Статистиката за катастрофите за първите девет месеца на годината показва, че и в пътната безопасност показателите се връщат към времето от преди COVID кризата.

Това става на фона на отчитаните от Националния статистически институт повишени обороти в сухопътния транспорт, както и ръста на пътуванията, които чертаят същата тенденция

Жертвите на пътя между 1 януари и края на септември са с 22 (+6%) повече, отколкото за същия период на миналата година, а броят на ранените е нараснал с 569 (над 10 на сто), показват данните на МВР за периода януари - септември.

По данни от края на септември за близо три месеца са проверени 10 341 моторни превозни средства, като е извършен контрол на 13 204 водачи и пътници. Съставени са 2746 фиша (средно на всяка трета кола), и 837 акта (тоест при 12% от проверките) за установени административни нарушения. Няма обобщени данни колко са случаите на заловени шофьори, които са били пияни или употребили наркотици. В същото време станаха известни и случаи, при които системни нарушители са се ползвали от протекцията на служители на различни служби на МВР.

Обявената от държавата война срещу нарушителите на пътя и засиленият контрол засега не подобряват ситуацията, е заключението на експертите от Института за пътна безопасност - неправителствена организация, заета с намаляването на последиците от пътнотранспортния травматизъм.

По данни на института през август и септември активността на полицията не дава резултат: през двата месеца жертвите на катастрофи са 96, с две повече от същия период на миналата година. При тежко ранените дори има увеличение с 69 души.

Една от причините според експертите е, че чисто механично в контрола са включени 14 000 служители на охранителна полиция, но между тях и пътните полицаи няма координация. Отбелязва се също, че от 2012 година насам периодично се взима подобно решение, като обичайно ефектът е повишаване на корупцията без отражение върху пътната безопасност. Решението според експертите е служители извън Пътна полиция да се използват само при т.нар. акции за широкообхватен контрол. Нужни били структурни промени и в самото МВР.

Сегашното ръководство на МВР пък има други идеи, които за пореден път минават през промени в Закона за движение по пътищата. Основната цел на поправките ще е засилване на превенцията. Предвижда се например да има лимит от пътни нарушения, след извършването на които книжката на провинилия се да се отнема. Други промени предвиждат увеличаване на санкциите и повишаване на събираемостта.

От партиите, представени в следващия - 48-ми парламент, само БСП е заявила в предизборната си програма нуждата от изцяло нов Закон за движение по пътищата, но и ГЕРБ, "Продължаваме промяната" и "Демократична България" предизборно вече са заявили намерение да работят по темата.

Според левицата бъдещ закон трябва да осигури "по-голяма безопасност на гражданите, свеждане до минимум броя на загиналите по пътищата и намаляване на пътния травматизъм". ГЕРБ, чиято програма като цяло е най-подробна, отделя значително място на темата, споменавайки и причините увеличения пътен травматизъм, които вижда в неподдържаната инфраструктура и хаотичния и неефективен контрол на пътното движение. ГЕРБ предлага множество мерки, между които площадки за безопасност на движението в училищата и уроци с представители на МВР.