Сийка Кацарова: След COVID-19 хората ценят още повече СПА и медикъл услугите

Сийка Кацарова: След COVID-19 хората ценят още повече СПА и медикъл услугите

Сийка Кацарова: След COVID-19 хората ценят още повече СПА и медикъл услугите
Български съюз по балнеология и СПА туризъм
  • Държавата да реши ще дава ли пари за превенция или само за лечение
  • Повечето хотели не са вдигали цените, разчитат на постоянни клиенти
  • Лекарите по физикална медицина са изчезващ вид
  • След COVID-19 хората повече търсят медикъл и СПА услуги
Липсата на сняг в ски курортите доскоро бе напът да докара да пълно отчаяние хотелиерите в тях. Някои нескрито твърдяха, че единствено в България в добра позиция са СПА хотелите, на които сезоните не влияят. Как излизат те от пандемията, как им се отрази инфлацията и по други въпроси разговаряме със Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА) и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация.
Как СПА хотелите излизат от пандемията?
- Продължаваме да работим по начина, по който работихме по време на пандемията, когато СПА курортите в България и добрите медикъл центрове не бяха затваряни. В момента ограничителни мерки няма, а сезонът е такъв, че основно разчитаме на българския пазар. Българите предпочитат да прекарат и малкото свободно време, което имат, или да инвестират малкия бюджет, който имат за ваканция на децата или уикенд, почивка в балнеоложките курорти, тъй като искат да си подобрят здравния статус. По време на пандемията успяхме да акцентираме с помощта на медиите и информационни кампании от самите хотели и дестинациите, колко е важно да се ползват минералните води в България. И хората оцениха тези услуги още повече по време на пандемията.
За да се предложи комплексен продукт, не може да се грижим само за външната част на тялото си, трябва цялостна грижа, което включва и храненето.
Много от хотелите вече имат в менютата си ястия, които допринасят за доброто здраве и те са всъщност най-предпочитаните. Има дестинации, в които СПА хотелите заложиха все повече на местни продукти - в Белчин баня, село Баня, в Родопите, в Хисаря. И заради затлъстяването родителите инвестират в такива услуги за децата. Това се вижда и сега: по време на ваканциите места в СПА хотелите няма. В СПА курортите има ваканции, предплатени още преди година.
Спечелиха ли СПА хотелите от това, че в зимните курорти съвсем доскоро на практика нямаше сняг, пренасочиха ли се туристи?
- За печалба при тези цени на енергията е неуместно да говорим. Ще бъдат успешни онези колеги, които изкарат критичната нула. Едва ли е имало пренасочване, по-скоро са отложили ваканциите си. Но със сигурност хората, които са избрали да карат ски, са отишли в ски курортите, като може да са избрали да отседнат на места, където има СПА и уелнес центрове. Със сигурност се е увеличило търсенето на къщи за гости при липсата на сняг, но не и в СПА хотели, в които така или иначе няма места. Хората знаят, че зареждат батерията като поплуват в минерална вода, ползват процедури, хранят се с качествена храна. Надявам се хората, които получават ваучери за храна, да са ги ползвали и за такива ваканции.
Да разбирам ли, че след отърсването от пандемията интересът към СПА хотелите е по-голям, отколкото преди това?
- Със сигурност. И то се дължи и на новите инвестиции, тъй като инвеститорите видяха, че това е устойчива форма на туризъм, без значение дали хотелът е разположен на морския бряг, в планината или в класическа СПА дестинация. Много от тези, които бяха на морския бряг, например, направиха допълнителни инвестиции, за да предлагат СПА и уелнес почивка, с което може да се удължи и летният сезон.
В нашата организация има поне три примера за това, че хотели в климатолечебни зони разшириха СПА центровете, инвестираха в солни стаи, които според лекарите по физикална и рехабилитационна медицина са подходяща за деца, прекарали COVID-19, а и не само. И много изцяло нови обекти бяха планирани и на морския бряг, тъй като това удължава сезона. В цяла Европа това е устойчивата форма за туризъм - както и в България този тип хотели не бяха затворени по време на ограниченията с малки изключения.
А реално аз смятам, че този тренд на инвестиции в медикъл и СПА услуги в хотелите ще продължи, той е свързан и с инициативата на Европейската комисия "Живей активно". Друг е въпросът, че това струва пари и аз ще отворя една болна тема. Министерството на здравеопазването е длъжник на българите, защото няма нито една програма, за разлика от всичките ни съседи, която да стимулира превенцията на здравето на българите чрез ползване на минерални ресурси. Не знам дали сте ползвали вашата здравна осигуровка по такава програма, аз не съм. А това са програми, при които от единия джоб парите отиват в другия. Програмата за профилактика е само за около 45 хил. човека по линия на НОИ, а рехабилитация няма. Човек, прекарал коронавирус, няма да иска да се върне в болница за възстановяване. Ще иска да е сред природата.
В редица страни има държавно финансирани програми след преболедуване на COVID-19 за възстановяване, в които изцяло разходите се поемат от здравната каса, а тук разчитаме само на свободния пазар.
Много е важно здравното министерство, а и общините да дават пари за превенция.
Министерството на здравеопазването трябва да реши само болни хора ли ще лекува или ще прави и превенция.
По статистика от Германия 1 евро, вложено в превенция на заболяванията, спестява 7 евро, които после ще отидат за лечение. В родния ми град Чепеларе кметът субсидира програма, по която децата от детските градини през лятото отиват в хотели в Пампорово да се учат да плуват. Аз не знам Столична община да има подобна програма, както е имало в миналото. Но всъщност на национално ниво трябва да има решение - ще се инвестира ли в превенция или ще се дават само пари за лечение. Тук е важен моментът с парите, защото за много хора е скъпо сами да платят СПА и медикъл услуги. Да, можеш с 300 лв. да изкараш седмица в Огняново, например, като спиш в къща за гости и ползваш банята, но и тези 300 лв. са проблем за някои хора.
В зората на развитие на СПА хотелите в България много се коментираше липсата на обучени кадри. Днес няма бизнес, който да не се оплаква от този проблем. Каква е актуалната ситуация?
- Голям е проблемът с липсата на достатъчно лекари по физикална медицина и рехабилитация. Те са изчезващ вид. Тези, които работят в момента, са повечето в пенсионна възраст. Отделно обучението на други кадри трае месеци, а на някои - години. Не е като да научиш за 3 месеца някой да стане сервитьор.
Опитваме да намерим варианти, за да бъдат привлечени повече млади лекари, които да изберат тази специалност, но тук университетите са водещи. Причината е, че в главите на бъдещите лекари тази специалност не е перспективна, не се изкарват пари. Сигурно и инвеститорите не са положили достатъчно усилия, за да направят атрактивна професията. Според нас трябва да се промени Наредба 2 на Министерството на здравеопазването, която да даде възможност на медици още от 1 и 2 курс да карат стажове в медикъл центровете, да се говори повече за тази специалност. Например, във Франция много млади лекари се насочват към нея. Но там има финансирана от здравната каса програма за по 3 седмици възстановяване след прекаран коронавирус.
Отделно липсват сервитьори и готвачи, които да предложат здравословна кухня. В редица СПА хотели има привлечени готвачи от Турция.
Но поне има добре обучени кадри - терапевти на много училища. На това ниво има избор от качествени кадри.
На кои пазари разчитате освен на българите?
- 95% от клиентите са българи, останалите са македонци, гърци и др. от съседни страни, но те идват да карат ски и съчетават със СПА. Израел за нас е изключително важен пазар - и за морските, и за зимните и за СПА хотелите и аз се радвам, че министър Илин Димитров постави въпроса защо да не започнем по-усилена реклама на този пазар. Преди пандемията имаше дестинации, които изяло зависят от Израел. В момента пътуванията от Израел се възстановяват, но къде отиват? В Турция, Кипър, за България е много по-малко възстановяването. В зимните курорти имаше туристи от там, но в балнеокурортите не е точно така.
Идват ли германци по линия на техните здравни каси, за което много се говореше преди години и на което се залагаше, за да се удължи летният сезон?
- Нескромно ще кажа, че бях един от основните двигатели на този проект по включването на България в списъка от 12 страни, в които германските здравни каси плащат СПА и медикъл услуги. Но в Германия хората трябва да разберат за тази възможност. И тук вече е необходима целева кампания, защото се конкурираме с 11 други държави. Когато дават направление за профилактика, лекарите нямат право да агитират за определена дестинация. Трябва да си свършим работата и да популяризираме тази възможност, а не само да слушаме този черен пиар, който върви в Германия, за мини в Черно море, за това, че България е едва ли не квартал на Москва. Отделни хотели си правят кампании, но не са длъжни да рекламират България като цяло като място за целогодишно предлагане на висококачествени медикъл и СПА услуги. Опитваме се заедно с търговската камара на Германия да популяризираме тази възможност с ограничен бюджет, но това са само трохи. Никаква реклама няма в момента на германския пазар.
Изминалото лято бе пример, сочен от Вашите колеги в морския туризъм, че тъкмо германците отсъстваха, защото се притесняваха от войната, която смятат, че се води съвсем близо до България. Продължава ли това?
- Германците, които идват в СПА хотелите, отсядат основно по морето. Тези, които ползват германските здравни каси, са по морето. На тях вътрешността на страната им е много малко позната. Освен това не всички колеги са достатъчно подготвени, за да приемат само германски туристи поради езиковия проблем, защото трябва да имаш и немскоговорещи лекари. Така че по тези програми основно са идвали живеещи в Германия българи, но те са малко. А когато се идва по линия на касите, то е за три седмици. И да ви кажа колко лекари има по физикална и рехабилитационна медицина, които говорят немски език? Трима в цяла България! Защото масово германците не говорят английски, извън младото поколение.
Тук искам да вмъкна нещо, на което попаднахме наскоро. В стратегията за туризма на София за 2023 г. няма нито една дума за здравния туризъм, но има бърдуочинг. Не знам какви птици могат да се видят в града. А София е възникнала на база на своите минерални води. Има болници, които могат да бъдат предлагани в сегмента, медицински туризъм и дентални кабинети. Направо недоумявам.
Сезонността какъв фактор е при Вас?
- В определени дестинации не е фактор. Например в Баня, Велинград и др. сезонноста е понеделник и вторник, тоест тогава няма или има малко хора. Такъв е случаят и веднага след празници. Но по принцип няма сезон, защото в тези хотели и курорти е минералната вода. И това е плюсът.
Сезонност има по Черноморието, макар че има хотели в Поморие ,"Свети Константин и Елена", "Албена", които се опитват да работят целогодишно, но няма толкова клиенти. Изходът е да се разчита на външните пазари.
Споменахте цената на тока, но компенсациите от бюджета не помагат ли?
- Програмата помага със сигурност, защото туризмът е като всяка друга индустрия. Въпросът е да има по голяма предвидимост, защото аз лично не знам докога е тази програма. И да се надяваме, че цените на енергията ще се успокоят.
Инфлацията в резултат на скъпия ток как повлия на бизнеса Ви, на цените?
- В топ дестинации, които така или иначе са търсени и са водачи на пазара, цените скочиха с около 10 процента. Определени дестинации обаче не са променили цените, защото разчитат на редовните клиенти и просто работят или на нулата, или на съвсем малък марж от порядъка на 1-2%, за да могат да си задържат кадрите, които трудно са намерени, обучавани са и не могат да си позволят да ги загубят. Защото да отвориш нов хотел, при това в този сегмент, не е като да събираш екип за временен обект. Всъщност най-голямото притеснение на нашите колеги е свързано със задържането на екипите в СПА центъра.