Възможно ли е една държава да подпомага страна във въоръжен конфликт без да бъде обвинена, че се е включила в него? Да, казват юристи - когато помощта (без участието на военни от помагащата) е за нападната държава, международното право казва, че има казус на напускане на неутралността към започната от агресора война без обаче да се преминава към статут на воюваща страна.

Но преди правото, нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари повдигна фундаментален морален въпрос. То сплоти страните от свободния свят за подкрепа и защита на украинския народ, който дава хиляди жертви и всеки ден губи малко по малко градовете, енергетиката, инфраструктурата, икономиката си.

В същото време части от българското управление - президентът Румен Радев и парламентарно представени партии - повтарят от месеци насам, че България по никакъв начин не трябва да изпраща въоръжение , защото това били призиви на войнолюбци. Но и не предлагат като алтернатива някаква по-значителна невоенна помощ.

Те заобикалят отговори на фундаменталния въпрос в името на какво трябва да се помага на Украйна режимът на Владимир Путин да претърпи там стратегическо поражение на плановете си. Радев не подкрепи и писмото на свои колеги в подкрепа кандидатурата на Украйна за НАТО.

В новия парламент предстоят дебати и решения, от които зависи дали България ще продължи да говори за официална неутралност спрямо конфликт в съседство, пряко засягащ националната сигурност на страната.

Това е специалното обръщение на президента на Съединените щати Хари Труман от 12 март 1947 г. към двете камари на Конгреса във Вашингтон. С нея той препоръчва да се помогне на Гърция и Турция, за да не попаднат под контрола на сталинисткия СССР (макар че в нея нито веднъж не е използвано името на Съветския съюз).

По-късно словото е наречено "Доктрината Труман".

То е последвано от Плана "Маршал" през 1948 г. за икономическо възстановяване на Европа и от основаването на НАТО през 1949 г. за трансатлантическа сигурност и защита на Западна и Южна Европа от СССР. Външнополитически и отбранителни алианси се превръщат в една от основите на американската политика и стават част от архитектурата за сигурност по време на Студената война и след нея.

В случая с Турция след края на войната в Европа непрекъснато расте натискът от Москва да овладее Проливите, което би реализирало стара цел на Русия да има безпроблемен достъп до Източното Средиземноморие и подстъпите към Суецкия канал.

За Гърция ситуацията е много по-драматична след разрухата от нацистката окупация и започналият още по това време (от 1943 г.) конфликт между комунистическите и роялистките въоръжени отряди на съпротивата. Той прераства в безпощадна гражданска война, в която на комунистите и левите партизани помагат с оръжие, логистика и лагери за обучение Югославия, България и Албания, т.е. Йосип Броз Тито и Йосиф Сталин. Когато войната свършва с поражение на комунистите през 1949 г., жертвите от двете страни са десетки хиляди, прогонените в чужбина са над 100 хиляди.

Гърция получава три четвърти от поисканата от Труман помощ плюс милиони тонове храни, материали и общо 700 млн. долара като част от Плана "Маршал" (шестата по размер на помощта страна). Заедно с Турция влизат в НАТО през 1952 г.

Речта на Хари Труман от март 1947 г. е смятана за първия ярък пример за реагиране на предупреждението в т.нар. Дълга телеграма на Джордж Кенан от 22 февруари 1946 г., че СССР неотстъпно ще подронва демокрацията и отслабва управлението в страни, в които иска да разшири властта си.

Сериозността на ситуацията, пред която е изправен светът днес, налага явяването ми пред тази съвместна сесия на [двете камари на] Конгреса. Замесени са външната политика и националната сигурност на тази страна.

Един аспект от настоящата ситуация, който искам да ви представя в този момент за вашето разглеждане и решение, засяга Гърция и Турция. Съединените щати получиха спешен призив от гръцкото правителство за финансова и икономическа помощ... ако Гърция иска да оцелее като свободна страна. Не вярвам, че американският народ и Конгресът желаят да останат глухи за призива на гръцкото правителство....

Днес Гърция е без средства за финансиране на вноса на онези стоки, които са от съществено значение за препитанието. При тези обстоятелства народът на Гърция не може да постигне напредък в решаването на проблемите си с възстановяване. Гърция отчаяно се нуждае от финансова и икономическа помощ, за да може да възобнови покупките на храна, дрехи, гориво и семена. Те са незаменими за препитанието на хората и се набавят само от чужбина. Гърция трябва да получи помощ за внос на стоките, необходими за възстановяване на вътрешния ред и сигурност - толкова важни за икономическото и политическо възстановяване....

Самото съществуване на гръцката държава днес е застрашено от терористичните действия на няколко хиляди въоръжени мъже, водени от комунисти, които се противопоставят на авторитета на правителството по редица пунктове...

Гръцкото правителство не е в състояние да се справи със ситуацията. Гръцката армия е малка и зле оборудвана. Тя се нуждае от доставки и оборудване, ако иска да възстанови властта на правителството на цялата гръцка територия.

Гърция трябва да получи помощ, ако иска да се превърне в устойчива и уважаваща себе си демокрация.

Съединените щати трябва да предоставят тази помощ. Ние вече предоставихме на Гърция определени видове облекчения и икономическа помощ, но те са недостатъчни. Няма друга страна, към която демократична Гърция да се обърне...

Обмислихме как Организацията на обединените нации може да помогне в тази криза. Но ситуацията е спешна и изисква незабавни действия, а ООН и свързаните с нея организации не са в състояние да предоставят помощ от вида, който се изисква.

Важно е да се отбележи, че гръцкото правителство поиска нашата помощ за ефективно използване на финансовата и друга помощ, която можем да предоставим на Гърция, както и за подобряване на публичната администрация. От изключителна важност е да наблюдаваме използването на всички средства, предоставени на Гърция, по такъв начин, че всеки изразходван долар да се отчита, за да направи Гърция самоиздържаща се и да помогне за изграждането на икономика, в която може да процъфтява здрава демокрация .

Никое правителство не е перфектно. Едно от основните достойнства на демокрацията обаче е, че нейните недостатъци са винаги видими и при демократични процеси могат да бъдат посочени и коригирани. Правителството на Гърция не е перфектно. Въпреки това то представлява 85 процента от членовете на гръцкия парламент, които бяха избрани на избори миналата година.

Съседката на Гърция, Турция, също заслужава нашето внимание.

Бъдещето на Турция като независима и икономически стабилна държава очевидно е не по-малко важно за свободолюбивите народи по света от бъдещето на Гърция. Обстоятелствата, в които се намира Турция днес, са значително по-различни от тези на Гърция. Турция беше пощадена от бедствията, които сполетяха Гърция; а по време на войната Съединените щати и Великобритания предоставиха на Турция материална помощ. Въпреки това сега Турция се нуждае от нашата подкрепа.

Напълно съм наясно с широките последици от това, ако Съединените щати предоставят помощ на Гърция и Турция, и ще обсъдя тези последици с вас в този момент.

Една от основните цели на външната политика на Съединените щати е създаването на условия, при които ние и други страни ще можем да създадем начин на живот, свободен от принуда. Това беше основен въпрос във войната с Германия и Япония. Нашата победа бе спечелена над страни, които се опитваха да наложат волята си и начина си на живот на други нации.

За да осигурят мирното развитие на народите свободно от принуда, Съединените щати поеха водеща роля в създаването на Обединените нации. ООН е предназначена да направи възможна трайна свобода и независимост за всички свои членове. Ние обаче няма да реализираме нашите цели, ако не сме готови да помогнем на свободните хора да запазят свободните си институции и националната си цялост срещу агресивни движения, които се стремят да им наложат тоталитарни режими.

В настоящия момент от световната история почти всяка нация трябва да избира между алтернативни начини на живот. Изборът твърде често не е свободен.

Единият начин на живот се основава на волята на мнозинството и се отличава със свободни институции, представително управление, свободни избори, гаранции за лична свобода, свобода на словото и религията и свобода от политическо потисничество.

Вторият начин на живот се основава на волята на малцинството, насилствено наложена на мнозинството. Разчита на терор и потисничество, контролирана преса и радио, нагласени избори и потискане на личните свободи.

Вярвам, че трябва да бъде политиката на САЩ - да подкрепят свободните народи, които се съпротивляват на опитите за подчинение от въоръжени малцинства или от външен натиск.

Вярвам, че нашата помощ трябва да бъде предимно чрез икономическа и финансова помощ, която е от съществено значение за икономическата стабилност и организираните политически процеси.

Ако не успеем да помогнем на Гърция и Турция в този съдбоносен час, ефектът ще бъде всеобхватен както на Запад, така и на Изток.

Трябва да вземем незабавни и решителни мерки.

Затова моля Конгреса да предостави пълномощия за помощ на Гърция и Турция в размер на 400 млн. долара.

В допълнение към средствата, моля Конгреса да разреши изпращането на американски цивилен и военен персонал в Гърция и Турция, по искане на тези страни, за подпомагане на задачите по възстановяване.

Съединените щати са допринесли с $341 млрд. за спечелването на Втората световна война. Това е инвестиция в световната свобода и световния мир.

Помощта, която препоръчвам за Гърция и Турция, възлиза на малко повече от една десета от 1 процент от тази инвестиция. Съвсем в рамките на здравия разум е да защитим тази инвестиция и да се уверим, че не е била напразна.

Семената на тоталитарните режими са подхранвани от мизерия и недоимък. Те се разпространяват и растат в злата почва на бедността и раздора. Те достигат своя пълен растеж, когато надеждата на един народ за по-добър живот е умряла.

Трябва да запазим тази надежда жива.

Свободните народи по света търсят от нас подкрепа, за да запазят своите свободи.

Ако се поколебаем в лидерството си, можем да застрашим мира по света - и със сигурност ще застрашим благосъстоянието на собствената си нация.

Бързото развитие на събитията ни натовари големи отговорности.

Убеден съм, че Конгресът ще се изправи пред тези отговорности.