Размириците на Нова година разпалиха дебата за имиграцията в Германия
Безредиците, които избухнаха в Берлин в навечерието на Нова година, отново разпалиха дебата за имиграцията, и то точно в момент, когато Германия подготвя реформи, за да привлече нови квалифицирани чуждестранни работници в най-голямата икономика в Европа, пише "Ройтерс".
Десетки полицаи, пожарникари, служители на спешните служби, минувачи и журналисти бяха ранени по време на атаките, докато млади мъже хвърляха пиратки и извършваха палежи по улиците на германската столица в началото на годината.
Полицията задържа 145 души, включително 45 германци, 27 афганистанци и 21 сирийци, и все още разследва дали безредиците са били организирани или спонтанни.
По-голямата част от инцидентите бяха в квартали с по-голям брой имигранти, а две трети от задържаните са чужденци. Във вестниците и телевизионните предавания отново започна национален дебат по въпроса колко добре мигрантите се интегрират в германския живот.
| Безредиците напомниха за обществения гняв, предизвикан от сексуалните нападения срещу жени в Кьолн в новогодишната нощ през 2015 г., за които бяха обвинени предимно мигранти. Случилото се тогава изостри националния дебат за политиката на отворени врати за бежанците, приета от бившия канцлер Ангела Меркел. |
Думата "миграция" беше най-търсената в "Туитър" през последните две седмици в Германия, където една четвърт от населението е с имигрантски произход.
"Германия се превърна в общество на имигранти и това колко добре работи интеграцията все още е важен въпрос", казва Томас Хестерман, медиен изследовател в университета "Макромедиа" в Хамбург, пред "Ройтерс".
Мигранти са необходими за 1.8 млн. работни места
Дебатът изплува отново в момент, когато правителството на канцлера Олаф Шолц се готви да либерализира имиграционната система с по-лесен достъп до визи и по-бърза натурализация в опит да запълни около 1.8 милиона свободни работни места.
Според законопроект, за който беше съобщено от мрежата RND, Берлин си поставя за цел да привлича около 50 хил. допълнителни квалифицирани чуждестранни работници годишно. Германия трябва да преодолее недостига на работници, който се разширява заради застаряването на населението - потенциална демографска бомба със закъснител за държавната пенсионна система и риск за икономическия растеж.
| Подновената дискусия също така съвпада с началото на кампанията за местните избори в Берлин през февруари, където според социологическите проучвания консервативният ХДС се представя по-добре от социалдемократите на Шолц, които в момента държат властта в региона. |
"Дебатът беше отворен от някои политически партии... преди каквото и да било полицейско изявление, съвпадайки с началото на предизборната кампания на различни партии", каза за "Ройтерс" Тарек Алаос, говорител в групата за правата на бежанците Pro Asyl.
ХДС беше критикувана, след като нейните политици поискаха от регионалния сенат да предостави информация за първите имена на германските граждани, задържани при безредиците, за да се опитат да установят техния етнически произход.
"Трябва да преценяваме нещата въз основа на действия, а не на имената на хората", каза Рим Алабали-Радован, германски държавен секретар по интеграцията.
Федералният вътрешен министър Нанси Фезер заяви, че е важно да се посочи, че извършителите на безредиците са хора с мигрантски произход, но че инцидентите не трябва да се използват за политически изгоди.
Но политиците от ХДС посочиха, че безредиците са възможност за дискусия.
"Новогодишната нощ избухна със своите жестоки ексцесии и сега е моментът наистина да се заемем с проблема", каза кандидатът на ХДС Кай Вегнер при посещение в боксов клуб, където обсъди интегрирането на мигрантите чрез спорт.
"Тези млади берлинчани, които са родени тук, са третото поколение, живеещи тук, имат германски паспорт, трябва да ги спечелим за нашето общество", добави Вегнер.
| Проучване на Civey за вестник "Тагесшпигел" сочи, че ХДС засега не успява да спечели от проблема. Рейтингът ѝ спадна с 3 процентни пункта след безредиците в сравнение с месец по-рано. |
"ХДС не успя да се възползва от дебата за безредиците в навечерието на Нова година", каза главният изпълнителен директор на Civey Янина Мютце пред "Ройтерс".
Жилищата, борбата с престъпността и образованието в момента са най-важните въпроси за берлинчани на тези избори, става известно от проучването.
Усещане и реалност
Медийното отразяване на инциденти като безредиците в Берлин, често с акцент върху етническия произход на извършителите, подхранва неточно възприемане за мигрантите, смята Хестерман.
От 2007 г. той и екипът му изучават репортажите в германските медии за престъпността. Те са установили, че фокусът на медиите върху произхода на заподозрените за престъпления се е засилил повече от шест пъти след атаките в Кьолн през 2015 г.
В около 90% от случаите, когато медиите споменават произхода на заподозрени за престъпление, това е свързано с чужденци, е установило тяхното изследване.
"Това са числа, които рисуват напълно различна картина от това, което показват полицейските статистики", казва Хестерман.
| За същия период индексът на интеграционния климат на Германия, национално проучване за оценката на 15 005 души за миграцията и интеграцията в страната, се е повишил до най-високото си ниво от началото си през 2015 г. |
Над 90% от анкетираните оценяват личния си контакт с хора от различен произход като изключително положителен, сочи проучването.
"Интеграцията не е еднопосочна улица", казва Алаос, дошъл в страната като бежанец през 2015 г. Той трябваше да се откаже от кандидатурата си за германския парламент заради расистки заплахи през 2021 г.
"Мигрантите трябва да приемат ценностите на това общество и да се адаптират към тях, но включването на тези нови граждани е и отговорност на обществото", добавя той.