Футболен номад, започнал като чистач: кой е треньорът на сензацията Саудитска Арабия
За Саудитска Арабия да постигне победа на световно първенство не е често срещано явление. А да го направи с обрат с Аржентина е нещо, което заслужава специално внимание. Успехът на азиатците над един от фаворитите за световната титла за момента е първата голяма сензация на шампионата в Катар.
Съвсем логично победата на Саудитска Арабия заостри интереса към отбора, а човекът, който привлича най-сериозно внимание е треньорът Ерве Ренар.
Французинът не е непознато име за световните първенства, след като преди четири години водеше Мароко на шампионата в Русия. Преди това той стана изключително популярен в Африка, след като спечели купата на континента със Замбия и Сенегал. Със Саудитска Арабия е неговият пореден пробив, при това на най-голямата сцена.
От кофите за боклук до неочакваното обаждане
След победата над Аржентина Ренар коментира, че живее като в приказка. Много по-рано самият треньор обяснява, че животът му далеч не е бил приказен.
Ренар има кариера на професионален футболист, но далеч не е от най-разпознаваемите играчи във Франция. Той се състезава за отборите на "Кан", "Стад дьо Вайори" и "Драгинян". Последният му отбор, който е в градче на Лазурния бряг, обаче не е професионален и Ренар трудно може да се издържа, затова му е нужна втора работа.
"Започнах работа като чистач и не ме е срам да го кажа. Благодаря много на човека, който ми даде шанс - това е Пиер Ромеро. Любител на футбола, който имаше компании и ми направи подарък", споделя настоящият треньор.
Ежедневието на Ренар е натоварено. Той става около 2.30 ч. сутрин и приключва с чистенето по обяд. Спи малко, след което отива да тренира с отбора, на който по-късно става треньор. "Изхвърлях кофи за боклук, чистех тротоари, прозорци, блокове, апартаменти. Всичко. Прибирах се около 21 ч., вечерях и си лягах. На следващия ден всичко се повтаряше."
Това продължава няколко години, докато Ренар не създава своя фирма за почистване и наема един служител - негов бивш футболист. Въпреки че повечето пъти двамата работят наравно, Ренар намира време да започне треньорски курсове. Това се отплаща, когато става помощник на популярния Клод Льо Роа.
"Бяхме в моята кола и се връщахме от мач, когато Клод ми се обади, че е приел работа в Шанхай и си търси помощник. Попитах веднага Ерве дали иска, а той не се замисли", разказва Пиер Ромеро, който помага още веднъж на Ренар.
Той работи с Льо Роа в Китай, преди двамата да приемат покана от четвъртодивизионния "Кеймбридж" през 2004 г. Първоначално Ренар трябва да е помощник на своя ментор, но опитният Льо Роа изтъква, че има само морален ангажимент, а след това поема към Африка, където става треньор на Демократична република Конго.
Треньор, изпреварил времето си
"Бих казал, че Ерве е треньор, който още през 2004 г. беше изпреварил времето си. Бяхме отбор от ниските нива, но той искаше да играем футбол, който не се виждаше по терените на Лига 2 - трябваше да държим топката. Нямахме играчите за такъв стил, но се стараехме", казва бившият национален вратар на Англия Джон Руди, който дебютира на 17 години именно при Ренар в "Кеймбридж".
По онова време бюджетът на отбора е нисък и от "Кеймбридж" не могат да си позволят пари за преводач, затова Ренар ходи с речник в джоба.
"По онова време не се говореше изобщо за диета, за хранене, но той държеше от нас да сме професионалисти. Не позволяваше кетчуп или майонеза, забрани доста храни. Тренираше наравно с нас, дори беше най-добре подготвеният от всички", казва Руди и добавя.
"Подготовката, която правихме с "Кеймбридж" тогава все още си остава най-тежката в кариерата ми."
При Ренар футболистите на "Кеймбридж" често имат три тренировки в подготвителния период - една в 6 ч. сутрин, една следобяд и една вечер. Специалисти отчитат, че всички отбори в кариерата на Ренар се славят именно с добрата си физическа подготовка, с което и Саудитска Арабия притисна Аржентина.
Периодът в "Кеймбридж" не е толкова успешен, но кариерата на Ренар го отвежда във Виетнам. Следва период в родината му в "Шербур", преди да се озове в Африка, като помощник на Льо Роа в националния отбор на Гана.
Да откриеш щастието в Африка
Именно Африка се оказва щастливото място на Ренар. Гана играе отличен футбол и се изкачва до №14 в ранглистата на ФИФА, което води до интерес към помощника на Льо Роа. Замбия го наема за селекционер и през 2008 г. и две години по-късно Ренар извежда отбора до четвъртфинал в Купата на Африка - най-добро постижение от второто място през 1994 и третото през 1996 г.
Футболният номад продължава странството си, като поема Ангола, по-късно води алжирския клуб "УСМ Алжир", а през 2011 г. се завръща отново начело на Замбия.
Следва още по-голям фурор, като през 2012 г. Замбия печели Купата на Африка след успех над Кот д'Ивоар с дузпи. Това е прието за една от най-големите изненади, след като в тима на Замбия няма нито един популярен футболист, а "слоновете" са предвождани от Дидие Дрогба и братята Коло и Яя Туре. С това Ренар се нарежда до ментора си Льо Роа, който печели Купата на Африка с Камерун през 1998 г.
Година по-късно Ренар се отправя към "Сошо", след като Замбия отпада още в групите на Купата на Африка. Периодът във Франция не е успешен и през 2014 г. Кот д'Ивоар се свързва с него, ангажирайки го за селекционер. Ренар извежда и "слоновете" до титлата, пак след дузпи.
Така Ренар става първият треньор, извел две различни страни до Купата на Африка.
Подобно на предишната титла отново следва покана от Франция и Ренар поема "Лил", но се задържа на поста само 13 мача. Следва период като селекционер на Мароко (2016-19), като успява да класира отбора на световното в Русия през 2018 г., което е първо участие след 20-годишна пауза.
В Африка Ренар намира и своята партньорка в живота. Това е Вивиан Дией, която пък е бивша жена на покойния футболен треньор Бруно Метсу. По ирония на съдбата Метсу е треньор, поднесъл друга голяма сензация на световните първенства, след като през 2002 г., воденият от него Сенегал победи действащия световен шампион Франция.
Начело на Саудитска Арабия
През 2019 г. след отпадане с Мароко в елиминациите на Купата на Африка Ренар подава оставка. Бързо обаче идва покана от Саудитска Арабия, която французинът приема.
Успява безпроблемно да класира отбора за световното първенство в Катар, след като губи едва веднъж в квалификациите и завършва на първо място. За три години Ренар успява да стане и чуждестранният треньор с най-много победи в Саудитска Арабия.
"Когато дойдеш на световното първенство, трябва да вярваш в себе си. Всичко може да се случи във футбола. Смятам, че нашата мотивация надделя. Сигурен съм, че Лионел Меси и компания са смятали, че ще стигнат лесно до победата, още повече след като Аржентина поведе. Но мотивацията на съперника не е същата, както ако играеше срещу Бразилия", коментира Ренар след успеха над Аржентина.
Треньорът обаче бързо свали играчите си на земята.
"Да, това е запомняща се победа, ще остане в история и това е важното. Празнувахме 20 минути след мача в съблекалнята и това е всичко. Но трябва да гледаме в бъдещето, защото ни предстоят два много трудни двубоя."
След победата Саудитска Арабия вече мечтае да повтори най-големия си успех от световни финали, като през 1994 г. страната прескочи груповата фаза. Тогава азиатците са в група с Нидерландия, Белгия и Мароко, като губят от "лалетата", но печелят следващите си две срещи. По онова време напред продължават първите три тима от групата.
След този успех Саудитска Арабия обаче трябва да чака до 2018 г., за да спечели отново на световни финали. Тимът не успява да го направи във Франция 98, Япония и Южна Корея 2002 и Германия 2006, а преди четири години победи Египет с 2:1 след обрат.