В южния край на курорта Св. Константин и Елена край Варна имаше детски лагер. Наричаха го габровския, защото през 1933 г. бил купен от Габровската популярна банка (ГПБ). Зад мърлявата ограда масивната двуетажна постройка оставаше незабележима за туристите. Те минаваха край нея с пояси и надувни дюшеци към близкия стръмен плаж. Сега лагерът го няма. След дълги, сложни и все още неприключили претенции за собствеността на имота на 13 ноември миналата година в двора му се разиграва класически сюжет: през широкия портал влизат тежкотоварен влекач и багер. Домакинът на лагера, натоварен с охраната му, повикал полиция. В последвалия кратък разговор хората с багера заявили, че имат разрешение от общинската администрация във Варна за премахване на постройката. Полицаите си тръгнали, а домакинът бил заплашен от хората с багера, че ако не спре да пречи, "ще му се случат големи неприятности". Събарянето на сградите започнало веднага и приключило бързо.

Почивната база "Св. Константин и Елена - Габрово" край Варна била описана в учредителния акт на едноличното акционерно дружество "Ученически отдих и спорт" (УОС). Негов едноличен собственик е Министерството на образованието и науката (МОН), което получава имота през далечната 1951 г. след национализацията на Габровската популярна банка. Той включва терен с площ 7960 кв.м и двуетажна масивна сграда с приземен етаж с разгъната застроена площ 1530 кв.м.

С решение от 17 март 1999 г. Великотърновският апелативен съд определя със свое решение Габровската популярна кооперация за правоприемник на Габровската популярна банка. През 2003 г. на основание Закона за кооперациите Варненският окръжен съд възстановява имуществото на ГПБ, иззето след 10 септември 1944 г., а правото на собственост върху него е прехвърлено с нотариален акт на ГПК. Въпреки решенията на съда обаче скоро след това "Ученически отдих и спорт" ЕАД завежда ново дело за установяване на собствеността върху терена и постройката. По него във Варненския районен съд като трето лице - помагач на кооперацията, е конституирано дружеството с ограничена отговорност "Артьом". То е купило имота на кооперацията с нотариален акт в края на 2006 г. Без ясни мотиви въпреки фактическата реституция и последвалата продажба на ученическия лагер МОН назначава домакин и продължава да го стопанисва и използва. И през лятото на миналата година повече от 400 деца отдъхват край морето както през 1951 г. - по двадесет в стаи с излющена мазилка, със стъписващи тоалетни, прашен двор и разнищена мрежа против комари по прозорците.

През ноември 2007 г. новият собственик на базата "Артьом" ООД изпраща до регионалното звено на "Ученически отдих и спорт" във Варна покана за среща между представители на двете дружества, на която владението върху имота да им бъде предадено. От "Ученически отдих и спорт" не отговарят на поканата. Вместо това подават във Варненския районен съд молба за издаването на забрана "Артьом" ООД "да навлизат, ограждат, увреждат и извършват всякакви други действия в процесния имот" до приключването на висящото дело за установяване на собствеността върху него. Съдът обаче отказва. Позовава се на факта, че делото, с което е обвързан искът за налагане на обезпечение, е образувано по установителен иск, който няма за цел възстановяване на отнето владение. Едва тогава, в средата на ноември, от "Ученически отдих и спорт" се сещат да променят иска си от установителен в осъдителен и на практика да поискат ревизия на приключилата реституционна процедура. Развръзката обаче вече е настъпила.

Около 16.00 часа на 13 ноември в почивната база влезли влекачът и багерът. После събитията се развили по начина, описан в началото на този разказ.

Вероятно заради уплахата домакинът позвънил на началниците си от "Ученически отдих и спорт" във Варна едва на следващия ден. Информирал ги, че събарянето на сградата, за която той се грижи, е приключило успешно.

Междувременно във Варненската община, може би за пореден път, така и не разбират, че една сграда е разрушена без тяхна санкция. "Режимът при събаряне на постройки е уведомителен, а не разрешителен, каза Виолета Никитасова, началник- отдел "Архитектура" в общинската администрация. При това положение желаещият да разруши определена сграда, какъвто е случаят, трябва да подаде при нас само заявление и копие от нотариалния акт, удостоверяващ собствеността му върху имота." Проверката, извършена в архива на отдела, ръководен от Никитасова, обаче установи, че подобно заявление от страна на "Артьом" в община Варна изобщо не е подавано. За съборената сграда не знаеше нищо и Красен Якимов, началник-отдел "Строителен контрол" в общината.

Справка във фирмения регистър на информационната система ДАКСИ показва, че "Артьом" ООД е създадено на 30 октомври 2006 г. с дейност "Общо строителство на сгради и строителни съоръжения". Собствениците му са трима - руският гражданин Михаил Сушкин с 60% дялово участие, Йордан Димов и Станислав Андонов с по 20%. Управлението на компанията се осъществява от Сушкин и Димов. Последният участва като собственик и съдружник в още 10 фирми с предмет на дейност строителство, управление на хотели, отдаване под наем на недвижими имоти и др. Негови съдружници в част от тях са руски, молдовски, румънски, арменски и дори виетнамски граждани.

Опитите за връзка с управителите на компанията Йордан Димов и Михаил Сушкин останаха без резултат. На два от телефоните, посочени във фирмената регистрация на дружеството, отговарят счетоводна кантора и частен дом. Там не познават Димов и Сушкин. Адвокат Желев, занимаващ се с делата на компанията, беше прехвърлил телефона си към секретарка.

След като разбрали за събарянето на сградата, от "Ученически отдих и спорт" пак информирали полицията във Варна и направили опит за подаване на нова молба до Районната прокуратура в града. Но закъснели с половин час след края на работното време на дежурния прокурор, което осуетило намеренията им. Жалбата била подадена на следващия ден.

Ден след събарянето на сградата до Софийския районен съд е подадена молба, с която МОН иска "съдът да наложи забрана за увреждане на имуществото, застрояване и извършване на всякакви други действия в имота".

Така неоспоримите факти в тази само на пръв поглед заплетена история са три:

Първо: С решение на съда Габровската популярна кооперация е определена за правоприемник на Габровската популярна банка.

Второ: Имуществото на банката, иззето след 10 септември 1944 г., е възстановено пак със съдебно решение и нотариален акт на Габровската популярна кооперация.

Трето: С нотариален акт от 2006 г. детският лагер в курорта Св. Константин и Елена край Варна е продаден на "Артьом" ООД.

В лицето на Министерството на образованието и науката не друг, а държавата отказва да приеме факта на съдебните решения, основаващите се на тях документи и произтичащата от двете раздяла със собствеността си.

В нелепата игра на "не знам, не чух и не видях" с държавата, под носа на варненската общинска администрация една фирма пренебрегва Закона за устройство на територията и без да я уведоми, събаря сграда. Администрацията проспива факта с всички произтичащи от това последици.

Нищо особено. Просто още една, толкова банална история.