По искане на ГЕРБ правната комисия отложи гласуването на механизъм за разследване на главния прокурор
След близо 6-часово заседание и притеснения то да не стане среднощно депутатите от Комисията по правни въпроси в парламента решиха да отложат гласуването на поправките в Наказателно-процесуалния кодекс, които предвиждат създаване на механизъм за ефективно разследване на главния прокурор, за по-голяма защита на пострадалите от престъпления и за възможност отказите на прокуратура да разследва престъпления да бъдат обжалвани пред съд. Това стана по предложение на председателя на комисията Радомир Чолаков от ГЕРБ. Той припомни среднощните заседания за промените в Изборния кодекс, с които бе върната хартиената бюлетина.
Чолаков предложи на следващото заседание първо да бъде изслушан главният прокурор Иван Гешев и след това да се премине към дебати между депутатите и гласуване на първо четене. Самият Гешев, който в момента е на посещение в Турция, също е поискал лично да изложи становището си по проектопредложенията.
Законопроектите, които предвиждат въвеждане на механизъм за ефективно разследване на главния прокурор и неговите заместници са няколко като водещият е на Министерския съвет, а изготвянето му започна още при предходния служебен кабинет с министър на правосъдието Надежда Йорданова от "Демократична България".
Наследникът й на поста и настоящ министър на правосъдието Крум Зарков продължи работата в тази посока и внесе поправки в текстовете, които са съобразени и със становището и препоръките на Венецианската комисия. Поправките са част от пакета законодателни промени, които България е поела ангажимент да приеме по Плана за възстановяване и устойчивост, а освен това са и в отговор на серия от осъдителни решения срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Още преди началото на обсъждането по темата както между парламентарно представените партии, така и с представители на различни институции, неправителствени организации и научната общност, от прокуратурата обявиха, че ако такива поправки бъдат приети, те ще бъдат атакувани в Конституционния съд.
Изборът на депутатите - между чума и холера
Председателят на комисията по правни въпроси Радомир Чолаков (ГЕРБ) коментира, че "изборът е между чума и холера". В единия случай депутатите могат бързо да приемат поправките и да бъдат обвинени за прибързано законодателство, което не е достатъчно детайлно обсъдено, а в другия - да се обсъдят подробно и детайлно, но да бъдат обвинени в саботиране на плана за възстановяване и устойчивост.
"Главата за съдебна власт е най-важна. Докосвайки се до проблемите на съдебната власт, ние се докосваме до смисъла и разума на Конституцията и трябва да държим сметка за това. Тази дискусия е много политизирана и много политическа, но ние трябва да гледаме на нея като професионалисти и юристи", призова в началото на заседанието Чолаков.
Министърът на правосъдието Крум Зарков представи предложенията за поправки като обяви, че този законопроект е "много повече от механизъм за разследване на главния прокурор", защото засяга проблемите на ефективността на наказателнто производство, както и защитата на правата на пострадалите от престъпления.
"По този законопроект с или без плана за възстановяване и устойчивост, се решават въпроси, които са довели до повече от 70 осъждания за България. Ако не направим нещо, такива осъждания ще продължат", предупреди Зарков.
По думите му, приемането на тези поправки ще донесат три много важни неща за България.
"Българският политически дебат за съдебната власт ще може най-сетне да напредне, България ще има всички основания да счита, че е изпълнила каквото е по силите й спрямо поетите ангажименти и от България в международен план ще бъде свалено петно, а за българските граждани ще бъде ясно най-сетне, че никой не е над закона", добави Зарков.Надежда Йорданова допълни, че България е обект на три мониторингови механизма. Освен за сътрудничество и взаимопомощ и хоризонталния за върховенство на правото, България е обект на мониторинг и от Съвета на Европа.
"Този елемент се пропуска от фокуса на общественото внимание, но това е един от белезите, по който нашите партньори ни преценяват за следващ етап на нашата интеграция, особено по темата Шенген", посочи Йорданова.
Ако има механизъм за главния прокурор, ще бъде атакуван в Конституционния съд
"Предложени са пакет от законопроекти и то няколко - пет законопроекта, които предстои днес да се разгледат в правна комисия. Внимателно четох всички законопроекти и намирам основната част от предложените законопроекти са крайно противоконституционни. Предложените пакети законопроекти са противоконституционни, и ако бъдат приети, това ще е открито погазване и потъпкване с кални ботуши на Конституцията", коментира зам.-главният прокурор Борислав Сарафов в кулоарите на парламента преди началото на заседанието. Според него, "това е открит опит за овладяване на съдебната система и отстраняване както на главния прокурор, така и председателите на ВКС и ВАС".
Подобни изказвания по време на обсъждането направиха и представители на Висшия съдебен съвет (ВСС).
"Знаем, че обществото очаква решение по делата "Великова" и "Колеви срещу България", знаем какви са отправените препоръки и сме наясно с предизвикателствата, които стоят пред нас. Категорични сме, че тази форма и тези промени трябва да бъдат реализирани при съобразяване с практиката на Конституционния съд и с основния закон, с нашите национални традиции за законотворчество, принципите на българския наказателен процес. Становището на ВСС напълно съвпада и с позицията на Върховния касационен съд", коментира Цветинка Пашкунова от съдийската колегия на ВСС.
Зарков представи подобрен механизъм за разследване на главния прокурор
Тя посочи, че в момента средно в България има по 120 000 отказа годишно за образуване на досъдебно производство и обясни, че, ако бъде дадена възможност голяма част от тях да бъдат оспорени, това ще натовари много съда. Освен това според нея, това може да бъде проблем и предпоставка за отвод на съдии, особено в съдилища, в които има по двама-трима магистрати, които, ако се произнесат по отказа на прокуратурата за образуване на досъдебно производство, после няма да могат да се произнасят по същество.
Тя коментира и че видовете престъпления, за които се предвижда съдебен контрол и лицата, които могат да оспорват отказа от образуването на досъдебни производства включва широка категория от престъпления, но не всички като постави въпроса дали по този начин не се компрометира принципа за равенство на гражданите, гарантиран от Конституцията.
Постави и въпроса дали възможността съдът да дава задължителни указания на прокурора по отношение на отказа от образуване на досъдебно производство не е намеса в преценката му за наличие на достатъчно данни за такова производство.
"Това ни навежда на мисълта, че е възможно да се говори за колизия с разпоредба от Конституцията. Ще има и затруднения от фактическо естество, свързани с прекомерната натовареност на съдилища и ще ограничи времевия ресурсна съдиите", добави още Пашкунова от ВСС.
По механизма за контрол и възможността за разследване на главния прокурор и неговите заместници от ад хок прокурор, тя обясни, че Венецианската комисия е отправила препоръки и е дала становището, но този орган "не може да реши нашите проблеми". Припомни и други подобни опити за въвеждане на механизъм за разследване на главния прокурор (по времето на ГЕРБ и Данаил Кирилов като министър на правосъдието - бел. ред.), които бяха отхвърлени от Конституционния съд и обявени за противоконституционни.
Според нея, най-опасно и обезпокоително в случая е, че се създават извънредни правила и законодателство от извънреден характер, което ще се прилага само по отношение на главния прокурор и заместниците му.
Огнян Дамянов от своя страна подчерта, че не вижда проблем и в момента главният прокурор да бъде разследван от прокурор от Върховната касационна прокуратура като даде пример, че за него не може да има опасения, че може да бъде "наказан" с командироване или кариерното му развитие да бъде възпрепятствано от главния прокурор.
Проф. Пламен Панайотов от Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охрифски" обясни, че висшето учебно заведение е готово да предостави експертна помощ за работа по тези законопроекти.
Венецианската комисия даде зелена светлина за мерки за разследване на главния прокурор
"Експертната помощ не може да замести политически решения. Вие сте призвани да стигнете до решение с мнозинство, защото след 2-3 месеца може да се наложат ревизии, ако сега с крехко ад хок мнозинство бъде взето и прието решение за законодателни промени. Отчитайки държавния интерес, ще направим всичко по силите си да съдействаме. Ние сме на разположение", посочи Панайотов.
"Имаме много положителен опит от концепцията за наказателна политика на българската държава - след много обстоен анализ и по начин, по който бе събрана подкрепа не само от тогавашното управляващо мнозинство (в последното правителство на ГЕРБ - бел. ред.), но и на опозицията. За съжаление тази концепция стои просто на сайта на Министерския съвет и всичко, което продължава да се прави, е въпреки тази концепция", коментира проф. Панайотов.
"Когато се очаква експертиза, трябва да сме наясно, че трябва тя да е политически подкрепена и да води до конкретни действия от вас. Чест прави на министър Зарков, че тогава, бидейки в опозиция, а сега като министър, прави всичко тези идеи от концепцията да намерят израз под формата на законопроекти. Така трябва да се подхожда, когато става дума за наказателно законодателство", добави още Панайотов.