Да изгоним "нелоялните" араби: екстремист върна Нетаняху на власт
Когато стотици евреи коленичиха за молитва на Храмовия хълм в Ерусалим в края на май и изостриха до краен предел политическия и социален климат на празника на града, сред тях имаше и депутат. Той тогава изглеждаше като екзотично изключение.
Днес екстремистката му партия връща на власт Бенямин Нетаняху след няколко години политическа криза, но повдига въпроси и за международното позициониране на Израел, и за отношенията с арабите в страната и палестинците в Западния бряг и Газа.
Без ултрарелигиозните не може
"Оцма йехудит" ("Еврейска сила") на Итамар Бен-Гвир е само една от крайнодесните формации, които носят на бившия - и бъдещ - премиер на Израел, консерватора Бенямин Нетаняху, победа година и половина след като напусна властта. Вотът се разглеждаше като референдум "за" и "против" неговото управление. В израелската система, която разчита на блокове с много участващи партии, той обаче не би могъл да има мнозинство без утранационалистическите и ултрарелигиозни сили.
За една година съюзът около Религиозната ционистка партия на Бецалел Смотрич удвои подкрепата си от 7 на 14 депутати - но не без помощта на стремително издигналия се за година Итамар Бен-Гвир, който бе в коалиция с нея. Известно е, че Бен-Гвир и Смотрич не са непременно ентусиазирани от съюза си, но той, изглежда, работи в тяхна полза.
Другите две ултраортодоксални партии, "Шас" и "Обединения юдаизъм на хората", отбелязаха по-скромен напредък: 3 места нагоре за представляващата сефарадски ултраортодоксални "Шас" и едно за "Обединения юдаизъм". Смотрич и Бен-Гвир се оказаха начело на най-облагодетелствената коалиция от неочаквания от някои изследователи феномен: изключително висока избирателна активност, почти три четвърти от имащите право на глас.
Нетаняху засега има 31 места в парламента от 120 депутати; другите три листи вземат 34. Религиозната ционистка партия вече е трета политическа сила - позиция, за която се бореше формацията на Бени Ганц, бивш министър на отбраната и някога основен опонент на Нетаняху. Бен-Гвир заяви пред израелски медии след изборите: "Ще направя всичко възможно, за да формирам правителство изцяло от десни партии."
"Еврейска сила"
"Оцма Йехудит" е идеологическият наследник на партия "Ках". Ултранационалистическата сила, която носи името на американско-израелския равин Меир Кахане, влиза в парламента на Израел през 1984 г. (с един депутат). В платформата ѝ са пълното политическо обезправяване на неевреи (които ако не пожелаят това, ще бъдат изгонени), "автоматичната" смъртна присъда за "араби терористи" и пълното прекратяване на отношенията с Германия и Австрия отвъд икономиката. В последното десетилетие на века ѝ е забранено да се явява на избори и е обявена за терористична организация от Европейския съюз и САЩ.
| Самият Итамар Бен-Гвир е осъден през 2007 г. тъкмо за подкрепа на "Ках" и подбуждане на расова омраза. По това време вече е пропуснал службата си във въоръжените сили; твърди, че го отхвърлили заради възгледите му. И "Джерузалем пост" пише, че Бен-Гвир е смятан за толкова екстремистки настроен, че армията не го допуска. |
Пет години по-късно се появява и "Оцма йехудит", която обаче той оглавява едва през 2019 г.
Платформата ѝ остава ултранационалистическа и крайнодясна, наричана и расистка, противопоставя се на решението на израелско-палестинския конфликт, включващо създаване на отделна държава (каквото подкрепят досегашният премиер Яир Лапид и, на думи, Нетаняху). Споразуменията от Осло трябва да се заличат, израелските войници да се ползват с безусловен имунитет и да се разшири наборът от ситуации, в които въоръжените сили могат да използват сила срещу "терористи" (в общия случай този етикет биха получили израелски араби, палестинци в окупираните територии и други).
Да се гонят "само" терористи
Към момента, в който оглави "Оцма йехудит", Бен-Гвир искаше изгонване на всички "нелоялни" на Израел араби и имаше зад гърба си участие в множество протести, завършили със силова намеса на полицията. Две години по-късно стана единственият депутат на партията си и с това някога възприеманата като свързани с екстремисти формация стана част от политическия мейнстрийм.
Днес "Оцма йехудит" твърди, че че времената на подкрепа за "Ках" са в миналото. Бен-Гвир се объркал и всъщност не искал да гони всички неприемащи да са "втора категория" араби: само "предателите" и "терористите". Впрочем представата му за "терористи" остава широка: включва дори хора, хвърлили коктейл "Молотов". "Нелоялен" може да означава да хвърляш камъни. Той подкрепя и пълни права за евреите на Храмовия хълм, където днес се намира джамията "Ал Акса" и където днес, в името на религиозния мир, действа следното статукво: евреите могат да посещават, но не и да се молят.
Сред социокултурните точки в програмата е съпротива срещу аборта. Приема само религиозните бракове, но вече допуска, че може и да не е против някое от шестте му деца да е хомосексуално. Очаква се и тя, и Религиозната ционитска партия на Смотрич да обърнат сериозно внимание на еврейската диаспора и да работят за "блокиране на закони, които подкопават семействата" (например законови за еднополови двойки
Кампанията му бе белязана от цветовете на израелското знаме (синьо и бяло) вместо жълтите символи на расистките групи, поддържащи еврейското превъзходство. Все още е застъпник и на смъртното наказание, и за разхлабването на регулациите за употреба на сила от армията.
Все още иска и заличаване на Палестинската власт, която управлява Запдния бряг в резултат на споразуменията от Осло от 1993 г., (Газа е извън контрола ѝ, след като "Хамас" я овладя преди над 15 години). Тази структура, в която над 15 години няма избори, е критикувана - включително от палестинци - като неефективна и доминирана от несменяемо ръководство, но е възможност за палестинско самоуправление. Премахването ѝ би означавало пряка израелска власт.
Екстремисти в правителството?
Дори само желаният от Бен-Гвир пост - вътрешен министър - би бил достатъчен за гневна реакция от палестинците и от арабите в Израел, ако той го поеме. Това би напрегнало както отношенията с палестинците, така и би нагнетило отношенията с арабите в международно признатите граници на Израел. Възможно е влизането на Бен-Гвир в правителството да е истинско изпитание за отношенията със Съединените щати (основополагащи за израелската сигурност) и американската еврейска общност, чиито позиции са по-близки до лявата на част на политическия спектър).
| "Вижте историята на Бен-Гвир, действията му, изказванията му", цитира "Ройтерс" думи на неназован американски представител пред консервативния вестник "Израел хайом" още в края на септември. "Това не е човек, когото искаме да видим като част от правителството." Предупреждения, за които писа "Джерузалем пост", дойдоха и от бивши представители на "Мосад" и въоръжените сили. Според тях рискът "силови" позиции да отидат при Бен-Гвир или Смотрич има и друга страна: възможността хора без опит да дават заповеди. Ако причинят сериозна ескалация, "Хамас и Хизбула може да не останат безучастни. |
Връзката с администрацията във Вашингтон е от изключително значение за който и да било израелски премиер, но Нетаняху заяви миналата седмица пред израелска телевизия: "Нека изразяват мнението си. То не ми влияе."
Часове след изборите обаче Нетаняху смекчи тона; настоя, че е готов да изгради правителство, което "мисли за всички граждани без изключение" (а това означава и формиращите една пета от населението израелски араби). Някои наблюдатели - включително десни - вече виждат в "изцяло дясното правителство" кошмар за Нетаняху, но и шанс да избегне продължаването на процеса, започнал срещу него по обвинения в корупция и злоупотреба с доверие.