Сърбия трябва да подкрепи санкциите и външната политика на ЕС, настоя Брюксел
Сърбия, най-голямата страна кандидатка за членство в Европейския съюз от Западните Балкани, отстъпи от съобразяването на външната си политика с тази на блока и трябва да засили ангажиментите си към стратегията и реформите на Евросъюза според доклада за разширяването, публикуван от Европейската комисия, предаде EURACTIV.
Оценявайки събитията и напредъка от миналата година, докладът беше категоричен, че Сърбия трябва да направи повече, за да се приведе в съответствие с блока - най-вече като се присъедини към наложените от ЕС санкции на Русия - и да продължи напред със сериозни реформи, подкрепени с политическа воля.
"Съобразяването от страна на Сърбия с външната политика на ЕС значително е намаляло - от 64% през 2020 г. до 45% днес", се казва в доклада за страната във връзка с отказа й да се присъедини към западните санкции срещу Москва.
Това беше повторено от еврокомисаря по разширяването Оливер Верхеи, който заяви пред репортери, че е "ясно, че Сърбия трябва да увеличи усилията си за привеждане в съответствие с позициите във външната политика, включително с декларации и санкции съобразно преговорната рамка".
През 2021 г. Европейският парламент прие резолюция, в която се посочва, че позицията на Белград вреди на напредъка му в присъединяването към ЕС, но оттогава въпросът продължава да се влошава.
"Очаква се Сърбия приоритетно да изпълни своя ангажимент и постепенно да се приведе в съответствие с Общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС, включително с ограничителните мерки на ЕС, съобразно рамката за преговори между ЕС и Сърбия", се казва в доклада.
Но Белград традиционно заема позиция на неутралитет по отношение на НАТО и Русия и сега все повече е принуден да избере страна на фона на нарастващия натиск от Брюксел и Москва.
Сърбия има дългогодишни добри отношения с Русия, включително културни и исторически връзки, и е почти изцяло зависима от руския газ.
Вархеи обаче призова страната да покаже съюзничество с блока в контекста на конфликта между Украйна и Русия. "Нуждаем се от това Сърбия да ни помогне, имаме нужда от цялата помощ, от всички съюзници, които имаме", подчерта той.
Напредък в застой
Страната официално е кандидат от 2012 г. Въпреки че първоначално се предвиждаше да завърши преговорите до 2024 г. и да се присъедини през 2025 г., сега това е много малко вероятно.
Наред със санкциите на Русия другата основна пречка пред присъединяването на Сърбия към ЕС е нейният отказ да признае независимостта на Косово. Белград многократно е заявявал, че пътят му към членство не трябва да се обвързва с въпроса за бившата му провинция, която обяви независимост през 2008 г.
Други важни проблеми в Сърбия включват медиите, които са почти изцяло под контрола на управляващата партия, свободата на събранията, справянето с военни престъпления и спазването на правата на човека по отношение на малцинства.
Докато различните проучвания дават различни резултати, общата тенденция е, че около половината от населението не подкрепя присъединяването към ЕС. Броят се увеличава значително, ако признаването на Косово е посочено като предварително условие.