С голямо мнозинство от 15 гласа "за" и трима "въздържал се" правната комисия в парламент прие на първо четене Закон за несъстоятелността на физическите лица, по-известен като закон за личния фалит, предложен от Министерския съвет.

Текстът предвижда само добросъвестни длъжници могат да поискат образуване на производството, ако искат да удовлетворят всички свои кредитори и в резултат на това да бъдат освободени от непогасени задължения. Добросъвестен е онзи длъжник, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своите действия не уврежда умишлено или поради небрежност интереса на своите кредитори.

Законопроектът защитава т.нар. "вечен длъжник" и целта му е да защити добросъвестните длъжници, които са изпаднали в положение на неплатежоспособност заради различни обстоятелства - временна или трайна загуба на работоспособност, здравословни проблеми, раздяла в семейството, загуба на работа или имущество и други.

По време на дебата бяха споделени различни и дори противоположни виждания - че законопроектът е добър, че дублира производството за търговска несъстоятелност, че е прекалено усложнено и че ще доведе до прекалено натоварване на съдилищата, както и че е закъснял и необходим.

Омбудсманът Диана Ковачева, която присъства на заседанието на комисията по правни въпроси, обобщи някои от проблемите, които вижда в него, но въпреки тях призова той да бъде приет на първо четене, а впоследствие преработен. По думите й от законопроекта са изключени някои от най-нуждаещите се, които са изпаднали в затруднение, но не отговарят на критериите. Тя разказа, че например пенсионери със задължения към "Топлофикация" или "Софийска вода" не попадат в категорията на добросъвестни, защото не търсят работа, натрупали са задължения, но под прага от 7100 лв., които обаче с пенсията си по никакъв начин не могат да погасят.

Според нея законът трябва да реши проблема с "вечния длъжник", а фокусът му да не бъде към кредиторите. Освен това Ковачева посочи, че извън обхвата на закона остават хората със свободни професии и такива, които не разполагат със секвестируемо имущество.

От Софийския градски съд изразиха изцяло отрицателно становище към законопроекта като не коментираха дали такъв трябва да има, или не, а посочиха, че съображенията им са предимно правни и се концентрираха върху това, че въвеждането на производство по несъстоятелност на физическите лица ще доведе до голямо натоварване на окръжните съдилища. Множеството нови молби, които ще постъпят, щели да забавят изцяло правораздаването по важни категории дела.

Министър Зарков репликира, че законопроектът не е създаден за съдилищата и проблемите с натовареността, които те по принцип имат, не са адекватен аргумент срещу законопроекта и трябва да се решават с други мерки и по други начини. По думите му, в законопроекта е търсен баланс за удовлетворяване както на длъжниците, така и на кредиторите.

По време на обсъждането бе поставен въпроса и за създаване на работна група, за да се гледа законът текст по текст и да се стигне до приемлива редакция. Преди гласуването Надежда Йорданова от "Демократична България" подкрепи законопроекта като също посочи, че трябва да се засили фокусът над длъжника и добави, че трябва да се търси баланс, за да се защитят интересите на добросъвестните кредитори.

Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС коментира, че законът е дълго чакан, като добави, че в последните години са започнали да изобилстват лошите кредити, което е довело до напрежение. Той все пак уточни, че законопроектът повдига въпроси, които трябва да се изчистят и добави, че парламентарната група ще го подкрепи.

Председателят на правната комисия Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС) коментира и че въпросът се свежда до законотателната дейност на народното представителство - дали прилаганите законодателни техники не могат да бъдат по-пестеливи - с пестеливи действия едновременно да се транспонират европейски директиви и същевременно да се решават проблеми.