Съществуват два вида сливания във фармацевтичния сектор - единият е опит на две компании да се окрупнят, за да разрешат проблемите си. Другият е обединение между две дружества, които са с добри позиции и просто искат да се разширяват, отбелязва шефът на белгийската фармацевтична компания UCB - Рош Доливо, цитиран от "Икономист". Само в рамките на един ден Европа стана свидетел на две горещи оферти на обща стойност от над 15 млрд. евро - тази между германската "Мерк" (Merck KGaA) и "Сероно" (Serono) и "Атланта" (Atlanta) и "Никомед" (Nycomed).

Най-пресният пример за сливане от първия вариант е именно закупуването на швейцарската "Сероно" от страна на германската "Мерк", както и продажбата на бизеса с лекарства на друга германска компания -"Атланта" на датската "Никомед". На пръв поглед ситуацията при "Шварц" (Schwarz), "Сероно" и "Атланта" е подобна. "Шварц" се контролира от семейството на Ролф Шварц-Шюте, "Сероно" от клана Бартарели, а основните акционери в "Атланта" са членът на една от най-богатите индустриални династии Куант - Сузане Клатен.

И трите компании са под силния натиск да бъдат продадени поради увеличаващите се разходи за маркетинг и научно-изследователска дейност, силната конкуренция от страна на производителите на генерични лекарства, както и в резултат на усилията на европейските правителства за намаляване на разходите по здравеопазване, които водят до намаляване на разходите за медикаменти.

Генеричните лекарства струват по-малко от идентичните им маркови конкуренти, тъй като не изразходват средства за развойна дейност. Те обикновено могат да бъдат продавани на половината от цената на оригиналните продукти, след като патентите на последните изтекат. Иначе генеричните лекарствени препарати действат със същата ефективност като брандовите такива. Много от по-малките фармацевтични компании разчитат едва на няколко лекарства и не разполагат с нови продукти, които да ги заместят, когато изчерпят жизнения си цикъл.

Нито Бартарели или Клатен обаче успяха да намерят подходящ купувач през последните няколко месеца.

Проблемът е не само поради цената, но и поради не дотам цветущото състояние на ръководените от тях компании. За разлика от тях обаче Шюте постигна доста набързи споразумение с UBC. Той продаде "Шварц" за 4.4 млрд. евро, без да чака оферти от други заинтересовани страни.

Целта и на двете компании е ясна - сделката ще ги спаси или в най-лошия случай ще отложи във времето евентуалното им поглъщане от някой фармацевтичен гигант като американската "Пфайзер" (Pfizer)или швейцарската "Новартис" (Novartis). Все пак новосъздаденото дружество остава сравнително малко на фона на големите играчи от сектора.

По-големите компаниите разполагат с по-голям бюджет за развойна дейност и привличат повече квалифициран персонал. Някои специалисти обаче виждат в могъществото на големите заплаха за предприемаческия дух и адаптивността към промените, в което се намират именно най-големите открития. Пример за това е малкото подразделение за изледвания на британската "ГлаксоСмитКлайн".

При всички случаи обаче се очаква бум на сливанията на по-малките компаниии в Европа. Тук попадат британската "Шайър" (Shire), френската "Ипсен" (Ipsen), датската "Лундбек" (Lundbeck) и финалндската "Орион" (Orion).

В тази графа попадна и германският производител на лекарства "Мерк", койкто излезе с изненадващата оферта да купи швейцарската биотехнологична компания "Сероно" за 13.3 млрд. долара. Ако стане факт, сделката ще създаде една от най-големите европейски фармацевтични групи с обща пазарна стойност 32 млрд. долара, годишни продажби около 8 млрд. евро и бюджет за научноизследователска дейност 1 млрд. евро, посочва "Уолстрийт джърнъл". За "Мерк" сделката означава много, след като по-рано тази година не успя да купи конкурентната "Шеринг" (Schering), която беше спечелена от "Байер", отбелязват специалисти.

Не по-малко интерес събуди и разигралата се драма около закупуването на хърватския производител на лекарства "Плива". Притежаваната от исландския милиардер Тор Бьорголфсон фармацевтична компания "Актавис" (Аctavis) засега не възнамерява да повишава офертата си за "Плива" независимо от по-високата цена, която предложи конкурентът й - американската "Бар" (Barr).

В началото на септември "Бар" предложи 820 куни на акция за "Плива", което оцени компанията на 2.6 млрд. долара. За сравнение, в последната си оферта "Актавис" даваше за хърватското дружество 2.5 млрд. долара.

Няма да излагаме на риск плановете си за растеж с надценяване на компании, набелязани за придобиване, коментира Робърт Уесман, главен изпълнителен директор на исландската компания. От ръководството на "Актавис" обаче признават, че комбинирането й с "Плива" би създало водеща компания в производството на генерични лекарства и солидна основа за бъдещ растеж.

Очакванията на експертите на пазара са новият собственик на хърватската фармацевтична компания да стане ясен до средата на този месец. Силният интерес към "Плива" се дължи на все още неразработените фармацевтични пазари в Източна Европа, където тепърва навлизат големи компании, отичитат специалисти. Засилените консолидационни процеси на световната сцена не подминаха и фармацевтичния сектор, където мащабното производство е ключов фактор за конкурентността, като оцеляването на по-малките дружества става все по-трудно.