По-малко от месец по-късно Меси и съотборниците му отговориха със спечелване на световната титла. Направиха го по впечатляващ и изключително драматичен начин, както и се разви целият турнир за тях.

За да стигнат до третата титла в историята си, аржентинците трябваше да преминат през много трудности. Отборът повтори и постижението на Испания от 2010 г., като спечели титлата, въпреки че е загубил в първия си мач от турнира.

По пътя към световната си титла Аржентина остави най-голямо впечатление с непримиримия си дух и задружната игра.

Той открои силните страни на аржентинския отбор, както и обединителната фигура - Меси.

Задружната игра на аржентинския отбор донесе препратки и сравнения с предишните отбори на небесносините от световни финали. През 1986 г. аржентинците печелят титлата със състав, в който изпъква геният на Диего Армандо Марадона, а около него има силен колектив с още една или две по-изявени фигури.

Това може да бъде казано и за вече шампионския отбор от 2022 г., предвождан от 35-годишния Меси. На тази възраст седемкратният носител на "Златната топка" направи най-силното си първенство, в което вкара седем гола, дошли във всяка фаза на турнира - от групите до финала.

Според Мартинес добрите отношения между футболистите и общата цел са били най-силното оръжие на Аржентина. Специалистите също отдадоха значение на това как футболисти със сериозни визитки като Лаутаро Мартинес и Пауло Дибала се примириха с ролите си на играчи, влизащи като резерви.

Огромно впечатление направи и играта на Родриго де Пол, който си спечели прозвището "Бодигард на Меси". Освен че на терена халфът с №7 беше най-близо до капитана, той почти не се отделя от него и през останалото време.

Още след групите полузащитникът имаше пробягани близо 50 км (16 км на мач) срещу двойно по-малко от Меси.

Според него отборът не се е пречупил въпреки лошото начало и трудното излизане от групата си.

В хода на турнира аржентинците си заслужиха прозвището "майстори на драмата", но и значително повишиха нивото си във всяка следваща среща. След загубата от Саудитска Арабия южноамериканците победиха изключително трудно Мексико, а после надвиха Полша, за да излязат като първи в групата.

В осминафиналите отборът се справи с Австралия, въпреки че не игра най-блестящия си футбол, но от фазата на четвъртфиналите започна мощната атака към титлата. Аржентинците играха много силно срещу Нидерландия и обезличиха съперника си, въпреки че допуснаха две големи грешки в края и трябваше да минават през дузпи.

След това в полуфиналите Аржентина направи най-силния си мач, за да разгроми Хърватия с 3:0. В хода на двубоя отбраната на южноамериканците тотално обезличи звездите на хърватите и ги ограничи до само два удара.

Представянето на тима във финала с Франция в големи периоди също беше от много висока класа. До 80-ата минута Аржентина не даде възможности пред световните шампиони от 2018 г., а също така завърши с двойно повече шансове за отбелязване на гол.

Според мнозина всичко това се дължи на селекционера Лионел Скалони.

В неделя Скалони се нареди сред големи величия в професията, печелили световната титла. На 44 години той беше най-младият треньор изобщо на първенството през 2022 г., както и петият най-млад в историята сред победителите.

Не всичко за Скалони обаче беше гладко, след като назначаването му през 2018 г. беше съпроводено от много критики. По онова време той нямаше никакъв опит, работил единствено като помощник на Хорхе Сампаоли и за кратко като наставник на младежите до 20 години. Първоначално беше обявено, че той ще е само временен треньор.

С методична работа обаче Скалони успя да обори своите критици. В рамките 18 месеца той изведе отбора до три отличия - Копа Америка, демонстративната надпревара Финалисима, както световната титла.

В хода на световното първенство Скалони показа, че отборните интереси са над всичко. След първите мачове той извади от състава Лаутаро Мартинес, Леандро Паредес, както и Папу Гомес. Започна да залага на все още недоказания Хулиан Алварес, както и Макалистър.

След мача с Мексико в тима се наложи и 21-годишният Енцо Фернандес.

За елиминациите Скалони показа тактическа гъвкавост, като за всеки мач Аржентина беше в различна схема, излизайки огледално на съперника си. Срещу Австралия действаше в 4-3-3, след което изненада в мача с Нидерландия с пускането на петима защитници. В полуфинала отборът на Хърватия беше надигран с 4-4-2, като Паредес се върна сред титулярите.

За финалния мач Аржентина отново игра 4-3-3, като Ди Мария беше изненадата, започнал от първата минута след четири поредни мача на пейката.