Опасявам се, че повечето хора не разбраха драмата с промените в изборния закон.

Проблемът НЕ е, че ще има възможност за гласуване с хартия. Нека, който иска, да пуска хартиена бюлетина. Да приемем, че това са 1% от гласоподавателите.

Проблемът е, че останалите 99% де факто са задължени да гласуват с хартиена бюлетина. Защото машините вече няма да броят нищо, всички гласове ще бъдат преброявани от членовете на секционните комисии. Дори ГЛАСОВЕТЕ ОТ МАШИНИТЕ ще се броят НА РЪКА от секционните избирателни комисии (СИК).

А това, както знаем, води до множество порочни практики (особено в малките населени места, където СИК пише във финалния протокол каквото си иска).

Затова, ОК, нека остане смесеното гласуване (хартия + машина). Но гласовете от машините да се броят от машини, за да се елиминира човешкият фактор. А не Пенко и бай Драган да броят гласовете в секцията в с. Протопопинци и да си пишат у протокола накрая каквото се разберат помежду си.

Проблем #1 при броенето на ръка е, че в СИК липсват представители на всички партии (съответно става едно преразпределение на гласовете на малките/непредставени партии). При машината този проблем го няма. Дори 1 екзотичен глас да има за някоя малка партия, той си остава.

Проблем #2 при броенето на ръка, СИК може (а често и има интерес) да обяви "неудобните" бюлетини за НЕВАЛИДНИ. Това е причината на последните хартиени избори да има 170 000 невалидни бюлетини. При машините невалидни бюлетини НЯМА.

Проблем #3 при броенето на ръка, е че в малките населени места, често има някой местен феодал, който посредством всяване на страх буквално диктува на комисията какви да са резултатите от гласуването. В комисията все пак са хора - често те не искат да влизат в конфликт, да застрашават живота и здравето на близките си (изборите ще минат, но тези хорица ще продължат да живеят там). При наличие на машина местният феодал може да има влияние над хората в комисията, но машината това не я интересува. Той влияние над нея няма.

В дългосрочен план нямам съмнение, че хартиените бюлетини ще отпаднат напълно. Просто е тъжно как сами се връщаме към стари и добре смазани порочни практики, изманипулирани от същите лица, които държат властта от 30 години.

Преди седем години, на местните избори през 2015 г., за пръв път участвах в броенето на гласове и обработването на бюлетини след това. Работата беше в гр. Трън, а моето задължение не кой знае колко трудно - да сканирам протоколи.

Преди да ида, ме бяха предупредили, че ще бъде дълга нощ, но аз си казах, че това няма как да бъде така. В крайна сметка секцията не беше голяма. Така и стана - в седем или осем часа приключи изборния ден, бюлетините бяха преброени, протоколите идваха на всеки 30-40 минути и някъде до около 12 часа всъщност всичко беше готово.

Освен че не беше. Финалните протоколи така и не се появиха до седем сутринта, в което време проклинах, че не си бях взел поне книга, но това няма значение. Има значение, че през тези седем часа хора с много висока средна възраст и с очевидни партийни пристрастия работеха по документ, чието изготвяне всъщност отнема не повече от час - даже, ако питате мен, и 30 минути са му много. Тогава не съм мислил както сега и не съм търсил обяснение, но дори и да бях поискал, едва ли щеше да ми бъде дадено.

От тогава мразя хартиените бюлетини. Първоначално ги намразих заради чакането, което означаваше и че трябва да се прибера с влак сутринта, без да съм ял и спал. Днес ги мразя, защото съм наясно, че

В годините след това си мислех, че това не е проблем. ГЕРБ, ДПС и тогава БСП печелеха малките места, защото те са там, защото са видими и защото хората едва ли не дори не знаят други партии. Това не само беше клише, което постоянно чувах, но и такова, в което вярвах и постоянно повтарях. И така докато не започнах да обикалям и да правя репортажи от тези места. Тогава се оказа, че изгарящите от ентусиазъм партийни фундаменталисти всъщност са доста малко.

Ще ви спестя частта за купуването на гласове - и аз, и редица други са писали, говорили и показвали всичко по темата. В купуването на гласове в България вече няма никаква загадка, всеки знае къде, кога и кой.

Няма да ви спестя обаче частта за хартиените бюлетини. През юни миналата година започнах да обикалям различни места из страната - такива, в които партията победител печели над 70% от гласовете. Когато месец по-късно за пръв път в България имаше избори с машини, много от тях или изчезнаха, или се промениха. В списъка масово останаха секции с под 300 гласа, т.е. такива, в които все още се гласуваше с хартия.

Покрай ровенето в тоновете числа, попаднах и на нещо съвсем различно. Секции, в които гласуват не 90% от гласуващите, не 95%, дори не и 100%, а 108% или 115% от гласуващите. Това не са една, две или пет секции - последните данни, които съм вадил, са за изборите през юли 2021 г. и тогава секциите с над 95% активност са 308, а със 100% или над 100% - 269. Повечето от тях са гласували с хартия.

Но да се върнем на днешния ден. Има две неща, които искрено мразя. Първото е хора, които не могат да губят, а второто са патологичните лъжци. Промените в Изборния кодекс са чудесна смес от двете. Гледах част от комисията и за повечето представители на ГЕРБ и БСП нямам кой знае какво да кажа - това е нивото, ясно ми е. Но да гледаш хора като Чолаков, които все пак имат акъл в главата, да пренаписват за една вечер всички изборни правила, в полза изцяло на партията си - това е другата неприятна смес да си умен и да нямаш морал поне дотолкова, че да си спазиш поне собствената опорна точка, че хората трябва да имат избор как да гласуват.

Не искам да опростявам нещата, но конкретно за това гласуване ще си позволя да кажа, че е по-добре да си глупав, отколкото зъл.

Така, както аз преди седем години си тръгнах в седем часа сутринта след около 18-часов работен ден, и днес в седем сутринта след 18-часов работен ден няма и 15 души си написаха правила за избори по начин, по който да мога след следващите избори отново да се чудя наистина ли са такива резултатите и имам ли доверие на всичките трънски дядовци и баби, които са писали седем часа протокол от две страници. Отговорът мога да ви го дам и сега - не.

За мен обаче онези промени бяха позитивни заради две причини. Първата очевидно са машините. Втората е, че другата голяма поправка, за секциите извън чужбина, бе написана с ясната мисъл, че е напълно възможно големият победител от нея да се окаже ДПС - но все пак бе наложителна. Показателно е, че половината от партиите, които писаха предишните правила, в момента на практика не съществуват - с други думи, не са ги използвали, за да се бетонират, нито са се оправдавали, че губят заради тях.

Хартиената коалиция не може да бъде спряна да върне смесеното гласуване. Защото има мнозинство в това Народно събрание. Протести - дори и да са масови, е малко вероятно да уплашат това мнозинство.

Това, което опозицията може и трябва да настоява, е въвеждане на инструменти, които не позволяват с връщането на хартиената бюлетина да се върнат и масовото купуване на гласове, огромния брой недействителни бюлетини, безобразията в СИК.

Такива инструменти, като минимум, са

1. изнесени преброителни центрове

2. видеонаблюдение на секциите и запис, който да се предава в ЦИК

и още:

- да не може да се правят невалидни бюлетини чрез драскане или каквото и да било на разпечатките от машините

- щом е минало през машината и гражданинът е подал бюлетината си в урната, това да е - а не СИК да дописват бюлетини, и т.н.

Машинното гласуване не може да спре нито корпоративния вот, нито купуването на гласове. Но то прави невъзможни подправените протоколи и фалшификациите при броенето. А тази подмяна на изборните резултати е много по-евтина и лесна за организиране и знаем кои партии са я превърнали в любима практика.

Хартиените бюлетини са единствената сламка, с която Нинова може да обясни пътя на БСП към дъното и да се задържи начело на партията си. Но истински заинтересувани от измененията са ГЕРБ и ДПС, които само по този начин могат да "добавят" гласове. Резултатите като гласове за "Демократична България" и "Продължаваме промяната" няма да се повлияят, защото техните избиратели са съсредоточени в големите градове, където контролът над СИК е силен, но "добавянето" на гласове и некоректното отчитане с много невалидни гласове ще изкриви изборния резултат и ще направи изборите нечестни.

А за гласуването в чужбина ще напомня само, че българите извън страната са най-големият чужд инвеститор и дори само заради това заслужават повече уважение.

Човешката фантазия да дълбае все по-дълбоко в мизерията на законодателната практика - това е полицейщина, облечена чрез законодателно решение, една вакханалия. Тук имаме брутална, ядрена тактическа бомба, пусната над Херсон - нещо, което дори Путин не си позволява да направи в отношенията в един конфликт.

Целта е да се всее ступор, да се предизвика парализиране, демонстрация на сила. С поправките в Изборния кодекс беше потъпкана години работа на НПО сектора.

Има една игра между политическите сили, която слиза на доста мрачно ниво, като че ли за последно. Прави впечатление обаче огромната подготвеност в подложените на гласуване текстове - текстове между първо и второ четене, за което имаше срок само една седмица. Търсен е ефектът на блицкриг. Това е документ, който е подготвян седмици, месеци. Очевидно това не е писано между двете четения.

Аргументът, че избирателната активност зависи от технологията, е несъществен.

Лично аз, в разговор на 15 юни 2015 г., в Берн, пред камери и микрофони поисках мнението на Бойко Борисов във връзка с въвеждане на изборен район "Чужбина". Той официално - пред 300 сънародници и посланика на България в Швейцария - се ангажира ГЕРБ да работи за мнозинство по този въпрос в парламента. Вече минаха 7 години. Ние искаме политици, които да изпълняват обещанията си. И които да имат постоянна визия за развитието на България, а не да променят мнението си в зависимост от някаква конюнктура.

Не ние имаме нужда от район "Чужбина". Доброто и успешно бъдеще на България има нужда от тази част на нацията, която е извън страната. Иначе след още 12 години управление на ГЕРБ ще продължим да сме последни в европейските класации.

Комбинирането на машинното и хартиеното гласуване неутрализира позитивите и мултиплицира негативите на двата типа гласуване. Не съм безусловен фен нито на машинното, нито на хартиеното гласуване. Истината е, че и двете крият рискове, и двете имат своите плюсове. Но комбинацията от тези две механики на гласуване по-скоро би мултиплицирала негативите.

Нито машините, нито хартиите избягват възможностите за фалшификация, когато секционните комисии са кухи. Машините не пречат на фалшификациите. Ако се опираме на презумпцията, че има секции, контролирани от една партия и отделните представители вътре са фиктивни, нищо не пречи в дадената секционна комисия в края на изборния ден членовете ѝ да гласуват "10 или 20 пъти на машината".

Инициаторите на промените в лицето на ГЕРБ и БСП разглеждат настоящия парламент като един отиващ си парламент. Това, което води политическите играчи зад фасадата на идеалистични мотиви - да увеличим избирателната активност, да дадем шансове на по-голям брой избиратели да гласуват, стоят интересите на партиите и да се подобри изборният резултат. Това не означава автоматически с фалшификация.

Един път или два пъти парламентарни избори не са достатъчни, за да приветстваме или да заклеймим една или друга практика.