Проектът за чуждите агенти е подготовка за установяване на репресивен режим

"Дневник" потърси мнението на юристи, политици и експерти за внесения от партия "Възраждане" законопроект за чуждестранните агенти. Публикуваме отговорите на юристите от Българския център за нестопанско право. Заглавието е на редакцията.
Какви цели преследват подобни законодателни инициативи?
С този законопроект се цели да се "очернят" определени граждански организации и активисти, които явно са критични към определени политически лидери и държавни политики. Макар да се казва, че основният мотив е прозрачност, всъщност проектозаконът би въвел възможност за безпринципен и произволен контрол от страна на държавата върху поведението на частни субекти - хора и организации, на основание получаване финансиране от чужбина.
Вносителите изцяло пренебрегват факта, че и към момента всички неправителствени организации (НПО) имат задължения по закон да са отчетни, а именно да си публикуват финансовите отчети, а тези в обществена полза да представят подробен отчет за това от кого са взели пари и какво са направили с тях. Затова и целта на въпросния законопроект на "Възраждане" е не прозрачност на гражданските организации, а задълбочаване на разделителните линии през това кой откъде получава финансиране.
За съжаление предлагането на законопроекти, с които се цели очерняне на гражданските организации чрез вменяване на идеята, че те работят непрозрачно, прикрито и прокарват нечие чуждо неясно какво и на кого, но непременно лошо влияние и прочие, се превърна в практика през последните десетина.
Ще припомним предложението на Яне Янев от 2013 г. за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, с който се предлага въвеждане на изискването членовете на управителните органи на НПО в обществена полза и техните най-близки роднини да декларират всички свои лични доходи и имущество. Очевидната скрита цел на това предложение е чрез непропорционални административни тежести да се ограничи създаването на нови и дейността на вече съществуващи граждански организации, както и да се създадат законови възможности за институционален натиск и репресия върху хора, участващи в управлението на организации, изразяващи критично срещу властта мнение.
Важно е да се отбележи, че такъв тип предложения имат негативен ефект и без да се приемат, тъй като създават впечатлението, че гражданските организации и свързаните с тях лица отклоняват средства и извършват съмнителни дейности.
През същата 2013 г. Волен Сидеров и група народни представители внасят Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който предлагат създаването на нов чл. 155в, който гласи: "Който манифестира публично своята или на други хомосексуална ориентация или принадлежност чрез организация или участие в митинги, шествия и паради или чрез средствата за масова информация и интернет, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева." |
Предложението очевидно е в разрез с правото на изразяване и свободата на мирни събрания и представлява директна атака срещу дейността на определени правозащитни граждански организации.
В края на януари 2014 г. над неправителствените организации и правата на гражданите надвисва нова заплаха - широката дефиниция за предателство и поставяне в услуга на чужди организации, включена в изцяло новия проект на Наказателен кодекс. Документът предизвиква множество критики и управляващите тогава решиха да проведат широко обсъждане, което така и не се случва заради падането от власт на кабинета "Орешарски". Законопроектът не се внася повторно в следващите народни събрания.
Друг подобен пример е предложението на ВМРО за изменение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел от 2020. Този законопроект предвиждаше мерки за създаване на Регистър на Регистър за финансираните от чужбина юридически лица с нестопанска цел към Министерство на финансите, в който всяка организация в обществена полза да декларира получени от чужбина средства над 1000 лв, отново задължения за председателите и членовете на органите за управление на тези граждански организации ежегодно да декларират имуществото си пред антикорупционната комисия (КПКОНПИ) и други механизми за репресии чрез непропорционални административни тежести. Законопроектът като цяло предвижда същите мерки, които са били въведени от Унгария с техния т. нар. Закон за прозрачност. Интересното е обаче, че ВМРО внасят законодателното си предложение две седмици след като Съдът на ЕС е обявил унгарският закон "вдъхновител" за противоречащ на правото на ЕС. Изводът е, че е било ясно, че предложението на ВМРО няма да се приеме, но е било внесено отново с цел да подкрепи очернящата гражданските организации кампания.
Законопроектът на "Възраждане" за регистрация на чуждестранните агенти е просто поредният такъв акт на злоупотреба със законодателния процес. Бихме казали, че той и в някаква степен надскача предшествениците си, защото предлага освен въвеждане на непропорционални административни тежести и възможности за институционен тормоз, както и директни забрани за извършване на определени дейности и ограничения на граждански права.
Как ще коментирате основните положения в проекта на "Възраждане"?
В проекта чуждестранен агент е дефиниран като "това физическо и юридическо лице, гражданско сдружение или политическа партия, които получават парични средства или други материални помощи от чуждестранни източници". Същевременно със законопроекта се предвижда всички юридически или физически лица (с изключение на религиозните организации, спортните клубове и някои изрично посочени видове търговски дружества като застрахователни дружества например), които са получили средства над 1000 лв. за една данъчна година "от чужди правителства или от чуждестранни държавни предприятия, чуждестранни физически лица, чуждестранни търговски дружества, чуждестранни фондации, организации с нестопанска цел, чуждестранни граждански дружества и други обединения на лица" с изключение на средства, получени по търговски сделки, и хазартни игри или от Европейския съюз.
Според законопроекта за средства от чужбина се считат и материални облаги, оценими на поне 1000 лв. или покриване на разходи за участие в "обучения, семинари и образователни курсове и програми, социални дейности или проекти" на равностойност поне 1000 лв.
Дефинира се и "физически лица, свързани с чуждестранни агенти" като "основателите, ръководителите, участниците или служителите на организации, определени като чуждестранни агенти" , т.е. на практика всеки, който има връзка с конкретна гражданска организация (не само служители, но и членове, дарители и доброволци).
Тези дефиниции са твърде широки, неясни и в известна степен противоречащи си с други текстове в проекта. Така се позволява широк кръг лица - граждански организации, търговски дружества, университети, отделни граждани и дори и държавни предприятия, училища и детски градини, т.к. не са посочени в изчерпателно изброените изключения, да бъдат определени като чуждестранни агенти и да носят всички негативни последици, предвидени в проекта.
Впечатляващо е, че предложената дефиниция за чуждестранен агент се основава единствено и само на получаване на средства от чужбина, без значение дали те представляват значителна част от бюджета на получателя, без значение дали чуждестранното лице, изпращащо средства от чужбина, упражнява какъвто и да е контрол върху дейността на получателя. Така дефиницията по същество е абсолютно различна от тази, използвана в сериозно критикувания и почти неприлаган след Втората световна война Американски закон за регистрация на чуждестранните агенти. |
Дефиницията в проекта на "Възраждане" е дори по-широка и неясна от тази използвана в доказано репресивното руско законодателство, според което чуждестранен агент е "лице, което е получило подкрепа от чужбина или е под чуждо влияние и се занимава с политическа дейност в Русия, целенасочено събиране на информация в областта на военните, военнотехнически дейности на Руската федерация или разпространение на съобщения и материали за неограничен кръг от хора".
С проекта също така се предвижда и задължение за всеки "субект с чуждестранно подпомагане" да посочва, че е "чуждестранен агент" на печатни публикации и други издания, както и на снимки, адресни карти, печатни проби, гравюри и др. (списъкът на формите на изразяване е впечатляващо дълъг и изчерпателен). Проблемът е, че тази мярка е очевиден инструмент за стигматизация, първо, поради негативният заряд, който словосъчетанието "чуждестранен агент" носи, и второ, защото само по себе си то не допринася за гарантиране на прозрачност - не се разбира на кого е агент съответното лице, от кого точно е получило финансиране и за какво и пр.
Същевременно прозрачността и публичността по отношение дейността на гражданските организации е изключително важна и съществуват редица мерки и практики за нейното гарантиране:
- Гражданските организации са задължени лица по Закона за мерките срещу изпиране на пари и съответно са длъжни да обявяват действителните си собственици; правят оценка на риска (за разлика от повечето търговци) и приемат вътрешни правила за борбата с прането на пари и финансирането на тероризма (интересно е, че от приложното поле на законопроекта са изключени религиозните организации, а в националната оценка на риска от 2017 г. именно те са споменати като единствено възможни да има риск от финансиране на тероризма).
- Гражданските организации са длъжни ежегодно да подават за публикуване за свободен достъп в Агенцията по вписванията годишните си финансови отчети, а организациите в обществена полза и годишните си доклади за дейността, включително и информация за какво и как са разходвани средствата.
- Гражданските организации подават отчети и пред НСИ, както и, когато е необходимо, данъчни декларации в НАП.
- Гражданските организации, които отговарят на определени критерии за размер и получени средства, подлежат на независим финансов одит.
- Голяма част от гражданските организации и донорските организации се придържат към редица добри практики за прозрачност като публикуване на отчети на интернет страниците си, отбелязване по ясен начин произхода на средствата за изпълнение на определен проект и прочие.
Вероятно най-шокиращата част от проекта е директната забрана за "чуждестранните агенти" и свързаните с тях лица за упражняване на дейности в училища, детски градини, БАН и други, както и ограничения на политическите права и достъпът до държавно финансиране и участието в процедури по обществени поръчки. В тази връзка е и едно от многобройните вътрешни противоречия в законопроекта - съгласно чл. 11, ал. 3 се забранява на чуждестранните агенти да "участват в политически дейности," а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 същите се задължават да подават "подробна декларация за всяка дейност от политически характер, която деклараторът извършва или има намерението да извършва".
Именно това открито и недвусмислено ограничение на права и погазване на конституцията отличава законопроекта на "Възраждане" от предходни подобни проекти. Тази част от проекта очевидно е преписана от руското репресивно законодателство и няма аналог в рядко използвания и критикуван Американски закон за регистрацията на чуждестранни агенти.
Какви последици би имало, ако подобни текстове бъдат приети? Кои ще са най-засегнатите сфери?
Законопроектът в този му вариант,съдържащ редица неясноти, вътрешни противоречия и некоректна терминология, е почти напълно невъзможно да бъде приет. Въпреки това хипотетичното му приемане и хипотетичното му стриктно прилагане в контекста на свързаният ни модерен свят би означавало засягане на почти всички сфери на обществения ни живот.
Ето няколко примера:
- почти всички граждански организации, включително и читалища, ще трябва да се откажат от всякакъв вид финансиране от чужбина в това число и от частни дарения, направени от чужденци или етнически българи без българско гражданство
- редица институти към БАН и българските университети ще трябва или да затворят, или да бъдат реструктурирани, защото работят с финансиране от големи международни организации, компании и чуждестранни научни организации
- българските граждани, включително и българските учени, студенти и ученици, няма да могат да посещават семинари или обучения в чужбина за сметка на организатора там
- българските граждани, включително и децата, ще имат сериозна трудност да получават лечение в чужбина за сметка на болницата там или донор, базиран в чужбина
- в сивата зона ще са и редица други случаи като възможността на българските адвокати да получават хонорари от чуждестранни клиенти.
Доколкото приемането на проекта изглежда малко вероятно, той вече има и ще има негативни последици, тъй като активно се инструментализира за нуждите на водената очерняща кампания срещу българските граждански организации, активисти за защита на правата на човека, медии и журналисти. На международно ниво се очаква да доведе и до сериозна критика към България и създаване на недоверие относно състоянието на правовата държава и демократични институции. Напомняме, че далеч "по-безобидното" в сравнение с този проект предложението на ВМРО за изменение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел от 2020 г. предизвика критики от страна на Европейския парламент и бе отразено като негативна тенденция в Доклада относно върховенството на закона за 2020 г. на Европейската комисия (частта за България).
Могат ли подобни текстове да бъдат оспорени и как?
Проектът очевидно противоречи на Конституцията на република България, като съдържа редица непропорционални и необосновани ограничения на правата на българските граждани. От тази гледна точка е отговорност на всеки, имащ правомощието да го направи, да сезира Конституционния съд, ако той или някой формално по-добре съставен вариант бъде приет от български парламент.
Проектът и заложените в него мерки също така противоречат на редица права, гарантирани и от Европейската конвенция за правата на човека, т.е. Европейският съд за правата на човека също е механизъм за защита, в случай че подобен проект бъде приет от парламентарно мнозинство с авторитарен уклон.
В допълнение проектът противоречи и на правото на ЕС. Припомняме, че унгарският закон за прозрачност съдържаше подобни, но в смекчен вариант, мерки и това доведе до осъждане на Унгария в Съда на ЕС. В унгарския закон също бе предвидено създаване на черен списък на организации, получили над определена сума (около 1400 евро) от чужбина. Именно тази мярка бе обявена за дискриминационно ограничение, т.к. въвежда различно третиране на вътрешнодържавното и трансграничното движение на капитали, което на общо основание е забранено от правото на ЕС.
Любопитно е, че вносителят на законопроекта за регистрация на чуждестранните агенти в България е направил опит да го синхронизира с правото на ЕС, като е предвидил изключение за средства, получавани от ЕС, без да е отчел факта, че свободното движение на капитали не се отнася само до самия ЕС, а и до държавите членки и нейните граждани.
В заключение, предвид редицата юридически пропуски на този проект и почти нулевата вероятност да бъде приет, въпросът как би могъл евентуално да се оспорва не е водещ на този етап. Пред нас като общество седи далеч по основополагащ проблем - как да се противопоставим на очернящата кампания против демократичните ценности и правата на човека, тъй като нарастващата популярност на такъв тип кампании и институционализирането им чрез внасяне на подобен тип проекти в Народното събрание представляват подготвителна фаза за установяване на репресивен и авторитарен режим в бъдещето.