На 24 ноември ръководството на Националния статистически институт даде пресконференция, на която представи някои данни от последното национално преброяване, проведено към 7 септември 2021 г., отнасящи се до етно-културните (етно-демографските) характеристики "етническа група", "майчин език" и "вероизповедание. В пресконференцията участваха назначеният наскоро председател на НСИ доц. Атанас Атанасов и Диана Янчева - зам. председател. Основният доклад изнесе Магдалена Костова - директор на дирекция "Демографска и социална статистика".

Видеозапис на пресконференцията е публикуван на уебсайта на НСИ. Също така в рубриката "ИНФОСТАТ" на сайта могат да бъдат намерени разпределенията на населението по трите етнокултурни показателя, статистическите райони, областите и общините, както и на работната сила по етническа принадлежност, а също така на етническото разпределение по степен на образование. Публикувана е в електронен вид и методологията, по която е проведено преброяването. Беше обещано, че раздаденото на присъстващите журналисти прессъобщение също ще бъде качено, но досега не успях да го намеря.

Запознавайки се с видеозаписа, трябва да призная, че бях затруднен. То е и естествено при устен доклад не всичко да може да се проследи, особено когато става дума за числа. Наистина редица данни бяха илюстрирани с таблици и графики на екран, но далече не всички. А за някои данни не стана и дума. Така например присъстващите не бяха запознати с двумерното разпределение "майчин език - вероизповедание", което представлява интерес например при изучаването на групата на говорещите български език мюсюлмани (разпределенията "етническа група - майчин език" и "етническа група - вероизповедание" бяха представени).

Също така, докато след зададени от журналистите въпроси бяха съобщени разпределенията в графата "други" на показателите "етническа група" и "вероизповедание", то аналогичното разпределение по майчин език не беше съобщено и така не стана ясно има ли лица, които са заявили, че техният майчин език е македонският - един политически чувствителен въпрос (заявилите, че тяхната етническа група е македонската според изнесените данни са 1143).

Да се надяваме, че когато данните за етно-културните характеристики бъдат публикувани в пълния им обем, за такива дефицити няма да става дума. В този дух на пресконференцията беше казано, че публикуването на данни за трите етнокултурни характеристики в рубриката ИНФОСТАТ е в самото начало и предстои те да бъдат обогатявани и представени в цялост.

От особен интерес във връзка с формирането и провеждането на политики е заявеното намерение да се съобщят данни за жилищните условия по етническа принадлежност. Такива данни за 33-годишен период досега бяха предоставени от НСИ само през 2003 г. по искане от министър-председателя Симеон Сакскобургготски за нуждите на изготвянето на национална демографска стратегия по това време. Важни при изработването на политики са и разпределенията по етническа принадлежност на данните за фертилност, раждаемост, смъртност, детска смъртност и т. н..

Две думи за методологията. При наблюдаването на етнокултурните характеристики по време на преброяването в съответствие с препоръките на ООН са следвани:

1. Принципът на доброволност - анкетираният по свое желание отговаря или не на зададените въпроси. Този принцип е реализиран като в списъка на отговорите на въпросите за етнокултурните характеристики са включени "Не желая да отговоря" и "Не мога да се определя".
2. Принципът на самоопределение - анкетьорът записва това, което казва преброявания, и именно този отговор по-нататък се обработва статистически.

Една добра новина беше съобщението за броя на самоопределилите се етнически като помаци - около 15 000 души и като българомохамедани - около 12 000 души. Ще чакаме да видим дали тези данни ще се появят в официалните публикации на НСИ. Ако това стане, то за първи път от 1926 г. насам тези наши съграждани ще излязат от анонимност и ще станат отново видими за българската етнодемографска статистика.

Наистина преброяването се проведе по време на разгара на ковид пандемията. Това обстоятелство обаче може да служи като обяснение за трудностите, които е трябвало да бъдат преодолени, но не и за оправдание за компрометирането на достоверното събиране на статистическите данни.

Както беше съобщено от Диана Янчева, за да се излезе от положението, за непреброените лица са взети данни от административните регистри, като е имало условие за едно лице да има данни в поне два регистъра. Но данни за етнодемографските показатели на населението в регистрите по правило няма и това води до значителен брой на непоказани данни. Нека да видим това по-подробно:

При отговора на въпроса за етническа група при общо 6519789 души население имаме "непоказана": 467 678 или за 7.2% от лицата ние не разполагаме с техния отговор. Към тях трябва да добавим още 63 767 (1.0%), които не желаят да отговорят и 15 746 (0.2%), които не могат да определят етническата си група или общо 547 191 (8.4%). Що се отнася до майчиния език и вероизповеданието, броят на непоказаните е един и същ и за двата показателя: 616 681 или 9.5%. Към тях трябва да прибавим за майчиния език 49 602 (0.8%) не пожелали да отговорят и 10 633 (0.2%) не могли да се определят, или общо 676 916 (10.5%). Най-голяма е неопределеността при показателя "вероизповедание", където към непоказаните трябва да прибавим не пожелали да отговорят 472 606 (7.2%) и 259 235 (4.0%) не могли да се определят или общо 1 348 522 (20.7%). Извън тях остават 305 102 души (5.0%), които са заявили, че нямат вероизповедание.

Нека да направим сравнение с преброяването през 2011 г., което също се характеризира с висока степен на неопределеност на получените данни за наблюдаваните етнодемографски показатели - тогава общо за страната неотговорилите (според тогавашния въпросник отказали да отговорят или отговорили, че не се самоопределят) за етническа група са 10.0 % от населението, за майчин език - 10.5 % и за вероизповедание - 27.4 %.

Сравнението с данните от 2011 г. показва, че през 2021 г има спад на тази отрицателна тенденция в общините на Родопите. Така например в община Баните сумарният процент на отказалите да отговорят какво е тяхното вероизповедание и несамоопределили се е спаднал от 65.5% през 2011 г. на 55.5% през 2021 г., в община Златоград спадът е от 73.1% на 51. 8%, в община Девин - от 57.2% на 36.7%, в община Доспат - от 50.1% на 11.0%, в община Смолян - от 38.9% на 24.8%, в община Мадан - от 40.3% на 13.5%, в община Кирково - от 38.6% на 20.4%. Общо за област Смолян делът на неотговорилите и несамоопределилите се при въпроса за вероизповедание е спаднал от 49.3% на 27.6%. Трябва да се отбележи още, че, като изключим община Кирково, делът на непоказани отговори в споменатите по-горе общини е много нисък.

Високата степен на неопределеност по отношение на етнокултурните характеристики при последните две преброявания силно затруднява провеждането на количествен анализ, включително изследването на корелации между различни показатели, и като резултат на това - правенето на заключения за етнодемографската картина и за нейната динамика.

Нека сега да видим в кои общини е най-висок процентът на непоказаните данни. На първо място в тази класация е София (столица), където за вероизповедание и майчин език имаме непоказани 216 596 души или 17.0%., а за етническа група - 166 044 (13.0%). След София изпъкват с висок процент непоказани общините, в които има относително големи гета: 1. За вероизповедание и майчин език: Ямбол - 13.2%, Пазарджик - 13.2%, Сливен - 12.7%, Пловдив - 11.8%, Нова Загора - 11.4%, Лом - 11.2%, Стара Загора - 10.8% и други (при общо за страната непоказани 9.5%). 2. За етническа група: Ямбол - 10.3%, Сливен - 10.1%, Нова Загора - 9.6 %, Пазарджик - 9.6%, Пловдив - 8.6 % и други (при общо за страната непоказана 7.1 %).

Това наблюдение насочва към предположението, че освен София с висок процент на неопределеност са гетата, където живее многобройно ромско население. Това прави обосновани протестите на представители на ромската общност и по-специално на неправителствената организация "Постоянна ромска конференция", според която полученият в резултат на преброяването брой на ромите в страна - 266 720 души, е занижен и това затруднява изработването на политики към тази етническа група. Тези протести се мотивират и от многобройни сигнали за нарушения при провеждането на анкетирането, за които "Постоянна ромска конференция" е алармирала своевременно НСИ. За такива нарушения има публикации в "Маргиналия". Става дума включително за попълване на анкетни карти без реално провеждане на интервюта.

Картината се усложнява и от констатирания голям брой на лица без документи, които пребивават в страната. "Постоянна ромска конференция" цитира информация от МВР, според която техният брой е около 130 хиляди. Този брой се потвърждава и от националният омбудсман, като и от авторитетни специалисти, които работят в тази област. Някои от тези лица са без документи от рождение, което ги лишава от основното човешко право на правоспособност.

Досегашният опит от работа с ромското малцинство ни учи, че подобни неуспехи в много голяма степен могат да бъдат избегнати, ако с ромските неправителствени организации се установи ефективно работно сътрудничество.