Срещата за климата приключи с помощен фонд за бедните, но без решение за вредните емисии
Държавите, участващи на годишната среща на върха за климата COP27, приеха трудно постигнато окончателно споразумение за създаване на фонд за подпомагане на бедните страни, засегнати от климатични бедствия - но не увеличиха усилията си за справяне с емисиите, които ги причиняват. Много лидери и делегации си тръгнаха разочаровани от крайния резултат.
Идеята за такъв фонд е на 30 години и се смята, че съгласието развитите страни да плащат е голяма победа за бедните и развиващите се. Но споразумението е само принципно и има сериозни съмнения, че парламентите на ключови държави - особено Конгресът на САЩ - ще го одобрят и ще отпуснат средства за вноските.
Призивите на развиващите се страни за такъв фонд доминираха на двуседмичната среща на върха до степен, че важни теми от преговорите бяха изместени встрани и се наложи срещата да продължи много отвъд планирания ѝ финал в петък.
Поради това и няма яснота за въпросния фонд за "загуби и щети". Много от най-противоречивите решения за него са преместени за следващата година, когато "преходен комитет" трябва тепърва да направи препоръки за страните, които след това да бъдат приети на срещата на върха за климата COP28 през ноември 2023 г.
Тези препоръки ще обхващат "идентифициране и разширяване на източниците на финансиране". Това има отношение към спорния въпрос кои страни трябва да плащат в новия фонд. Светът днес е много по-различен от 1992 г., когато Китай например бе в тази категория, но днес е втората по големина икономика и се предполага да внася, а не да получава средства.
Двуседмичната среща на върха се възприема като тест за глобалната решимост за борба с изменението на климата - дори докато войната в Европа, сътресенията на енергийния пазар и необузданата потребителска инфлация отвличат международното внимание.
Обявена като "Африканската COP", срещата на върха в Египет обеща да подчертае тежкото положение на бедните страни, изправени пред най-тежките последици от глобалното затопляне, причинено главно от богатите, индустриализирани нации.
Преговарящите от Европейския съюз и други страни казаха по-рано, че са притеснени от усилията за блокиране на мерки за укрепване на миналогодишния пакт за климата от Глазгоу.
"Въпреки че напредъкът по отношение на загубите и щетите беше обнадеждаващ, разочароващо е, че решението най-вече копира и използва езика от Глазгоу за ограничаване на емисиите, вместо да предприеме значителни нови стъпки", каза Ани Десгупта, президент на нестопанския институт за световни ресурси, цитиран от "Ройтерс".
Одобрената сделка не съдържа препратка, поискана от Индия и някои други делегации, за постепенно намаляване на използването на "всички изкопаеми горива". Вместо това се призова страните да предприемат стъпки към "поетапно намаляване на енергията от въглища и постепенно премахване на неефективните субсидии за изкопаеми горива", както беше договорено на срещата на върха COP26 в Глазгоу.
Проектът също така включва препратка към "енергия с ниски емисии", което поражда загриженост сред някои, че отваря вратата за нарастващото използване на природен газ - изкопаемо гориво, което води както до емисии на въглероден диоксид, така и на метан.
Голямо разочарование
Министърът на климата на Норвегия Еспен Барт Ейде каза пред репортери, че екипът му се е надявал на по-силно споразумение. "Това не скъсва напълно с Глазгоу, но изобщо не повишава амбициите", каза той. "Мисля, че имаха друг фокус. Те бяха много фокусирани върху фонда", каза той.
За COP27 в курорта Шарм ел Шейх се говори като за вероятно най-зле организираната, а в края ѝ имаше сцени на хаос. Много критики са насочени към председателя Самех Шукри, външният министър на домакините, който би обвиняван, че показва подготвяни текстове само на определени държави и че някои преговори са се водили, докато участниците държат в ръцете си различни варианти на текстовете. Особено по-младите делегати са силно разочаровани.
Франс Тимерманс, отговарящ в Европейската комисия по въпросите на климата, се обърна към залата на заключителното пленарно заседание с думите: "Приятелите не са приятели, ако ти казват само това, което искаш да чуеш. Снощи нашите разговори бяха в застой. Имаше твърде много опити да се отмени дори това, което се договорихме в Глазгоу. Знаем, че цената на бездействието е много по-висока от цената на действието. Трябваше да направим много повече. Всички сме се провалили в действията, за да избегнем загуби и щети. Нашите граждани очакват от нас да водим. Това означава много по-бързо намаляване на емисиите."
Антониу Гутериш, генерален секретар на ООН, описа създаването на фонд за загуби и щети за развиващите се страни като важна стъпка за климатичната справедливост и призова финансовите институции и мултинационалните банки да "поемат повече риск и систематично да привличат частно финансиране за развиващите се страни на разумна цена". Но добави: "Нека бъдем ясни. Нашата планета все още е в спешното отделение. Трябва драстично да намалим емисиите сега - и това е проблем, който тази COP не разгледа. Фондът за загуби и щети е от съществено значение - но това не е решение, ако климатичната криза заличи малка островна държава от картата - или превърне цяла африканска страна в пустиня. Светът все още се нуждае от огромен скок по отношение на климатичните амбиции.
Алок Шарма, водещият преговарящ за климата на Великобритания и президент на СОР26 миналата година, министърът Алок Шарма, не скри разочарованието си разочарованието си от последните две седмици в Египет. "Постигане пик на емисиите преди 2025 г., както ни казва науката, е необходимо. Но го няма в този текст. Ясно е, че постепенното трябва да намалим въглищата. Няма го в този текст. Ясни ангажименти за постепенно спиране употребата на всички изкопаеми горива. Няма ги в този текст. Приятели, казах в Глазгоу, че пулсът от 1.5 градуса е слаб. За съжаление всичко остава на животоподдържащи апарати."
Лоранс Тубиана, която е един от архитектите на забележителното Парижко споразумение, отбеляза пробива за фонда за най-уязвимите страни, но също отправи критики: "Влиянието на индустрията за изкопаеми горива беше видимо навсякъде. Текстът (на крайното споразумение) не споменава постепенно премахване на изкопаемите горива, оскъдно се говори за науката и целта от 1.5C. Египетското президентство изготви текст, който ясно защитава петролните и газови държави и индустриите за изкопаеми горива. Тази тенденция не може да продължи в Обединените арабски емирства през следващата година."
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.