Днес живеем в свободна държава и всеки според интелекта, таланта и амбицията си има възможност да твори какво си пожелае.

Проблемът е, когато бездарието вземе връх и започва да се припознава и толерира на високо институционално ниво в лицето на държавната власт или обществените медии (като БНТ). Така постепенно и неусетно се превръща в норма и пример.

Критиката има своя вина, но тя през годините остана без съпротивителни сили следствие на нейното перманентно сатанизиране именно от посредствени автори и маргинализиране от медиите за сметка на ПР и лайфстайл ревюта.

Единствения изход е всекидневно да се противопоставяме на набезите на тази посредственост и да не мълчим, а ясно да изразяваме позиция - лична, творческа, критическа.

Чест прави на Христо Христозов, че не програмира филма "Ботев" в Дом на киното. Както и Кино "Влайкова" - официална страница. Така се възпитава вкус и създава имидж на кино.

П.П.: По времето на социалистическа България важните исторически, поръчкови и пропагандни филми ги възлагаха на талантливи автори. #КОЙ знае защо.

Имам претенции, не без покритие, да познавам българското кино, както и европейското, да разбирам от кино и литература. Имам също така и уважение към себе си и към изкуството на големия екран.

Да обидя филма е най-лесно, думи колкото щеш, но ми се иска да потърся причината за този пореден позор в новото българско кино. Да, направих усилие да изгледам "Ботев" докрай. Трагедия е дори меко да се каже.

Едно инертно униние се е настанило във всичко около нас. В киното ни също. И то иде от факта, че бездарните трябва и те хляб да ядат, но вместо да хванат гегата и смирено да пасат някое стадо, искат да добият звездна слава, да станат видни граждани сиреч.

Потресаващо бездарна игра на хора, които е срамно да се нарекат актьори. Нито един, нито един образ не е съвършен и вълнуващ. Един безкраен и тягостен рецитал на бездарници, събрани около благовонието на едничкия хонорар. Тези хора не съпреживяват образите, те не ни донасят послания, не ни обръщат в сълзи, не ни внушават гордост, не ни въвеждат в неспокойствие, устрем или афект, те просто си заработват парите. И толкоз...

И най-бездарен сред бездарните образи е този на Никола Обретенов, изигран от сина на режисьора Максим Генчев - Матей Генчев. Матей Генчев не бива да се мъчи с актьорството. Както и баща му не бива да се самооскърбява като творец и режисьор.

Но ако има нещо положително в снощната ми мъка, то е, че цялото това хонорувано унило бездарие извика у мен спомени за онова българско кино, което и до днес ни държи будни и гладни за още изкуство.

Помните ли филма "Под игото" на режисьора Дако Даковски? За него Мирослав Миндов, пресъздал образа на Бойчо Огнянов, споделя, че по време на снимките актьорите органично са влизали в ролите си, че Константин Кисимов не си е събличал дрехите за ролята и не си е махал мустака, за да се слее напълно с образа на Колчо слепеца, и че целият актьорски състав се е движел из Копривщица с филмовите си костюми.

Помните ли Григор Вачков в образа на Банко в "Мъжки времена"? Той също не се е разделял с екранните си дрехи, седял е с тях дори в хотелската си стая, а след снимките е подарил онзи груб ръчноплетен пуловер от ролята си на Никола Анастасов.

А за "Хан Аспарух" Антоний Генов, който изигра Велизарий, споделя, че този филм за него е бил съдба и че със Стойко Пеев (Аспарух) са били обсебени от ролите си.

Ето така, драги зрители, някога се е правела киноистория. С душа, със себеотдаване, с ясното съзнание, че образите остават, а хонорарите отлитат.

Не знам коя куха чиновническа тиква е разрешила финансирането на тази трагична бездарност. А дали им се услаждат хонорарите, как мислите?

Ало, БНТ!

След излъчването снощи на игралния филм "Ботев", семейно-приятелско начинание на Максим Генчев с парите то ли от някой успешен дерматолог в Абу Даби, то ли от кмета на Калофер и гарниран с парите на обществената телевизия(!), в социалните мрежи се изля толкова гняв и потрес, колкото на никой филм досега не му се и случвало!

Даже не е само заради епизода, в който Ботев разговаря на кораба "Радецки" с капитан Енглендер - Иван Николов на български, като се знае, че диалогът е бил на френски. Не е и заради това, че ни в клин, ни в ръкав се чуват зашеметяващите стихове на Ботев, избрани и подредени като в ученически отговор на литературен въпрос и омесени идиотски с писмата и статиите му. Не е и заради Веселин Плачков, който игра Бенковски така, както игра Левски в предишния опус на Максим Генчев, та накара историографи и учители по литература да се въртят като на шиш в гробовете си. Не,всичко дотук изредено са дребни приятелски забележчица. Става дума за голям, мега голям ритник по добрия филмов вкус!

Ръководство на БНТ!

Както знаем, харесахте и подкрепихте сценария "Ботев" на Максим Генчев. Врекли сте се да го финансирате и за следващия му филм. Да разбираме ли, уважаеми хора, че заразата с лошо българско кино е безобидно като детска кашлица? Ако да, то това е крайно глупав избор. Днес Максим Генчев, утре - някой друг набожен халтурник с перфектен инстинкт за патриотичен комерс и тогава...Тогава за вечни времена "Сан Стефано"29 ще бъде онзи топос в София, който старателно ще се заобикаля, както се прави с кална локва!