Съединените щати вече приветстваха необичайния пробив между Ливан и Израел - две страни технически във война, които след дълги преговори се споразумяха за демаркацията на морската си граница.

Израелският премиер Яир Лапид, който веднъж отхвърли представен от САЩ проект този месец въпреки постигнатия напредък, видя в сделката възможност да се "инжектират милиарди" в икономиката и да се гарантира стабилността на северната граница.

Ливанският президент Мишел Аун нарече предложението "задоволително". Дори ливанската шиитска групировка "Хизбула", вярна на Иран, застава за проекта според близък до организацията събеседник на "Ройтерс". "Хизбула" доскоро заплашваше с атаки на газови съоръжения, освен това воювала с еврейската държава, която я смята за една от основните опасности в непосредственото си обкръжение. Източникът твърди, че "Хизбула" приема условията и за нея преговорите са "приключени".

Няма обявена дата за подписване на споразумението. И двете страни обаче, поне на думи, са удовлетворени. След финализиране това официално ще е първият случай в историята, при който Израел и Ливан са се договорили успешно за каквото и да било.

Защо пробивът е необичаен и какво носи?

Ливан и Израел имат спор в Източното Средиземноморие, в район, за който се смята, че е богат на газови залежи. В съседни райони Израел вече добива газ.

Обхватът на споразумението е ограничен, но и за двете страни то е глътка въздух. За Израел финалната права дойде в предизборна кампания, в която едновременно трябваше да се покаже твърдост и да се постигне дипломатически успех. За Ливан - източник на нови икономически възможности, от каквито се нуждае и еврейската държава, но които са особено силно необходими на Бейрут в настоящия период на преливащи една в друга икономически кризи.

Сделката предстои да бъде обявена, но тя:

Аун каза, че сделката няма да означава "партньорство" с Израел, страна, която Ливан не признава и официално счита за враг. "Избягваме сигурна война в региона", каза миналата седмица временният премиер на Ливан Наджиб Микати.

Идеята за "партньорство" би била болезнена за избирателите в Ливан (но вероятно и за мнозина в Израел). Двете страни са в конфликт още от създаването на Израел през 1948 г.

Двете страни остават технически във война и не се признават взаимно. Предишни опити за гранична демаркация се провалиха, но към края на миналото десетилетие се заговори отново за съживяване на формата с американско посредничество. С тази задача се зае през 2020 г. администрацията на американския президент Доналд Тръмп малко преди края на мандата му, но този диалог не се увенчаваше с успех. Досега.

Ливан е в дълбока финансова и икономическа криза от 2019 г. Страната, която някога бе приветствана като "Швейцария на Близкия изток" и която не произвежда почти нищо, е разтърсвана все по-дълбоко: жителите обедняват, щурмуват банки, търсят икономически възможности като мигранти заедно с палестинци и сирийци, които от години са приютени от държавата им като бежанци.

Малката арабска държава не произвежда достатъчно електричество за населението си. Добивът на газ (който според премиера Наджиб Микати ще е възможен след подписването; получил уверения от представителите на "Тотал" може да промени това.

Американският президент Джо Байдън заяви няколко часа след подписването на следката, че тя отваря "нова страница" в развитието на Ливан.

Бейрут настояваше, че споменатото газово находище "Кана" е само в негови води, а Израел - че е в икономическата му зона. Освен това Ливан искаше да работи с TotalEnergie независимо от каквито и да било проекти с Израел. Последното условие обаче остана на заден план: всякакви приходи са необходими за омекотавяне на ефекта от финансовия колапс.

Изглежда (според изтекли в медиите подробности от сделката) "Кана ще бъде поделена между двете държави, но под контрола на Ливан (а част от приходите от бъдещ добив ще са за Израел). "Кариш" - друго находище, за което претендираше Израел - ще е изцяло под израелски контрол.

Израел веднъж вече се дистанцира от проектопредложение. Изправена пред поредни избори, страната първо трябва да одобри сделката на ниво кабинет по сигурността (конкретни министри и шефове на службите), от правителството и от парламента.

Тя не е получила одобрение и в Ливан, където опозицията видя в нея знак за твърде много отстъпки. Премиерът Наджиб Микати обаче смята, че тя ще бъде одобрена.