Изследване: Няма пряка връзка между машинния вот и ниската избирателна активност
Няма връзка между намаляващата избирателна активност и машинния вот, а и нито една институция не работи за дълбочинен анализ за спадащата избирателна активност. В секциите, в които на последните предсрочни парламентарни избори в началото на октомври се е гласувало с бюлетини, печелят ГЕРБ и ДПС. Това са двата основни извода от анализ на Института за развитие на публичната среда (ИРПС).
Заключенията им бяха представени няколко дни след като мнозинство от ГЕРБ, ДПС и БСП гласуваха поредната промяна в изборното законодателство, според която ще може да се гласува и с машини, и с бюлетини. На последния парламентарен вот през октомври отново беше отчетена рекордно ниска избирателна активност ot 39.4% (по-официални данни на Централната избирателна комисия), или над 2 220 000 души.
Зарков: Гласуване с машина и бюлетина в една секция е възможно най-лошият вариант
"Проблемът с избирателната активност продължава да се адресира от политическите партии, но само във връзка с машинното гласуване. Година и половина твърденията им са, че основната причина за все по-ниския интерес към изборите в страната е нежеланието на избирателите да гласуват заради притеснения от машинния вот. Липсва обаче конкретно проучване или данни - дали по-ниската активност сред избирателите се дължи на страх или нежелание да гласуват с машини? Още повече че ако притеснението от машините е единствената причина за намалената избирателна активност, няма логика тя да продължава да спада в три поредни избора, в които не е променяна технологията на гласуване", пишат от организацията.
Според тях, ако веднъж вече хората са гласували успешно с машините, всеки следващ път подаването на техния вот би трябвало да става по-лесно. "Следователно очевидно има и други причини за отлива на избиратели. Част от тях вероятно са свързани:
- с умората на гражданите от постоянните избори;
- с неспособността на политическите групи да постигат компромис и да формират устойчиво управление;
- с пандемичната обстановка, в която се проведоха някои от изборите;
- с акциите на МВР срещу купения и контролиран вот; и др.
"В тази връзка, ако в началото на идната година се провеждат поредни избори за парламент - но с опцията за гласуване "на хартия" или "машинно" - ще бъде особено важно да се проследи дали избирателната активност ще остане все така ниска", пишат анализаторите.
| Те отбелязват, че нито една институция, която е отговорна за организация на изборния процес, не работи за дълбочинен анализ на факторите за намалялата с 11% избирателна активност в сравнение с изборите през 2021 година. |
ГЕРБ и ДПС печелят в "хартиените секции"
На предсрочния вот през октомври тази година гласуване с хартиени бюлетини е имало в 2515 секции в страната (които не включват подвижните избирателни кутии и корабната секция). "Данните от тези секции показват, че в списъците им са били включени общо 325 291 избиратели, а още 19 647 - дописани под черта. Гласувалите в секциите с бюлетини възлизат на 175 308 души, т.е. избирателната активност е била 50.7% (броят на избирателите спрямо включените в списъците). От подадените с хартиени бюлетини гласове недействителни са 5906, или 3,4%", показват данните на Института за развитие на публичната среда.
Изследване: ДПС и ГЕРБ увеличават резултата си в рисковите избирателни секции
Анализът показва, че в сравнение с проведените през ноември 2021 г. избори гласовете в секциите с хартиени бюлетини са спаднали с малко над 1%, а спрямо изборите от юли 2021 г. активността е намаляла с 3.3%.
| Данните показват, че в секциите с хартиени бюлетини категорично печели коалицията ГЕРБ-СДС с 29.2%, следвана от ДПС с 16.9%. БСП и "Продължаваме промяната" също имат висок дял в хартиените секции. Най-малко гласове в тях пък печелят "Демократична България" и "Български възход" - съответно 3.4% и 3.2%. |
"Сред т.нар. хартиени секции с най-висока избирателна активност е тази във варненското село Падина - 209 души са подали гласа си там, което се равнява на 86%. Следват секциите в с. Калиманци (отново район Варна) - 257 гласували (82%), с. Голям извор в избирателен район Ловеч - 226 гласували (75%), с. Здравец, ИР Варна - 212 гласували (70%) и с. Градец в 26 ИР София-област - 211 гласували (68%)", пишат от организацията.
Машинното гласуване - най-много гласували в София
В 9369 секции се е провело машинно гласуване, като в 1105 от тях е имало по две машинни устройства. В списъците в тези секции беше включен и основният дял от избирателите в страната - общо 6 232 861 души. "Седемте партии с депутати в настоящия парламент получиха общо 1 954 741 гласа в секциите с машини (или 87.7%). Разпределението на гласовете между формациите е идентично с крайните изборни резултати. Най-висок резултат имат от ГЕРБ-СДС - 25.4% от гласовете, следвани от "Продължаваме промяната" - с 19.9%".
"Най-много гласували избиратели с машини има в секцията в София, район "Студентски", бл. 60 в 23-и избирателен район София - 720 души са гласували на 2 машини. След това се нареждат избирателите от с. Зайчар, в избирателен район Бургас. Там според данните на ЦИК са гласували 691 души, което е и почти 100% избирателна активност (в списъка и дописани под черта са 698 избиратели). Над 600 души са гласували в още 8 секции, разположени в 23 избирателен район в гр. София, в гр. Варна и в с. Снягово, избирателен район Бургас", става известно от доклада.