Пропуснати бяха възможните кадрови рокади в началото на 2022 г.
"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към наблюдатели - философи, писатели, политолози, социолози - да оценят отиващата си година и да направят прогнози за новата. Каква беше 2022 г., когато в Европа отново избухна война, която за повечето хора изглеждаше невъзможна след Втората световна война, приключила през 1945 г. с победа над Хитлер и Мусолини. Година, в която режимът на Путин заплаши човечеството с ядрени удари. В която кризата, предизвикана от пандемията, беше почти преодоляна, но застигна енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна и тежките зависимости на ЕС от руския газ и нефт. В българския контекст - година, в която редовното правителство беше свалено с вот на недоверие и отново сме в спиралата на изборите, управлявани от служебен кабинет на президента и с неосъществени реформи.
Беше ли възможно за прогнозиране всичко това преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди, че отново ще ходим на избори? Четете равносметката за 2022 г. в дните до новата година, а очакванията за 2023 г. - след 1 януари. Публикувахме отговорите на Ивайло Дичев, Радослав Бимбалов, Добромир Живков, Боряна Димитрова, Евгений Дайнов, Иво Инджов, Евгений Кънев, Асен Асенов, Калоян Велчев, Деян Кюранов, Владимир Левчев, Красен Станчев. Днес четете равносметката на Наталия Киселова - доцент, д-р, преподавател по конституционно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Заглавието е на "Дневник".
Потвърди ли се някое от вашите очаквания за 2022 г.?
- Очакванията като цяло - не, защото в края на 2021 г. имаше значителна доза оптимизъм след протестната 2020 и изборната 2021. Желанието, ако бъде приравнено на очакване, беше да има връщане към обичайния обществен живот - минимизиране на работата от вкъщи, присъствено обучение и изпити "на живо" в университета, масови културни събития, слизане от първите новини на данните за заболели и починали, за и против ваксините.
Можеше ли да се предвиди войната в Украйна?
- Малко лична предистория. Почти година по-рано, в навечерието на 30-ата годишнина от приемането на действащата ни конституция, се запознах с народни представители от VII Велико народно събрание и един от тях (с вътрешно- и външнополитически опит от 90-те години) направи такава прогноза. Тогава ми се стори много шокиращо и жестоко.
По-късно, в края на 2021 или началото на 2022, специалист по международни отношения, отново в частен разговор (в професорско трио допускат доцент, за да стане каре), каза, че след края на Олимпийските игри в Пекин (от 4 до 20 февруари 2022 г.) Русия ще направи операция като в Крим през 2014 г. (от 7 до 23 февруари 2014 г. в Сочи имаше зимна олимпиада). Иронията е, че посочи и датата 24 февруари. Или познава добре процесите в Русия, или имаше информация.
Тези два анализа, направени по различно време, не ме убедиха, че е възможен такъв сценарий. Напрежение имаше в двете държави, усетих го лично, пътувайки преди пандемията в двете страни. Но такъв братоубийствен конфликт не съм си представяла.
Как бихте обобщили тази пълна със сътресения година, в която неведнъж чухме заплахата за ядрени удари и отказ за Шенген?
- Изминаващата година може да бъде разделена на две. Във външнополитически план - преди и след 24 февруари (нахлуване на руски войски на територията на Украйна), а във вътрешнополитически - преди и след 22 юни (гласуване на вот на недоверие на правителството на четворната коалиция с министър-председател Кирил Петков). Заплахата за използване на ядрено оръжие и отказът за достъп до Шенген са последици от тези две събития. Както и други значими последици. Ново преселение на хора също е със сериозни и дългосрочни последици. Или пък пълзящата инфлация както в България, така и в ЕС като цяло.
Годината, събрана в една дума?
- Предполагам, че "война" трябва да бъде, но за мен думата може да е "безпътица" или "немощ". Защото състоянието на обществата и държавите показва липса на "посока" след откъсване от лапите на пандемията и липса на лидери, които да имат идеи за правилната посока. Стратегическите цели на ЕС или на България какви са?
След оттеглянето на Ангела Меркел (Германия да лидира в ЕС) на европейско ниво според мен няма лидер, който да има визия за посоката - ясно формулирани цели, а не геополитически заклинания. Чудя се какво искаме: мир в Европа или разгром на Русия, защото тези две тези не са едно и също. Въпреки че повечето анализатори ги свеждат до едно.
Преди 100 години Версайската система от мирни договори заложи неизбежната следваща голяма война. Реваншизмът стана близка геополитическа доктрина на немския народ още преди появата на фюрера на политическата сцена. Историята не се повтаря, но трябва да ни напомня да не повтаряме едни и същи грешки. Във вътрешнополитически план какво искаме: разграждане на модела "ГЕРБ" или наместване на освободените от предишния политически режим местенца.
Кои са важните уроци на 2022 г., с които трябва да продължим?
- Много са уроците от 2022 г. Във вътрешнополитически план - политическа грамотност и подир това политическа култура, информиран избор, житейска търпимост дори. Но два са най-важни уроци за мен.
Първият е, че няма десен (ДБ) или ляв (БСП) подход при разграждане на модела "ГЕРБ". Десните лидери доста високомерно вадят антикомунистическата реторика, но не изключват съюз/коалиция с ГЕРБ без Бойко Борисов. Подходът е един - чрез демократични и правови способи. Защото арестът на Бойко Борисов (на 17 март вечерта) беше лакмус за подхода - арест заради новината или по правилата. Поведението на лидерите на ПП "Продължаваме промяната" както през 2021, така и през настоящата година, показа неуважение към правилата. Нарушението на конституцията от Кирил Петков го направи едва ли не герой и победител на третите парламентарни избори през 2021 г., а арестът на Бойко Борисов го направи жертва. Последиците ще търпим и през идващата година.
Вторият урок за мен е, че без силни политически партии демокрацията не може и не е възможна. Замяната на думата "партия" с "проект" от 2001 г. показва възможното дълголетие на тези образувания - два-три избора, но при политическата динамика в рамките на година могат да изчезнат. Не е необходимо да давам много примери, но кратката продължителност на парламентите доведе до кратък живот на ИТН. Ако легислатурите, в които присъстваха, имаха по-дълъг мандат, и тяхното присъствие щеше да е по-продължително. Подобна антисистемност или продукт на политическия инженеринг има при "Продължаваме промяната" и при "Български възход".
Във външнополитически план - поведението на българските политици спрямо РС Македония. Стратегическа грешка беше да искаме българите да се преброят (1417 души, или 0.073%), като бъдат признати за малцинство наред с циганите, сърбите, бошняците, гюптите, черногорците, унгарците, гърците, хърватите, евреите, италианците, австрийците или русините. Не знам политическият ни елит дали си даде сметка какви ще са последиците дългосрочно за "българския" характер на нашата съседка. Това обслужи друг интерес.
Ако се фокусираме върху България: Защо падна редовното правителство и ще се състави ли ново в оставащите дни от годината в мандата на този парламент?
- Правителството с министър-председател Кирил Петков падна формално заради вот на недоверие. Причината според мен е арестът на Борисов. Всички други обяснения са поводи - съгласието за РС Македония, напрежението на ГКПП Капитан Андреево между БАХБ и "Евролаб 2011", парите в чанти за пътища.
Дали ще има правителство в този състав на Народното събрание зависи от отношението на ПП "Продължаваме промяната" не само към личността Борисов, но и към ареста му. Защото ако за министър на вътрешните работи бъде предложен Бойко Рашков, ще е ясен знак не само срещу ГЕРБ, но и срещу ДПС. При третия мандат ще зависи при коя парламентарна група отива. Ако БСП, ДБ или БВ получи право да направи опит за съставяне на правителство, може да станем свидетели на интересна конфигурация. Тук вариантите могат да са поне три. Но да не избързваме. Има време за тези варианти.
Кои са грешките, които "партиите на промяната" трябва да избегнат при следващи избори?
- Ако приемем, че това са ПП, ДБ и БСП, защото ИТН не ги включвам сред претендентите за влизане в 49-ото Народно събрание и за сериозно участие в местните избори, то са възможни изненади. Не само съвместното участие в общи листи за народни представители или общински съветници, но и обща кандидатура за кмет в София и в областните градове ще са сериозни изпитания (за личното его включително). Според мен разговорът за София закъсня вече. А за БСП, без да се меся във вътрешнопартийния им живот, отношението към президента и вицепрезидента ще е определящо за прилично място над 4% на парламентарни избори.
Хватката на задкулисни кръгове върху публичните ресурси беше ли разхлабена, или техните територии остават или дори се увеличават? Къде е България спрямо "мафията си има държава"?
- Усилия за отскубване от хватката на задкулисни кръгове имаше, но не съм убедена, че те се увенчаха с успех. На първо място, защото възможните кадрови рокади, които можеха да направят в началото на 2022, бяха пропуснати. Най-важни бяха КЕВР и СЕМ? Едва ли ("последиците" са видими и в двата органа). Защото не бяха конституирани КПКОНПИ и Инспекторатът към ВСС. Органи с реални правомощия в борбата с корупцията и със защита на публични ресурси. Формирането на органи с изтекъл или изтичащ мандат едновременно, а не на парче, беше правилното решение. Сега ще запазим статуквото поне още половин година.
Еманципира ли се България, доколко преодоля руските си зависимости?
- България, както и Европа, имат зависимост от руски енергийни ресурси. Ще са необходими поне 5 години, за да видим дали са преодолени (развитие на ядрената енергетика, петрол, газ). В политически план не трябва да бъркаме антивоенния говор с руски зависимости.
Българското общество по-разделено ли е или по-обединено в края на 2022 г.?
- Обществото ни се атомизира отдавна. През тази година допълнително беше добавен и нов нюанс - отношението към Украйна и към дошлите украинци. Какво би ни обединило - изпитание (беда) или победа? Иска ми се да е вид победа, но ще е по-скоро изпитание.
Кое беше (най-)позитивното през изминалата година, въпреки всичко?
- Поведението на доброволците - да помогнат на бягащи от войната жени, деца и старци, да помогнат на пострадалите в Карловско хора, да търсят седмица из горите изгубено дете.
Коя е думата на 2022 г. според вас?
- Постпандемия. Въпреки че с Елизабет II и с Горбачов си отиде светът на студената война.