Меню няма. Така работи софийският 3 oz bar (бар "Три унции"), чиито собственици са избрали този подход, за да се отличат сред останалите в София. Тримата бивши колеги в различни барове решили, че искат да направят място, където всеки може да получи всичко, което му се пие, но макар да не добавили към името "коктейл бар", над 90% от поръчките тук са коктейли.

Всичко започва след 5 месеца ремонт на помещението на столичния булевард "Васил Левски" и доста повече време за битка с администрацията - за да има табела с името и навес, така че не всяка капка дъжд да влиза в бара.

Отварят го на 1 ноември 2019 г. и всичко върви по-добре от очакваното. До средата на март 2020-а, когато започна пандемията. Сега барът се връща към нормалността до лятото, когато заради липсата на лятна градина затваря за 3 месеца.

Цветан Цветанов, Христо Деничин и Николай Николаев искат клиентите им "да мислят малко повече, а не да четат от листа". Цветан казва, че тримата са направили доста менюта досега и искат да не ограничават хората, особено постоянните клиенти, които в един момент ще са опитали всичко от менюто и ще им омръзне.

Преценяват, че така ще бъде по-интересно и за тях, и за клиентите. Но извън тях самите, които са, както казват, на първа линия зад бара, има нужда от още хора, които трябва да могат да се справят фрийстайл с коктейлите, по определението на Николай. За целта добавят двама бармани към екипа, които са с по-скромен от техния опит. "Но то не е само да правиш коктейли, има си и много друга работа като работиш в бар - чистене, снабдяване, кетъринг", изрежда Христо.

Както в други сфери и модните тенденции в коктейлите от Европа идват със закъснение. Това отчитат и тримата, макар че сега много българи пътуват, чужденци идват тук, а информацията се разпространява светкавично и всичко може да се види през смартфона.

Цветан обаче смята, че и чужденците има какво да научат из софийските барове, което е продукт на местните традиции и култура.

Смятат, че като цяло публиката на софийските барове е консервативна, което отчитат и топ готвачите, които се опитват да излизат извън отъпканите пътеки на добре познатите ястия. Дават примери с това, че нерядко при минусови температури навън се търсят типично летни и добре познати коктейли като "Мохито" или джин с тоник, пълни с лед. Опитват се да насочат вниманието към по-тъмните напитки и карамелените нотки в зимния сезон.

Друг пример за това според тях е, че хората идват в бара "с хола си" - с кръга свои приятели, отделят се в някое сепаре, обръщат гръб на другите, а понякога дори се взират в телефоните си. Христо припомня не толкова далечни времена, когато хората отиваха на бар да се запознаят с някого, да си намерят гадже. "А сега бързат не дори да отпият от коктейла, а да се снимат с него за социалните мрежи", отбелязва той.

Казва, че тази консервативност си личи и по уличната храна - банички, пици, дюнери и кебапчета. И сравнява с Берлин, където по улиците се продава тайландска, корейска, японска, гръцка кухня.

Противно на очакванията все повече хора търсят безалкохолни коктейли и се придържат само към тях, докато са в бара. Тримата обаче разказват, че в България е ограничен пазарът на "интересни, яки безалкохолни дестилати" и безалкохолни като цяло. Не е да няма, но качеството им не е на висота и няма голям избор. Вносните качествени напитки пък са доста скъпи - около 80 - 90 лв. за бутилка от 750 мл, което твърде много оскъпява крайния продукт.

Поради което в този бар си правят сами безалкохолни смеси, като се придържат към съставките, но без алкохола. Сами решават и друг важен за един бар въпрос - този с качествения лед. И после само го нарязват. Николай обяснява, че при този лед не се оводнява непрекъснато напитката в резултат на топенето, а той в голяма степен се задържа до изпиването й, което поддържа температурата и качествата постоянни.

Често срещно схващане в България е, че е по-добре да работиш за себе си, но не всеки е достатъчно смел и предприемчив за целта. Тримата собственици на бара са избрали този път и не съжаляват, макар да оценяват като далеч по-лесно да си наемен работник и да си на заплата. "Другият път може да е по-труден, но се чувстваш по-добре и израстваш, това е много важно", казва Христо.

Допълва, че през първите няколко месеца тримата са били като гипсирани. "Знаехме как да управляваме самия бар, но не и всичко, което се случва около него", допълва той. Знаят, че още има какво да учат по управлението на цял един бизнес, но смятат, че си вършат работата добре и гледат, макар и не съвсем конкретно засега, към отварянето на нови обекти.

Казват, че противно на схващането, че барманството е работа-купон, то е много тежък труд и освен това те държи настрани от семейството. "Когато спиш, хората са дейни, а когато те спят, ти работиш", обобщава Христо. Ползата от собствения бизнес е, че сега барът затваря, когато решат, че на този празник искат да са с близките си.

Смятат, че постепенно се променя концепцията, избила на местна почва, че барманството е студентска работа, тоест е до време. "Променя се това, а не като преди баба ти да те пита кога ще си намериш свястна работа", коментира Христо. Бащата на Цветан пък го питал преди време: "Абе, ти кръчмар ли ще ставаш?"

Според Николай собствениците на заведения имат голям принос към неглижирането на професията, като отбелязва конкретно осигуряването върху ниски суми и плащането на час нощен труд по 25 ст., докато хората "се изкъртват от работа". И тримата казват, че програмата 60/40 в острата фаза на пандемията не е извадила на светло бранша. "Съвестни са тези, които си бяха такива и преди това", казват те. Все пак посочват, че проблемите в техния бранш не са най-големите при нереформирани ключови сфери като здравеопазването и образованието.

Скоч уиски - 40 мл

Опушен малц - 10 мл

Фреш лимон - 30 мл

Домашен сироп от джинджифил - 30 мл

Сиропът се приготвя от студено пресован джинджифил и захар.

Съставките се разбиват в шейкър, прецежда се и се изсипва в чаша с лед. Декорацията е по вдъхновение, но е хубаво в нея да участва кора от лимон заради маслата, които съдържа и които се усещат при отпиване.