- Очаквах, защото си спомням сериала House of Cards ("Къща от карти" - бел. авт.) - на който съм голям фен - и колко го гледаха хората. Той показваше механизми, за които всички се досещаме, но не сме сигурни дали наистина работят.

Когато прочетох "Опашката", видях, че отразява едно задкулисие, за което всички се досещаме или го разнищваме в частни разговори. А когато човек го види на сцената, горе-долу така, както си го представя, си казва, че това не е истина.

Пиесата е доста достоверна. Захари Карабашлиев е използвал хора, които са му давали информация от извора. За мен беше интересно да я правим, защото така и аз си отговарях на много въпроси.

Явор Гърдев смята, че духът на властта спохожда за няколко часа, има пик след предложението, допускането, представянето, отпускането на въображението, в които човек, ако се поддаде, може да тръгне в посока, която не се знае накъде ще го отведе. Докато, ако го прекрати навреме, продължава да си живее стария живот, който е доста по-спокоен.

- Според мен доста голяма част от политиците не тръгват с користна цел.

В пиесата е силно застъпено това. Няма как човек да направи нещо сам, винаги трябва отзад да има хора, които да го посочат, излъчат и тези хора много скоро ще започнат да искат нещо, заради което са го посочили. Всъщност, дори и човек да тръгне без користна цел, 100% в даден момент ще бъде погълнат от тази машина.

- На всички ни се иска да вярваме, че не е така. Но най-вероятно е така. Ако не разсъждаваме емоционално, няма как един човек да излезе от никъде и просто ей така да стане министър-председател например. Звучи прекалено наивно.

Когато хората са отчаяни, предпочитат да гласуват за човек, когото познават - не в светлината на политиката, а в друга, при това от години. И си мислят, че са близки с този човек, предпочитат да му се доверят. Затова най-вероятно не е кой знае колко сложно да се влезе във властта.

- След като преминах през този процес.

Съмнението човърка човек най-малкото да направи проучване и да помисли по-обстойно за даден кандидат. На мен много ми се иска да има независими хора, които действително искат да променят нещо в страната, но не виждам как би могло да се случи.

Причината е, че мрежите, които са опънати на по-невидимото ниво, са много сериозни и мощни - няма как да ги прескочиш и да не попаднеш в тях.

- Много съм мислил по въпроса. Мисля, че няма как. Защото, когато парите в дадена област са много, много големи, там и залогът става много, много голям. Няма как просто да отидеш и да кажеш на такъв кръг хора да изчезват. Прекалено наивно е.

Смятам, че за да се променят изцяло нещата, трябва да се смени цяло едно поколение - мозъкът на сегашното поколение, което расте, работи по коренно различен начин. За това ще трябват години. И тези младите, евентуално, да подхванат нещата по коренно различен начин.

- Аз не претендирам да разбирам от политика. Споделям това, което ми прави впечатление, когато слушам новини. Не мога да дам формула. Единствено мога да се надявам, че новите, които са с нов чип в главата, ще измислят нещо, което да е различно от това, което тече в момента в политиката.

- Разбира се, че трябва да се гласува, но въпросът е, че за това трябва да се отдели време - малко от малко да проучиш хората, за които искаш да гласуваш. Само по себе си това, че някой ти е станал симпатичен или е казал едно изречение, което ти импонира, не е достатъчен довод да се гласува за този или онзи.

Аз си отварям широко ушите в средите, в които работя и слушам какви са настроенията. Доста често за постъпките на политиците чувам от разговори. Но е сложно и не може да се повлияе на човек, като просто му се каже да гласува. Дори и да не гласува, е свързано с лични тегоби или преживявания, които отдава на политическия живот.

- Румен Радев е някакъв прототип, но не непременно като развитие, защото сега тепърва го виждаме как се развива като политик, а по-скоро като човек, който се е доказал в дадена професия, съзрян е от някого и подмамен да влезе в политиката.

Той дойде да гледа постановката, когато тя гостува в София и след това се видяхме. Каза, че страшно много спомени са нахлули в главата му, но не сме го разпитвали, не е и важно според мен.

- Една постановка не може да има чак такава сила - не може да промени събития. Би могла обаче да накара хората да мислят в определена посока.

По-скоро оставяме на публиката да прави паралели с реалния живот. Дори и Румен Радев не е точно прототип, но си мислехме за него, защото, когато излезе постановката, президентските избори бяха след два месеца и съвпадна много конкретно.

Мислехме дори за реклама на постановката, в която да направим предизборни плакати с мен и да се смесим в потока на рекламата на истинските кандидати. Но нещо ни спря тогава, не ни се стори много окей.

- Някакъв утопичен. Тази ситуация не е само в България. Тя е в света.

Навсякъде е всеобща криза. В другите страни се забелязва по-малко, защото са доста по-богати и големи, но всичко е еднакво навсякъде, когато става дума за много пари.

Вярвахме, че пандемията ще промени света, защото той не може да се движи повече в тази посока и изведнъж спря за две години. Но и в това вече не вярвам, не смятам, че светът тръгва на другаде.

Следя разбира се само от гледна точка на моята професия, но май навсякъде е едно и също. От уплахата, че хората не могат да работят и се чудеха как да свързват двата края, изведнъж лековатите представления тип халтура станаха безброй.

- Не е заради "Опашката". По-скоро човек става на едни години и започва да надава повече ухо на тази част от света.

Аз искам да научавам истината, а не мога да я науча от моето положение. Ето сега не мога да науча истината за газа и това много ме депресира.

Сега всички използват едни и същи похвати на постоянно плюене. По телевизията стана абсолютен кошмар, аз вече не мога да го търпя: единият плюе другия, другият плюе третия и в цялото това плюене объркват наистина хората.

Затова казвам, че трябва да дойде поколение, което не се занимава с такива неща, изобщо да не им е в полезрението. Работата на политиците е да се занимават с едрите теми, но начинът, по който се занимават и това стига до обществото, за мен е много неприятен - едно и също нещо до полуда.

- Да, търсен съм през годините. Но на мен просто не ми е интересно. Аз не вярвам, че съм силен в това. Вярвам, че човек трябва много съвестно да преценява в какво са му силите и защо е пратен на тази Земя.

- Не може в дадена област да бъде вкаран човек, който нищо не разбира. Много се надявам в културата да се намери човек, който е от тези среди, знае какви са проблемите, да е активен и да има някаква мисъл. Така според мен ще могат бързо да се променят ключови неща в културата, например как се прави финансирането и как парите стигат до хората.

Надявам се следващите, които и да са те, да си вземат поука и да имат добри съветници. Не вярвам, че управляващите имат кой знае какви наблюдения в сферата на културата, - според мен са никакви - но е важно кой ги съветва.

- Не, няма да има повече постановки - освен може би една - и причината е много проста. Директорът на плевенския театър стана директор на Народния театър, но представлението е на плевенския театър. Когато започне да гостува прекалено често в София, в Народния театър, това е събитие, за което мечтаят почти всички извън столицата. Не може да се дава на плевенския театър толкова често сцената на Народния театър, защото навсякъде има качествени представления, които биха искали да дойдат в София, и то точно на тази сцена.

Каква ще бъде съдбата на "Опашката" не се знае, но и когато я направихме, никой не се интересуваше колко дълъг би бил животът на това представление. Плевен не е кой знае колко далече, ако някой наистина има желание да го гледа, ще отиде и ще го гледа.

Да, услилие е, но е усилие за изкуство.