Инфлацията намалява твърде бавно, смятат икономисти на ОББ
Според хармонизирания индекс на НСИ през 2022 г. инфлацията в страната достигна своя пик, но все още намалява твърде бавно. Това показва анализът на икономистите на ОББ.
"През четвъртото тримесечие на 2022 г. годишният прираст на хармонизирания ценови индекс очаквано започна да спада - до 14.3% към декември, или с 1.3 пр.п. под пиковата стойност за годината (15.6% през септември). Тази годишна динамика (месец към същия месец на предходната година) отговаря на средногодишна инфлация от 13.0% за 2022 г., което е много близо до нашата прогноза от 13.5%", коментира главният икономист на банката Емил Калчев, цитиран от пресцентъра й.
Малко по-рано БНБ обяви, че управителният й съвет е издал разрешение за преобразуването на "Кей Би Си Банк България" ЕАД чрез вливане в "Обединена българска банка" АД. След преобразуването "Обединена българска банка" АД става универсален правоприемник на "Кей Би Си Банк България" ЕАД, която се прекратява без ликвидация.
ОББ предстои в близките месеци да се слее с купената от белгийския й собственик Райфайзенбанк (вече "Кей Би Си банк България"). Кумулативните активи на двете банки са близо 30 млрд. лв., което може да направи новата структура най-голямата банка в България.
Базовата инфлация (без храните и енергията) продължи да нараства, достигайки връх от 13.9% през декември. "С други думи ръстът в цените на останалите стоки и услуги придоби собствена динамика и вече не може да се твърди, че се движи от цените на енергията. Просто се завъртя класическа инфлационната спирала, движена от стопанското поведение на производители и потребители, което е насочено към изпреварване на инфлацията. Така предлагащите и търсещите сами допълнително подхранват ръста на цените", допълва икономистът.
Поради пандемията бюджетните разходи глобално нараснаха, а срещу тях се оказаха по-малко приходи вследствие от спада на икономиката. Последвалата енергийна криза, войната в Украйна и инфлацията избутаха на свой ред публичните разходи нагоре, а в България към това се добавя и политическата нестабилност, сочи анализът.
"На този фон истинско постижение е реализираният касов дефицит от 1.4 млрд. лв. (0.8% от прогнозния БВП) в края на 2022 г., при заложен дефицит от 7.6 млрд. лв. в Закона за бюджета. Този добър резултат се получи от леко преизпълнение на приходите и нереализиране на разходите. Бяха спестени значителни капиталови и социални разходи на държавата, разходи за издръжка и др. Явно те са били планирани твърде щедро в бюджета, а в неструктурираната политическа среда едва ли биха били похарчени ефективно. В този ред на мисли положително е и че не бе приет бюджет за 2023 г., а ще се прилага този за миналата година.", посочва Емил Калчев.
Успешната емисия на еврооблигации за 1.5 млрд. евро на 15 януари, които ще бъдат използвани за погасяване стар дълг и няма да увеличат задълженията на държавата, дава оценката на глобалния финансов пазар за състоянието на публичните финанси в страната и тя изглежда далеч по-оптимистична от тона на фактически започналата предизборна кампания, се казва в анализа.