Необходимост от по-добро познаване на добрите практики на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), подобряване на законодателството в България, обучения и по-добра квалификация за експертите, повишена чувствителност на обществото, необходимост от демаскиране на мотива, когато е дискриминационен, и разпознаване на дискриминацията, повече кампании за толерантност и засилено образование в тази посока. Това са част от изводите, до които достигнаха участниците в двудневната конференция срещу езика на омразата, организирана от прокуратурата в София.

Самият Гешев преди години беше проверяван от Комисията за защита от дискриминацията след изказването си "...така правят всички подсъдими, така правят и циганите...", говорейки за делото срещу Десислава Иванчева. Проверката на Комисията за защита от дискриминацията показа, че в случая Гешев, тогава зам. главен прокурор, не е извършил нарушение.

Участие във форума взеха духовни лидери, прокурори и представители на съдебната власт от цяла Европа, неправителствени организации, преподаватели и юристи. Някои от тях цитираха изказвания, показателни за използване на език на омразата от политически фигури като Валери Симеонов, Волен Сидеров, Красимир Каракачанов, Ангел Джамбазки.

Лилия Драгоева от фондация "Билитис" посочи, че ЛГБТИ общността става жертва на език на омразата ежедневно. Тя припомни нахлуването на Боян Станков-Расате в офиса на фондацията. Милена Коцева от Министерството на правосъдието и Радослав Стоянов от Българския хелзинкски комитет припомниха делото за убийството на студента по медицина Михаил Стоянов през 2008 г., защото го сметнали за гей.

Той бе нападнат и пребит до смърт от трима мъже, които по време на делото твърдяха, че "прочиствали парка от гейове", а по случая има и осъдително решение срещу България в ЕСПЧ. Милена Коцева припомни и няколко решения на ЕСПЧ по повод на дискриминационни изказвания на лидера на "Атака" Волен Сидеров.

Според участниците във форума, сред които представители на еврейската организация в България "Шалом" и на "Амалипе" (най-голямата неправителствена организация, която защитава интеграцията и правата на ромите в България), много често свободата на изразяване прекрачва границите на език на омразата, а езикът на омразата, ксенофобията и дискриминацията се маскират като свобода на словото.

Деян Колев от център "Амалипе" представи и данните от изследване, според което в периода 2007 - 2012 г. е имало подобрение в отношението към ромската общност в България, както и към другите малцинства. По думите му обаче в периода след това - от 2013 го 2018 г., а и до днес има сериозно влошаване на социалната дистанция спрямо ромите и отношението към тях е значително по-негативно в сравнение с предприсъединителния период.

По думите на Колев ромите са най-сегрегираното и нежелано малцинство в България, а от 2014 г. има зачестяване и на остри антисемитски изявления от публични фигури и високопоставени политически лица, а липсата на адекватна реакция от институции като прокуратурата, омбудсмана и Комисията за защита от дискриминацията са показателни.

От "Амалипе" отправиха и някои конкретни препоръки: за целенасочена и безкомпромисна дейност на прокуратурата, КЗД и омбудсмана срещу всички прояви на антисемитизъм и дискриминация, а свободата на словото да не бъде приемана за извинение на подобни прояви; за социално внимание върху езика на омразата от политици, както и за програми и кампании за толерантност.

Във форума участваха и преподавателят по наказателно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" д-р Ива Пушкарова, която направи анализ на правната уредба, а проф. Вили Лилков анализира историческите аспекти на проблемите, свързани с дискриминацията и езика на омразата.