Това е скандалът, който всички виждаха, че се задава.

Обвинения в корупция и пране на пари вкараха вече бивш вицепрезидент на Европейския парламент в затвора и поставиха в неудобно положение единствената пряко избрана институция на Европейския съюз. Подробностите може и да не са били предвидими, но крайният резултат беше: активисти за прозрачност предупреждаваха за хлабави правила и дори още по-хлабавото им прилагане в парламента от години, пише "Политико".

Ако "Европейският парламент е атакуван", както каза председателят Роберта Мецола в понеделник, това е поне отчасти резултат от яростната съпротива срещу всеки опит за затваряне на вратичките.

Отново и отново членовете на парламента се съпротивляваха на предложенията да се хвърли повече светлина върху работата им и пренебрегваха липсата на прилагане на вече съществуващите правила - като през цялото време се възползваха от предимствата и привилегиите.

Членовете на европарламента получават брутна заплата от около 9400 евро на месец, но им е позволено да имат и втора (и трета, и четвърта, и т.н.) работа.

И около една четвърт от евродепутатите правят точно това, според анализ от 2021 г. на Transparency International. Един депутат - италианецът Сандро Гоци - е имал 20 странични дейности, печелейки поне 360 хил. евро годишно (и може би два пъти повече), според неговите доброволни финансови декларации.

По-късно помощник на Гоци каза, че тези данни са били подадени неправилно и показаните числа не са точни. Най-новите данни показват, че Гоци има 13 допълнителни дейности, печелейки до 5988 евро на година.

Това, отбелязва Transparency International, отваря вратата за всякакви конфликти на интереси. Организацията например посочва Миапетра Кумпула-Натри, финландска социалистка, "която заема платени позиции в бордовете на две енергийни компании в родната си страна, докато служи като член на комисията по индустрия, изследвания и енергетика".

През октомври ръководството на парламента гласува вече да не изисква евродепутатите да предоставят разписки за парите, които са похарчили. "Не става въпрос за облекчаване на правилата, а за подобряване на прозрачността и отчетността", каза говорител на парламента пред "Политико" тогава.

Евродепутатите освен това се противопоставиха на призивите да докладват за всички свои срещи с външни лобисти. Това се изисква само за ръководители на комисии и докладчици - и тези изисквания не се изпълняват последователно.

На всичкото отгоре така наречените групи за приятелство - често управлявани от посолства на чужди държави и групи по интереси - създават желаеща аудитория за привилегии и пропаганда чрез екскурзии на обществени разноски.

Или да разгледаме въпроса за страничните работни места. Кумпула-Натри поне е регистрирала работата си в енергийните компании. Както посочва Transparency International, повечето доброволни оповестявания са "безсмислени" - като членовете на ЕП просто изброяват неща като "икономическа дейност", "на свободна практика" или "собственик на консултантска компания" като длъжности. Един евродепутат, полякът Радослав Шикорски, каза, че е печелил 40 хил. евро на месец за неуточнени "консултации".

През 2018 г. например германският евродепутат Маркус Фербер писа до главни изпълнителни директори, рекламирайки услугите си като консултант. Предложението: помощ при прилагането на нови финансови правила, които той е помогнал да се напишат - крещящ конфликт на интереси. Тогавашният председател на парламента Антонио Таяни "заключи, че в момента няма нарушение на Кодекса за поведение", каза помощник тогава.

По време на последния парламентарен мандат, от 2014 г. до 2019 г., консултативен панел установи, че 24-ма евродепутати са нарушили кодекса на поведение, и предаде препоръка за действие на председателя.

Нарушенията варират от липса на надлежно докладване на задгранично пътуване до злоупотреба с парламентарни средства, но в крайна сметка нито едно не е официално санкционирано - решение, което е единствено в ръцете на председателя на парламента. Ако бяха, максималното наказание щеше да бъде отнемане на част от заплатата им за 30 дни.

Ако парламентарен сътрудник докладва за лошо поведение, не е гарантирано, че ще запази работата си. Ако разкритията доведат до отстраняването на шефа му или ако шефът е оправдан и не иска повече асистентът да е наоколо, помощникът е сам и е малко вероятно да си намери друг работодател в парламента.

През 2016 г. имаше три случая на хора, подали сигнали за нередности, и тримата са загубили работата си, според писмени отговори от секретариата на парламента. Оттогава е имало само още един случай на подаден сигнал - през 2021 г.

Ето защо белгийският премиер Александер де Кро беше прав, когато каза пред репортери, че що се отнася до скандала с Катар, "белгийското правосъдие прави това, което на пръв поглед Европейският парламент не е направил".

В отговор на скандала Мецола обеща нови защити за хората, подаващи сигнали за нередности, и повишена прозрачност за преките или непреки контакти с чуждестранни представители.

Тя обеща още да ръководи "силен процес на реформи", въпреки че каза, че признава, че винаги ще има хора, "за които една торба с пари винаги си струва риска". "От съществено значение е тези хора да разберат, че ще бъдат хванати. Че ще има последствия. Че нашите служби работят и че те ще бъдат изправени пред цялата строгост на закона", подчерта Мецола.

Защитниците на Европейския парламент обичат да казват, че той е сред най-прозрачните парламенти в света.

Проблемът за Мецола, нейната институция и за европейските граждани като цяло е, че - както европарламентът и неговите членове многократно са показвали - прозрачността не се равнява непременно на отчетност и правилата невинаги се изпълняват.