Зарков представи подобрен механизъм за разследване на главния прокурор
Министерството на правосъдието представи нов, подобрен механизъм за ефективно и независимо разследване на главния прокурор в случаи на съмнения за извършено престъпление. Поправките в Закона за съдебната власт и в Наказателния кодекс са съобразени с препоръките на Венецианската комисия от октомври и бяха представени от служебния министър на правосъдието Крум Зарков и заместника му Емил Дечев.
Промяна предвижда намаляване на броя на гласовете, с които се избира и освобождава главния прокурор. Новата предложена процедура е това да става не със 17 гласа "за", а с 13 от пленума на Висшия съдебен съвет. Поправките предвиждат и въвеждане на двойно мнозинство при избор на председателите на върховни съдилища. Изборът на председатели на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд също ще става с 13 гласа от членовете на Пленума на ВСС, като ще се въведе изискване професионалната квота в съвета (съдии, избрани от съдии) в мнозинството си да гласува за същия кандидат, за да бъде валиден изборът.
Променят се критериите и за съдията, който временно ще бъде назначаван за изпълняващ длъжността прокурор, който ще разследва главния прокурор и неговите заместници. Предлага се да има предварително изготвен списък със съдии от наказателното отделение на Върховния касационен съд (ВКС) или от окръжни съдилища с ранг на съдия от ВКС, които са с минимум 12 години стаж, като се въвежда допълнително изискване те да са работили в последните 7 години като наказателен съдия.
Правосъдното министерство предложи кой и как да разследва главния прокурор
От съдиите ще се иска предварително съгласие да бъдат включени в този списък. От него на случаен принцип ще бъде избиран съдия, който ще работи по сигнали срещу главния прокурор и ще води разследването. Той ще бъде назначаван от прокурорската колегия на ВСС, която няма възможност да откаже да го назначи след избора на случаен принцип. Изискването за 12 години стаж и допълнителното изискване в последните 7 години опит в наказателното правораздаване са допълнителни гаранции за професионализъм, подчерта зам.-министър Дечев.
Предвиждат се и допълнителни гаранции за контрол - ще се избира и втори ад хок прокурор, като това ще става на по-късен етап, когато първият е провел разследването срещу главния прокурор и е преценил, че има данни за повдигане на обвинение. Вторият ад хок прокурор ще бъде временно назначаван за прокурор във Върховната касационна прокуратура и ще се занимава само и единствено с разследването срещу него, като ще осъществява вътрешноинституционален контрол.
Законопроектът съдържа и други предложения, които имат за цел да отговорят на серия от над 70 осъдителни решения срещу България в съда в Страсбург заради неефективно разследване и нарушаване правата на пострадалите от престъпления. Министерството на правосъдието предлага допълнителни гаранции за защита правата на пострадалите от престъпления - те ще могат да обжалват отказа на прокуратурата да разследва и ще има възможност да се поиска ускорено производство.
Въвежда се и съдебен контрол в началната фаза на процеса - ще може да се обжалва постановлението за отказ от образуване на наказателно производство за всички тежки престъпления."По делото "Колеви срещу България" Европейският съд по правата на човека в Страсбург констатира, че няма ефективен механизъм за наказателно разследване на главния прокурор, ако има съмнение за извършено престъпление. От 2009 г. това решение влезе в сила и навлизаме в 14-ата година на неизпълнението му. Задачата е изключително трудна, защото имаме Конституция, която ясно казва кой може да извършва контрол върху досъдебните производства", коментира Дечев.
Той очаква текстовете да бъдат атакувани пред Конституционния съд и обясни, че последните промени, представени днес, са изцяло съобразени с доклада на Венецианската комисия, в който се посочва, че "не е достатъчно да се създаде един ефективен механизъм за разследване на главния прокурор, за да бъде решен проблемът с голямата, абсолютна власт на главния прокурор". Комисията препоръчва въвеждане на "холистичен", цялостен подход и промени не само в Наказателния кодекс, но и в Закона за съдебната власт.
Венецианската комисия даде зелена светлина за мерки за разследване на главния прокурор
От Министерството на правосъдието смятат, че няма да се стигне до ситуация, в която нито един съдия да не бъде съгласен да се включи в списъка с магистрати, измежду които ще се избира разследващ главния прокурор.
"Това ще е въпрос на чест и възможност да се докажеш професионално. Ще бъде и показателно колко удържаш на натиск. Това е много висока отговорност, но българските магистрати могат да я реализират", коментира министър Зарков.Той обясни, че са предвидени и възможности за отвод на разследващия, както и че е предвидена първоначална "цедка" за сигналите срещу главния прокурор. При преценка, че сигналът не съдържа данни за престъпление или твърденията в него са неоснователни, той ще бъде препращан към Софийската градска прокуратура. Наблюдаващ прокурор там ще направи собствена преценка дали има основание за започване на производство, за образуване на проверка или за прекратяване. Решението му ще може да бъде обжалвано пред съд.
Пакетът от мерки за разследване на главния прокурор бе изготвен и обявен по времето на бившия министър на правосъдието Надежда Йорданова, която малко преди края на мандата на редовното правителство го изпрати за становище на Венецианската комисия. Настоящият служебен министър Крум Зарков продължи работата по промените. В края на октомври Венецианската комисия даде зелена светлина за пакета от мерки, но препоръча и допълнителни поправки в няколко закона. Становищата на Венецианската комисия (Европейска комисия за демокрация чрез право, която е консултативен орган към Съвета на Европа) не са задължителни за изпълнение, но са препоръчителни.
Част от промените са в изпълнение на поетите ангажименти от България по националния План за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат приети до юни 2023 г., за да бъдат изпълнени условията за плащания за България. Предстои промените да бъдат публикувани за обществено обсъждане и внесени в Министерския съвет, а след това и в парламента.