В научното изследване от юли 2022 г. "Въглеродни бомби - Картографиране на ключови проекти за изкопаеми горива", Въглеродната бомба се определя като предложен или съществуващ проект за добив на изкопаеми горива (въглищна мина, проект за добив на нефт или газ), който би довел до повече от 1 Gt емисии на CO, ако резервите му бъдат напълно извлечени и изгорени.

В списъка са включени проекти, които вече са в експлоатация, ако оставащите им запаси съдържат над 1 Gt потенциални емисии на CO. Методът е умишлено прост: целта не е да се прогнозира точното количество емисии, които биха били генерирани през целия живот на всеки проект, а по-скоро да се даде оценка на потенциалното бъдещо въздействие на тези проекти върху климата.

Въглеродните емисии и изменението на климата са тясно свързани. Въглеродът е основен елемент в много от парниковите газове, които водят до глобално затопляне. Когато изгаряме изкопаеми горива като въглища, нефт и газ, емитираме въглероден диоксид в атмосферата. Обезлесяването и други промени в земеползването също освобождават въглерод в атмосферата под формата на CO. Освен това, други човешки дейности, като промишлените процеси и селското стопанство, също освобождават парникови газове като метан и азотен оксид.

Избрали сме да наричаме дългосрочното затопляне на планетата и съпътстващите го промени в метеорологичните условия - изменение на климата. То включва по-екстремни метеорологични явления, повишаване на морското равнище и промени в разпространението на растителните и животинските видове.

Потенциалните съвкупни емисии на всички Въглеродни бомби са повече от 2 пъти по-големи от оставащия ни 1,5◦ С въглероден бюджет, който е важен критерий за политиките в областта на климата.

Въглеродният бюджет се отнася до количеството въглерод, което може да бъде освободено в атмосферата, като същевременно се запази глобалното затопляне под определен праг, например 2°C или 1,5°C над пред-индустриалните нива.

Въглеродният бюджет е начин да се определи количествено колко още въглеродни емисии можем да освободим, преди да надвишим прага, отвъд който ще бъде много трудно, ако не и невъзможно, да се избегне опасно за нас изменение на климата.

Понятието въглероден бюджет е от съществено значение за разбирането на дълбочината на необходимите промени в бъдеще. Това понятие е деликатно защото не бива да мислим, че надхвърлянето на определен бюджет, ни позволява да достигнем следващия. Всеки тон CO е от значение и ограничаването на непрестанно растящото му количество би следвало да е абсолютен приоритет.

В последния си доклад от края на 2021 г. Междуправителствения панел за климатичните промени предложи следните въглеродни бюджети:

Според оценките на Междуправителствения панел, за да имаме 67% шанс да останем под 1,5°C, не трябва да отделяме повече от 400Gt COeq.

В следващата таблица са изчислените емисии парникови газове от Въглеродните бомби:

А сега да сравним с описаните по-рано въглеродни бюджети:

Около 40% от Въглеродните бомби все още не са започнали добив. В някои случаи необходимата инфраструктура все още не е изградена. Комбинираните потенциални емисии на новите Въглеродни бомби са 420 Gt COeq. (225 Gt от въглища, 195 Gt от нефт и газ).

Въздействието на всички Въглеродни бомби върху климата съответства приблизително на въглеродния бюджет за задържане на температурата под 2,0°C. Това би било въздействието на само 425 човешки проекта.

Заключението на това проучване е ясно - не трябва да се инвестира повече в нови проекти за добив на изкопаеми горива. Наскоро Гренландия стана първата страна, която забрани проучването за нефт и газ по причини, свързани с климата. Испания и Нова Зеландия също спряха да дават допълнителни лицензи за добив на нефт и газ.

Това се отнася и за съществуващите проекти. Разбира се, не можем да спрем използването на изкопаеми горива веднага, все още не сме готови. Ако се огледате около себе си, можете ли да посочите един предмет, който не е използвал изкопаеми горива за своето производство, транспорт, употреба. Ето защо се нуждаем от преход; нуждаем се от план.

Преходът обаче трябва да се случи и трябва да се случи много по-бързо, отколкото се случва днес. Изменението на климата е тъжна реалност, която ни връхлита с безпрецедентна скорост. Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН, заяви миналата година: "Емисиите на парникови газове продължават да нарастват, глобалните температури се повишават и нашата планета бързо се приближава към критичната точка, която ще направи климатичния хаос необратим. Намираме се на магистрала към климатичен ад, а кракът ни все още е на педала на газта."

За съществуващите Въглеродни бомби би трябвало да се спрат по-нататъшните инвестиции в подобряването на добива на въглища, нефт и газ.

Закъсалите активи се определят като активи, които са претърпели непредвидено или преждевременно отписване, обезценка или преобразуване в пасив. През последните години въпросът за закъсалите активи, причинени от екологични фактори, като например изменението на климата и отношението на обществото към него, става все по-актуален.

Казано по-просто, това са инвестиции, които поради различни обстоятелства няма да позволят на инвеститора да реализира печалба. Основният риск, свързан с Въглеродните бомби, е те да предизвикат много закъсали активи, тъй като ще се появят регулации, най-вероятно на европейско ниво, за да се гарантира, че ще се опитаме да направим всичко възможно да ограничим температурата да надхвърли 2,0°C, както беше договорено в Париж по време на COP21 през 2015 г.

Както видяхме по-горе, да се позволи на Въглеродните бомби да се възползват от по-нататъшни инвестиции е просто в противоречие с нашите цели в областта на климата. Ето защо не можем да позволим на нашето правителство, на нашите банки да отлагат изготвянето на проект за точно планиране на постепенното прекратяване на инвестициите в изкопаеми горива поне до 2040 г. Друг много красноречив пример: потенциалните емисии от всички известни запаси на изкопаеми горива в света надвишават от 4 до 7 пъти емисиите от въглеродния бюджет за 2,0°C. Повечето изкопаеми горива трябва да останат под земята.

За съжаление, да. Въглищните мини "Марица" са част от списъка на Въглеродните бомби, като се очаква в бъдеще в атмосферата да бъдат изхвърлени още 2,5Gt COeq., ако всички въглища бъдат добити. Това е една от най-големите Въглеродни бомби в Европейския съюз.

Целта тук не е да обясним, че въглищните мини трябва да се затворят, а какво въздействие могат да окажат, ако продължаваме да разчитаме на тях и да инвестираме в тях. Рано или късно Европейската комисия ще постави отново въпроса как смятаме да се справим с този проблем. Нека да спрем да правим всичко както обикновено, да чакаме промени в последния момент, които в крайна сметка са наложени и като цяло несправедливи за хората. Поне веднъж да се обединим, да обясним и да направим точен план, който да бъде рационален и справедлив, да се погрижи за всички засегнати и да ни накара да вървим напред, а не назад.

Въздействието на въглищата не е свързано само с емисиите на парникови газове. Ето кратък списък на някои от въздействията на изгарянето на лигнитни въглища върху околната среда:

• Замърсяване на въздуха: При изгарянето на лигнитни въглища във въздуха се отделят замърсители като серен диоксид, азотни оксиди и прахови частици, които вредят на човешкото здраве и на околната среда.

Изводът е съвсем ясен. Трябва да се замислим внимателно за по-нататъшни инвестиции във въглищните мини "Марица", тъй като те вероятно ще бъдат направени нахалост. Всъщност в бъдеще ще бъде прекратено използването на въглища, въпросът е само кога, поради всички причини, изложени по-горе.