност да поживее в лъскавия, празен и сякаш ненаселен с човеци свят на шоу бизнеса. Където нейната роля е да бъде сянка - без собствени приятели, вечно на път. Живот на бързи обороти, който оставя душата гладна.

Два пъти в романа (в началото и в края му) се появява образът на птицата санкофа - митологичен африкански персонаж с извърната назад глава - към миналото, което наблюдава, за да се учи. Това е и името, което получава едно африканско бебе, осиновено от поп звездата Ейми - малко по приумица, малко, за да бъде спасено, а също и защото тя може да си го позволи ("въпросът е любовта какво право ти дава"). И тук се случва единственият бунт на героинята, която открива своята дребна битка сред младия си живот на потиснати несъгласия. Разбира се, битката е обречена, а тя - изхвърлена безапелационно от "рая".