Изминалана тодина бе за мен лично особена юбилейна година. Между множеството прояви на колегиално внимание искам специално да отбележа изключителния жест на колегата проф. Цветан Ракьовски, който направи като приятелска изненада книга с пет мои литературноисторически реконструкции в 13 екземпляра.

Прибавям четири литературоведски книги: "Литературноисторически и критически сюжети" на доц. Елка Трайкова; "Световна литература. Космополитизъм. Изгнание" на проф. Галин Тиханов; "В класиката. От Христо Ботев до Борис Христов" на проф. Димитър Михайлов; "Взривена литература. Военни прози, партизански разкази, партийни мемоари" на доц. Мая Ангелова, както и направения от доц. Гергина Кръстева и проф. Пламен Дойнов сборник "С ръка на сърцето: Федя Филкова" - в памет на поетесата, номер 6 на Библиотека "Присъствие", НБУ.

Прибавям мъдрите философски и културно-исторически беседи на Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Георги Каприев, Владимир Градев в тяхното "Професорско каре". По щастливо стечение 2022 г. бе юбилейна за сп. "Хиперион" и за неговия вдъхновител Теодор Траянов. Паметна за всички участници бе конференцията, която доц. Бисера Дакова организира във Виенския университет, а след това бяха кръглите маси и конференции за списанието и за автора на "Български балади" в Нов български университет.

Белетристика: романите на Емилия Дворянова "Свидетели на небеса" и на Владимир Зарев "Объркани в свободата", на (проф.) Иван Станков "Късна смърт" и на Костадин Костадинов "Ловецът на пеперуди"; издадената в един голям том автобиографична романова трилогия на Красимир Дамянов "Дневникът на една пеперуда" (тук е включен останалият в ръкопис и незавършен роман "Hispania"); двата големи тома с романовата поредица на проф. Симеон Янев с общото заглавие "Биография на мъртвия век".

Документална проза: втората книга на Тони Николов за нашата столица "Бленувана София. Нови 20 истории" и на проф. Николай Аретов "Семейни истории", както и изследването на д-р Кремена Митева "Културно-просветният живот в град Добрич през 1919-1944 година" и направената с мемоарни текстове и документи от съдебни досиета от Катя Зографова книга "Фани Попова-Мутафова. Житие и страдание".

Поезия: антивоенната стихосбирка, "вдъхновена" от войната в Украйна на доц. Йордан Ефтимов "Преди да измият кръвта"; личните авторски антологии на Керана Ангелова "Дървото с наровете" и на д-р Димитър Калев "Евтерпософия"; книжката на младия поет и литературовед д-р Александър Христов "Ако мястото е време"; високоспиритуалната книга "Смъртта и Бог" на Владимир Левчев; съставената от Еми Барух и издадена от Зорница Христова библиофилска антология "Между сенките"; издадените и представени едновременно стихосбирки на Петър Чухов "Есенен Великден" и "Запокитеност"; поетическите фрагменти в книгата на Севдалин Генов "Утрин-после".

Зла година: 2022-ра е самото опако на 1989-а. Путиновата война всъщност затръшна историческия прозорец на нежните революции. (Сякаш закономерно, си отиде Горбачов.) На този фон събитие беше гостуването на Олга Токарчук и разговорът на Георги Господинов с нея. Писането ѝ е тъкмо едно от ярките олицетворения на литературните нежни революции в Източна Европа.

Посред инфантилния - и инфантилизиран - български контекст събития са издания и хора, които ни принуждават да мислим на други равнища: "Професорско каре" с философията в действие на Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Георги Каприев и Владимир Градев; "Бог с машина. Изваждане на човека" на Миглена Николчина с безподобното нагазване в постчовешкото; 80-годишният юбилей на Михаил Неделчев с целия празник на литературната история; голямото завръщане на Галин Тиханов със "Световна литература. Космополитизъм. Изгнание" - мащабна история на идеите, прицелена и в настоящето.

Две мемориални книги - поезията на Марин Бодаков, събрана от Зорница Христова, и думите за Малина Томова, събрани от Иван Цанев... И Софийският международен литературен фестивал на свой ред успя да ни даде усещане за световната литература тук и сега, включително с участието на първостепенни теоретици на това поле като Дейвид Дамрош и Жизел Сапиро.

Калин Михайлов, "Слънчице в креватче"

Дневник на ежедневието дете и родители, който събира сакрални мигове. Стиховете са едновременно екзистенциални, философски, но и детски закачливо забавни. Книга за всяка възраст.

Петя Кокудева. "Юху-буху-измислячус"

Седемнадесет стихотворения, започващи с въпроса "защо". Авторката охарактеризира животните и запознава с фантазиите си децата. Креативно е и влагаш "измислячус".

Юлия Йорданова, Павел Панчев "Хлапета"

Книга, създадена от майка и малък син, където си дават среща минало, настояще и бъдеще. Лиризъм и изящен стил отличават тази лична история. Книга за порастването ни, но и това да си останем малко деца.

Веселин Методиев. "Книга за модерните българи. Срещи с автори на "Златорог"

Това е книга, вписваща се в столетните усилия да се съгради една силна, еманципирана, модерна история на българската интелигенция и категорично гръбнакът ѝ е вече очертан - от проф. Боян Пенев и проф. Петър Мутафчиев до проф. Веселин Методиев.

Но и още по-надълбоко - това е книга, в която изкристализира така нужната ни "философия на родината", чиито безпределни граници очертават именно духовните апостоли на "Златорог". Книга на и за човешката почтеност, за творческия екстаз, за хуманитарното визионерство, за драмите и радостите на модерното културно строителство, за аристократизма на високия български Дух. За една общност, една среда, представляваща третото поколение на свободна България, за която културата е отправна точка към вчера, днес и утре.

Това е Веселин Методиевата идеална ретроутопична, съкровено преживяна духовна родина на българската интелигенция с нейните достопочтени ярки персони, гръмовержски гласове, философско-естетически световъзрения, есенциалистки формулирани интелектуални прозрения, беседващи върху ония български, но всъщност общочовешки проблеми, които "ръжда не ги хваща и червей не ги яде".

Димитър Михайлов. "В класиката"

Авторът събира своите "герои" - писатели и критици, в общия им, в идеалния им дом, който има и своето име - "В класиката". И в него, заедно с тях, е самият той. За да ни ги представи не просто като застинала галерия от профили и анфаси, а като сложно изплетена мрежа от биографии на личности и биографии на лирически почерци, от персоналистични жестове и текстуални знаци, от критически присъди и поетически пароли, от идейно-естетически тенденции и бурни литературни дискусии, от психографски щрихи и обществено-политически контексти, от морални дилеми и житейски избори, за да изкристализират пак те, вечните ценности на българското художествено и оценъчно слово.

И литературноисторически законодателно, и естетико-аналитично, и тълкувателски-асоциативно е изпълнена, уплътнена идеята за това що е то българската класика, кои са нейните стожери и настолни книги.

Книга жест на един от големите ни явороведи към най-авторитетния български яворовед. Този скъп подарък с подбрани от Цветан Ракьовски пет ключови, матрични за родната литературноисторическа наука реконструкции, бележи не само върховия момент в Михаил-Неделчевия юбилей, но е и част от високата ритуална култура на българската интелигенция, имаща своите силни традиции от епохата на "Мисъл". Защото актът на даряването е духовна щедрост, но и залог, който обвързва завинаги.

Мая Ангелова. "Взривена литература"

Трудът е мащабна, неправена до момента реконструкция на текстове и контексти, на думи и дела, на гласове и жестове, на дълбоко укрити тайнописи и опубличностени почерци, на престъпления и изкупления - въобще на имената и лицата на безличието от епохата на социалистическия реализъм. За да се демаскира един робски и тираничен свят, екзалтирал "насилието над човека като висше състояние", и то проповядван от и във литературата.

Тони Николов. "Бленувана София"

Нови 20 истории е едно магнетично, реално, но и метафизично пътешествие сред хора и улици, сред частни домове на представителни имена от публичния духовен живот на нацията и сгради културни институции. Авторът е съградил свят, който е едновременно видим, чуваем, сетивен, но и отвъден, въображаем, мечтан. О-съкровен свят, сплел в амалгама тукашното и оттатъшното; напомнящ по дебеляновски извиканите de profundis сънища и блянове, извайващи незабравимите пространства на аристократичния софийски дух, без които не можем.

Виолета Тончева. "Пристрастно. Операта на Варна"

Книга, в която виждаме Лицата, но и чуваме Гласовете на диригенти, художници, хореографи, оперни и балетни артисти - онези, които случват, състояват Операта, отпразнувала своя 75-годишен юбилей. Книга за миналото, настоящето и бъдещето на една от най-важните културни институции не само на морската ни столица.

Кремена Митева. "Културно-просветният живот в град Добрич през 1919-1944 г."

Документално скрупульозно и едновременно с това увлекателно и вълнуващо четиво за покрусата и възторга, за драмите и еуфориите на златната българска земя в нейните исторически патимии.

Димитър Калев. "Евтерпософия"

Една лична антология на поета с избрани творби от досегашните му сбирки. Стихове, през които странства Душата, на чиито порти "отвънка някой чука". Душата, устремена "да стигне до незримия" по пътя между "мисъл и дума". Стихосбирка, която надскача чертата на хоризонта, следвайки бляна по безпределността. Предстои четенето на Антоанета Алипиева. Вълкът единак. Богомил Райнов.

За мен годината беше силна с книги от областта на хуманитаристиката, затова ще спомена някои заглавия. Първото е не толкова обемната, но писаната сред архивите на две държави - Турция и България - "Атанас Далчев в Солун и Истанбул" от Хюсеин Мевсим. Другата е мащабният труд на Ивайла Александрова - "Оловна тишина. Историята на един разстрел". Третата, която искам да спомена, е "Знамена и ключове: поетика на епиграфа" заради интереса ми към тази неизследвана част от литературната творба.

Сред белетристиката искам да откроя "Хагабула" от Тодор П. Тодоров, заради умението да създаде фантастичен свят на световно равнище. Новелите от "Ловецът на русалки" на Красимир Димовски ми доставиха истинско читателско удоволствие заради езика, на който са написани. Вярвам, че "Свидетели на небеса" на Емилия Дворянова ще бъде едно от събитията на следващата година, заради стила и начина на разказване, на които писателката и в тази книга не изневерява.

Поезията през 2022 г. за мен беше важна със "Стихотворения" от Виктор Пасков и антологията "Галерията на сърцето" от Марин Бодаков. Друго важно: едно от малкото литературни издания у нас навърши 25 години - списание "Страница".

Йордан Ефтимов, "Преди да измият кръвта": антивоенна гротеска - навременна, защото технологично обновените ни представи за въздушни десанти поради свръхмодерния напредък на човечеството, днес е запокитен в нищото след патологията на войната. Особен принос има и дизайнерският проект на корицата - ракетен удар вертикално е разцепил многоетажен блок, в отворения грозен зев виси познатият ни кръст с разпънатото тяло Исусово, раменете на кръста подпират да не се съберат двете обгорени крила на порутената сграда, а самото тяло на Христос е като безнадеждно "обесено" между тях. Стихосбирката е Актуална, казано буквално, но с фино и изпипано отношение към езика на постмодерното, защото поетите отлично знаят, че преднамерено зададената "актуалност" не е "достатъчно алиби" за литературата.

Убеден в това е и Пламен Антов, и го подчертава нееднократно във философските си Фрагменти, отпечатани от издателство "Ерго". Същата изрядна "почтеност" към езика стои и при Галин Никифоров в романа "Черна светлина", и при Антония Апостолова в "Нас, които ни няма".

А литературното събитие? - обновената поредица "Литературни анкети" в издателство "Боян Пенев" при Института за литература, БАН, там са разгърнати биографичните профили на Ани Илков, Едвин Сугарев...

Както всяка година, и тази залива пазара и умовете на хората с продукция. Повече с продукция, отколкото със стойностни факти в културата ни. В моите интереси най-високо слагам книгата на Ивайла Александрова "Оловна тишина. Историята на един разстрел", драматично документално доказателство за трагедията на идеологиите и техните жертви, примамени от илюзии, комплекси и самота. Ъгъл, от който бих погледнала към Вапцаровото творчество, но не бих го използвала абсолютно. Все пак текстовете имат и собствена сила.

Друга документална книга ми беше интересна - тази на Катя Зографова "Фани Попова Мутафова. Житие и страдание". Но и тук биографията не можа да ме убеди, че е достатъчна, за да реша кой е голям и кой малък в литературата.

Считам за много важна книга тази на Иван Костов "Политиката отвътре", която е продължение на мемоарите на автора. Текст, без който историци, геополитици и културолози не могат да минат в реставрацията на отминалото близко време. В тази гама малката книжка на Георги Гроздев "Мостове и делби", посветена на македонските сюжети, също ми се вижда значима и необходима.

100-годишнината на Радой Ралин тази година се отбеляза със "Събрано. Юбилейно издание" и със сборника "Обновяване на причините: Радой Ралин", посветен на него и реализиран от изследователския екип около Нов български университет.

Малката книжка с разкази на Ганка Филиповска "Хубавата Холмиер" предизвика у мен симпатия и топло чувство на човечност. Точно в моите теми и интереси е книгата на Мая Ангелова "Взривена литература. Военни прози, партизански разкази, партийни мемоари".

Ценя книгата на Иван Мешеков "Николай Лилиев. Романтик символист", подготвена от Димитър Михайлов и Антония Велкова-Гайдаржиева. Отдавна беше време това класическо произведение да бъде преиздадено.

От преводите искам специално да наблегна върху изявите на един преводач, когото много ценя - Людмил Димитров. Тази година той издаде малка книжка с избрани негови преводи: "През всички граници. 129 стихотворения от 32 поети, преведени от Людмил Димитров". Необяснимо за мен е мълчанието около изданието.

За поезията ще се въздържа.

Художественото писане - много-много:

Валентин Калинов "Всички последни неща" - Томас Бернхард на български; Тодор П. Тодоров "Хагабула" - западният свят в обърната перспектива; Красимир Димовски "Ловецът на русалки" - уникална сплав от Хайтов + Радичков + Ивайло Петров; Йорданка Белева "Таралежите излизат през нощта" - емоционалната гъстота на всекидневното живеене; Здравка Евтимова "Резерват за хора и вълци" - силни жени срещу безскрупулни мъже. И още, и още, но мястото не стига

Хуманитарното писане:

Сборниците "С ръка върху сърцето: Федя Филкова", "Професорско каре" (Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Георги Каприев, Владимир Градев), Боряна Владимирова "Сеч и меланхолия. Литературна анкета с Ани Илков", както и двете други с Едвин Сугарев и Владимир Левчев;

Преводите - отново много-много:

Франсоа-Анри Дезерабл "Мой властелин и покорител" (Радостин Желев), Гонсало М. Тавареш "Матео остана без работа" (Даринка Кирчева), Доменико Дара "Малинверно" (Ваня Георгиева), Бека Адамашвили "В тази книга всички умират" (от немски Алеко Дянков), пълните "Звездни дневници" на Станислав Лем (Лина Василева и Силвия Борисова)...

Антисъбитието? В културата няма анти-, когато е анти-, това не е култура

Кое според Вас е литературното събитие на 2022 г.?

Кое според вас е литературното антисъбитие на 2022 г.?