Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”
"Кланица пет" на Кърт Вонегът (откъс)
В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Кланица пет", с автор Кърт Вонегът, предоставен от Издателство "Кръг"
Ново издание на "Кланица пет" за 100-годишнината от рождението на Кърт Вонегът. Юбилейният том включва послеслов от Салман Рушди, преведен за първи път на български
На 11 ноември светът отбеляза точно век от рождението на Кърт Вонегът (1922 - 2007) - велик, ексцентричен, многожанров гигант сред майсторите на световната литература. По този повод на български излиза юбилейно издание на неговата най-популярна книга "Кланица пет, или Кръстоносният поход на децата". Сред най-обичаните и влиятелни творби на писателя, тя става бестселър още с публикуването си през 1969 г. и е включена в списъка на "Тайм" за стоте най-добри англоезични романа на ХХ в.
Новият том е в познатия превод на Владимир Филипов, а корицата на Милена Вълнарова е част от библиотечното й оформление на колекцията от книги на модерния класик, които изд. "Кръг" възражда. Изданието се отличава и с послеслов от писателя Салман Рушди, страстен поклонник на Вонегът. Текстът му е част от лекция, изнесена през април 2019 г. в Индианополис по повод 50-годишнината на "Кланица пет", и се превежда за първи път на български от Владимир Германов.
"Кланица пет" е полуавтобиографичен, антивоенен роман. Главният герой Били Пилгрим е млад войник, дарен с невиността на дете, който ни напомня, че Втората световна война всъщност е кръстоносен поход на деца. Той става свидетел на едно от най-големите чо¬вешки кланета в историята - бомбардировките над Дрезден със запалителни бомби от съюзническите сили, които през февруари 1945 г. изравняват града със земята и отнемат живота на хиляди цивилни.Тези реални събития, преживени от Вонегът, докато е в армията, са разказани по единствения подходящ начин - чрез шизофренията на собствените му спомени.
Романът на Вонегът е също мрачно комичен и фантастичен. Ужасът на войната позволява на героя Били "да се откачи от времето", а една самолетна катастрофа в зряла възраст пък му дава шанса да се срещне с извънземните от планетата Тралфамадор. За тях времето е нелинейно и постоянно, а всички моменти - в минало, настояще и бъдеще - са съществува¬ли винаги и винаги ще съществуват.
"В "Кланица пет" има мно¬го комедия, както и във всичко друго, написано от Кърт Вонегът - казва Салман Рушди в послеслова си. - Но войната в тази книга не е фарс. Тя е трагедия толкова голяма, че може би само комедийната маска позволява да я погледнем в очите. Вонегът е комедиант с тъжно лице."
И в този роман отново се появяват някои от вече познатите герои на Вонегът - неговото алтер его писателят Килгор Траут, чийто творби вдъхновяват знаменитата книга на Дъглас Адамс "Пътеводител на галактическия стопаджия"; и милионерът Елиът Роузуотър.
В годината, в която празнуваме 100 години от рождението на Вонегът, се навършват и 15 от неговата смърт. Безмилостният му сарказъм срещу презумпциите на управляващия елит липсват особено много днес, но наследството му издържа изпитанието на времето. Творбите му продължават да се преиздават по цял свят. Издателство "Кръг" възроди в нови издания на български заглавията "Механично пиано", "Сирените на Титан", "Майка нощ", "Котешка люлка" и "Синята брада", а през 2023-та ще продължи с още заглавия.
Като читател на "Дневник" може да купите книгата със специална отстъпка от поне 10% в Ozone.bg. Кодът за нея е Dnevnik100. Поръчайте книгата тук.
Ако в актуална промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от "Кланица пет" на Кърт Вонегът
Германците и кучето провеждаха военна операция, чието название е забавно и ясно от само себе си, човешко занимание, което рядко се описва в подробности и когато четат за него в някоя дописка или история, създава на много почитатели на войната задоволство, подобно на това след съвкупление. Във въображението на военните запалянковци това бе божествената равнодушна любовна история, която следва оргазма на победата. Операцията се нарича "прочистване".
Кучето, чийто глас прозвуча така свирепо в зимната далечина, беше женска немска овчарка. Тя трепереше. Опашката й беше свита между краката. Бяха я взели тази сутрин назаем от един селянин. Никога не беше ходила на война. Нямаше представа каква игра се играе. Казваше се Принцеса.
Двама от германците бяха момчета в ранен пубертет. Другите двама бяха разхлопани старци, беззъби и лигави като шарани. Те бяха нередовни войници, въоръжени и облечени само частично с униформи, взети от скорошни мъртъвци. Така е то. Иначе бяха селяни, които живееха недалеч, непосредствено оттатък немската граница.
Командирът им беше ефрейтор на средна възраст със зачервени очи, мършав, жилав като сухо говеждо месо, отвратен от войната.
Беше раняван четири пъти, закърпван и отново изпращан на фронта. Той беше много добър войник - сега възнамеряваше да сложи край, като намери някого, на когото да се предаде. Кривите му крака бяха наврени в златисти кавалерийски ботуши, взети от убит унгарски полковник на руския фронт. Така е то.
Тези ботуши бяха почти всичко, което притежаваше на този свят. Те бяха неговият дом. Един анекдот: веднъж някакъв новобранец го наблюдаваше как маже и лъска златистите ботуши. Той вдигна единия ботуш към очите на новобранеца и каза:
- Ако се взреш достатъчно дълбоко в тях, ще видиш вътре Адам и Ева.
Били Пилгрим не беше чувал този анекдот. Но като лежеше там, на черния лед, той вторачи очи в патината на ботушите и видя Адам и Ева в дълбочината на златистия цвят. Бяха голи, съвсем невинни и уязвими и силно желаеха да се държат почтено. Те много се харесаха на Били Пилгрим.
До златистите ботуши имаше крака, увити в парцали, завързани с изрезки от платнище и обути в дървени налъми. Били погледна лицето на съществото в налъмите. Това бе лице на рус ангел, на петнайсетгодишно момче.
Момчето беше красиво като Ева.
Прекрасното момче, този небесен хермафродит помогна на Били да се изправи на крака. Останалите се приближиха, за да изтупат снега от Били, а после го претърсиха за оръжие. Той нямаше оръжие. Най-опасното нещо, което намериха у него, бе остатък от молив, дълъг пет сантиметра.
Три безобидни изстрела се чуха отдалеч. Бяха от немски пушки. Двамата разузнавачи, които изоставиха Били и Уиъри, току-що бяха застреляни. Откриха ги и ги застреляха откъм гърба. Сега умираха безчувствени в снега и го боядисваха в цвета на малинов шербет. Така е то. Така че Роланд Уиъри остана единственият от тримата мускетари.
А сега разоръжаваха опуления от ужас Уиъри. Ефрейторът даде неговия пистолет на хубавото момче. Той с почуда разгледа жестокия войнишки нож на Уиъри и каза на немски, че без съмнение Уиъри би желал да го използва върху му, да раздере лицето му с шиповете на дръжката и да забие острието в корема или гърлото му. Той не говореше английски, а Били и Уиъри не разбираха немски.
- Хубави играчки си имаш - каза ефрейторът на Уиъри и подаде ножа му на един от старците. - Хубаво нещо, а?
Той разкъса куртката и ризата на Уиъри. Металните копчета се разхвърчаха като пуканки. Ефрейторът бръкна в зеещата пазва на Уиъри, сякаш искаше да изтръгне разтуптяното му сърце, но вместо това извади бронираната Библия на Уиъри.
