Болничните трябва да се изплащат до три, а не до 30 дни, както е сегашната практика. Това реши Върховният административен съд и отмени текст от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Решението му не е окончателно и вече е обжалвано от Националния осигурителен институт (НОИ).

Според магистратите изплащането на болничните месец след като работникът е представил документи в НОИ, противоречи на конвенция, ратифицирана от България още през 1929 г. с указ на цар Борис III. За обезщетение трябва да се чака не повече от три дни, гласи Конвенцията за осигуровката болест на работниците от индустрията и търговията и домашната прислуга. В този срок осигурителната институция трябва да се произнесе и в случай, че отказва да плати.

В решението си ВАС обяснява, че старата система, при която парите се получаваха заедно със заплатата, не само че е изпълнявала международните изисквания, но и ги е надхвърляла. В мотивите си съдиите са записали, че целта на обезщетението при болест е да замести дохода, който работникът не е могъл да получи, тъй като е бил временно нетрудоспособен. Именно предназначението на болничните налага те да бъдат изплащани във времето, когато човек би получил доход от трудова дейност, ако не беше се разболял, обясняват от ВАС. Магистратите бяха сезирани от Румяна Георгиева от Варна, която чакала 63 дни, за да получи болничните си. Георгиева е поискала от съда да отмени цялата наредба за болничните, която влезе в сила преди година, и най-вече изискването парите от тях да се превеждат по банкова сметка. Магистратите обаче са отказали да отменят този текст, тъй като той не противоречи на Кодекса за социално осигуряване. Върховният съд е осъдил Министерския съвет, с чието постановление е приета наредбата, да плати на Георгиева разноските по делото - 10 лв. държавна такса и 15 лв. за Държавен вестник, където по закон се публикува жалбата й.