Избирателите забравиха правосъдието не без помощта на превзетите медии
Резултатът от изборите е силно фрагментиран парламент и липса на ясно очертано мнозинство, което да управлява. Как се стигна дотук и какво предстои - "Дневник" прави традиционната си анкета сред политически наблюдатели. Четете отговорите на Ивайло Дичев - професор по културна антропология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и дългогодишен анализатор на политическите процеси у нас.
Казахте преди изборите, че у нас гласуват за хора, а не за политики. Какво казаха избирателите на партиите с този си избор - харесват ли им хората?
- Хората са заляти от разпопосочни послания. Обичайното правене на политики предполага тяхното групиране, например в леви или десни, либерални или консервативни. Нарастването на брой на претендентите, съчетано с експлозията на новите медии, където също всеки говори, всеки коментира - ето това ражда пълното объркване. При това изчезнаха класовите ориентири, религиозните и секуларни деления.
И у нас взе да изчезва наследственото предаване на политически пристрастия. Никой не разбира какво влияние имат конкретните управленски решения върху живота ни. Напоследък "Алфа рисърч" даде едно интересно число: 72% смятат, че смяната на партиите в управлението не оказва никакво влияние върху политиката. В последна сметка остава човешкия елемент, кой е автентичен, кой прави скандали, кой говори на разбираем народен език, такива работи.
В изборния ден БНР цял ден излъчваше репортажи от страната - чуваше се едно и също: че избирателите са обезверени и че няма за кого да гласуват. След което на първо място отново е лидерската партия на Бойко Борисов. Как тълкувате това?
- Борисов не печели, всъщност "Продължаваме промяната" загуби. Загуби сто и няколко хиляди гласа, защото му се падна да управлява в крайно трудна ситуация. Освен войната и глобалната инфлация - наложи им се да сглобяват безпрецедентна ляво-дясна коалиция. Ако сега ГЕРБ направи правителство (при същите кризи, също толкова тежката възможна коалиция), ами и те няма да се задържат дълго.
Влязохме в период на нестабилност, какъвто са преживели повечето народи от Южна Европа след войната. Ако в политическата класа има някакъв разум, ще седнат и ще почнат да мислят как да направим страната управляема, големите партии, конституционалисти, президент, експерти. Не говоря за необмислените предизборни трикове на "Има такъв народ" (ИТН), преди тях ВМРО.
Някои южноевропейски страни въведоха определен процент мажоритарен избор, други като Турция вдигнаха прага за влизане в парламента, трети - това е предпочитания от мен и най-лесен вариант - дават бонус от допълнителни места в парламента за първия. В Италия не можеш да разпуснеш парламента, преди той да излъчи поне две правителства.
Доц. Смилов припомня германско правило, според което не може една партия да иска вот на недоверие, ако сама не е в състояние да предложи правителство. Сигурно има и много други ходове, някои от тях лесно осъществими. Иначе - ами, трябва да се научим да бъдем като Северна Европа и да живеем с коалиции. А това значи - да приемем, че политиката е компромис.
Мислите ли, че избирателите разбраха, че на фона на световните катаклизми в България тече битка за освобождаване на превзетата държава? Защо послания за нея сякаш не стигат до широк кръг граждани?
- Не, избирателите забравиха правосъдието, не без помощта на превзетите медии, които раздухват апокалиптични страхове. Те продължават да живеят с останалото от комунизма разбиране, че държавата трябва да дава някакви неща - например евтини дърва за огрев. Не забравяйте, че превзетата държава е създала мощни мрежи, които стигат до много хора - предпочиташ да познаваш горския, отколкото да дойде някой непознат, който да те глоби.
Борбата с корупцията е бавна работа и не става за медийно зрелище (каквото устройваше навремето Цветанов). Затова си оставаме на нивото на обидите - ти си мафия, не, ти си мафия - и накрая нищо не следва. Който иска да спечели доверието на хората, трябва да ги накара да мечтаят, да внушава вяра в общото бъдеще.
За поредна година нямаше лидерски дебати, изгубиха се и посланията по важни прагматични теми: войната, инфлацията, несолидарността с Украйна, източването на публичните средства от криминални кръгове, драстичното влошаване на образованието. Какъв е урокът за политиците за следващите избори, за които някои вече прогнозират, че ще са през февруари?
- Нещо трябва да се промени в организирането на тези дебати. Заляха ни с идиотизми, да не говорим за путинистката пропаганда. И всичко това в името на демокрацията. На мястото на Истанбулската конвенция и Северна Македония, този път ни сервираха газ до дупка - от сутрин до вечер. Защо не говорихме за някоя друга стока, например поскъпването на доматите?
Мисля, че медиите трябва да имат много повече отговорност към тези дебати, да си избират участниците, да поставят условия. След поредния пинг-понг на числа и размахвани ксерокопия веднага да се появи експерт с коментар: толкова струва руският газ, не толкова, такова и европейското законодателство по споменатия въпрос Не може да се позволява в пространството да увисват нелепости и лъжи.
Партията на Слави Трифонов слезе от небосклона. Има ли опасност и други да я последват?
- Трябва да намалеят българските партии. Твърде лесно се влиза в политическата игра. Горния дебат за стабилизиране на държавата, който споменах, би имал за цел именно това, политиците да имат интерес да се обединяват. Защо се роят партиите? Ами, защото не се обновяват отвътре.
Вижте лидерите - трима си подадоха оставката, но се върнаха, защото нямало други. Някои от тях са чудесни политици, но помислете за принципа. За Трифонов изобщо не си и помисляме, той е партийното божество, без него го няма култът. А върхът на всичко е Борисов. Три правителства прави, всеки път завършват или с протести, или предсрочно, единия път дори със самозапалване на Пламен Горанов. В демократичния свят такъв човек отдавна щеше да се е оттеглили - и тук дори не говоря за корупционните подозрения, просто му е изтекло времето. Понеже старите партии са запушени, новите желаещи, които имат политически амбиции, трябва да правят нови. И хаосът нараства.
В тежката военна ситуация със заплаха от ядрено оръжие демонстрират ли партиите желание да управляват? У кои виждате желание да поемат отговорност? И реално ли е да се състави правителство?
- Аз не виждам страх от войната, което е доста притеснително. А за управление - искат, ама сами, ако се може. Т.е. не са готови да извървят онзи път на преговаряне и компромиси, който предполага политическото действие. Страх ги е, че всеки компромис ще ликвидира идентичността им. Което пък значи, че тази идеологическа идентичност е доста крехка. Правителство може да има или по метода Борисов с различни златни пръсти и кооптиране на желаещи. То обаче ще бъде посрещнато с протести, да не говорим за трудностите на идващата зима.
Другият вариант е широко подкрепено експертно управление за кратък срок, примерно до местните избори другата есен. То може да се случи, ако г-н Борисов реши да се оттегли най-после от ръководството на партията си, а това значи, разбира се, да отстъпят назад и останалите водещи политически фигури. Това би било добрият вариант, не особено вероятен, за жалост. Вероятно някой трябва да гарантира на Борисов, че няма да бъде разследван, но как може да стане това, не си представям. Така е партията му ще го брани до смърт и никаква коалиция няма да се случи.
Грешка ли беше липсата на предизборни коалиции сред анти-ГЕРБ партиите, както и отхвърлянето на възможността за следизборни?
- Имате предвид между "Продължаваме промяната" и "Демократична България" ли? По принцип беше добре, но ми се струва, че така бързо това не може да стане. Освен другото, тук има и човешки проблем - кой ще е лидер, как се редят листите и пр. В коалицията "Демократична България" са отдавна заедно, в "Продължаваме промяната" участват друг вид хора. Последните не са си намерили още идеологическата ниша - аз бих се радвал, ако се превърнат в истинска либерална партия, защото ДПС май не е точно такава. Но още се люшкат между лявото и дясното.
Каква е формулата, за да излезем от спиралата на непрекъснати избори?
- Ами двата варианта, които споменах: или реформа на политическата система, или реформа на манталитетите.