Има риск светът да изпадне в климатична "гибелна примка", предупреждава доклад
Светът е изложен на риск от изпадане в климатична "гибелна примка", предупреждава доклад, пише "Гардиън".
В доклада се изтъква, че просто справяне с бързо нарастващите въздействия на климатичната криза може да отклони ресурси и да измести фокуса от усилията за намаляване на въглеродните емисии, влошавайки още повече положението.
Щетите, причинени от глобалното затопляне по целия свят, са все по-очевидни, а възстановяването от климатични бедствия вече струва милиарди долари.
Освен това тези бедствия могат да причинят каскадни проблеми, включително водни, хранителни и енергийни кризи, както и увеличена миграция и конфликти, всички те изтощаващи ресурси на страните.
Взривоопасна смес: цените и климатът ще са проблемите на десетилетието
Изследователите от Института за изследване на обществената политика и "Чатъм хаус" посочват, че текущ пример за въздействието на климатичната криза, усложняващ усилията за намаляване на емисиите и други действия, е дебатът дали удържането на повишаването на средната световна температура до 1.5 градуса (в сравнение със средната световна температура отпреди индустриалната епоха) - международната цел - все още е възможно.
Онези, които твърдят, че 1.5 градуса все още са възможна цел, рискуват запазване на самодоволството, че днешният бавен темп на действие е достатъчен, подчертават изследователите, докато онези, които твърдят, че не е възможна, рискуват поддържане на фатализма, че вече малко би могло да се направи, или "крайни подходи" като геоинженерство.
Избягването на гибелна примка изисква по-честно приемане от политиците на големите рискове, породени от климатичната криза, изтъкват изследователите, включително задаващата се перспектива за повратни моменти и огромния мащаб на икономическата и обществената трансформация, необходима за прекратяване на глобалното затопляне. Това трябва да се съчетае с разкази, които се съсредоточават върху големите ползи, носени от действията в областта на климата, и осигуряването на справедливо прилагане на политиките.
"За съжаление отворихме нова глава в климатичната и екологичната криза", коментира Лори Лейборн, сътрудник в Института за изследване на обществената политика. Като допълва: "Фалшивата война е към своя край, истинските последствия вече ни поставят пред трудни решения. Ние безусловно можем да вървим към по-устойчив, по-справедлив свят. Ала способността ни да навигираме през шоковете, като същевременно оставаме фокусирани върху управлението на бурята, е ключова."
| "Това е гибелна примка: последиците от [климатичната] криза изместват фокуса и ресурсите от справяне с причините, водещи до по-високи температури и екологични загуби, което след това създава по-тежки последствия, отклонявайки още повече внимание и ресурси и така нататък", се подчертава в доклада. |
Отбелязва се, че например икономиката на Африка вече губи до 15% от брутния вътрешен продукт годишно заради влошаващите се ефекти от глобалното затопляне, намалявайки средствата, необходими за действия в областта на климата, и подчертавайки необходимостта от подкрепа от развитите страни, които отделят най-много въглероден диоксид.
"Нещото, за което съм най-обезпокоен, е, че не вземаме предвид каскадните рискове за обществата", натъртва Лейборн и добавя: "Трябва да се тревожим не само за бурите, удрящи големите градове, но и за последствията, които разтърсват нашите глобализирани системи."
Лейборн посочва, че разказите, използвани за описание на ситуацията, са много важни. Например, каза той, по-екологичният транспорт не означава просто преминаване към електрически превозни средства, а по-добър обществен транспорт и преустроени градове, което означава, че хората са по-близо до работните места, образованието и здравеопазването, от които се нуждаят. Това от своя страна означава преразглеждане на бюджетите и данъците на местните власти, за да се приложи промяната.
Срещата за климата приключи с помощен фонд за бедните, но без решение за вредните емисии
Несправедливостта в политиката за климата може да доведе до порочен кръг, изтъква Лейборн, защото ако хората чувстват, че им се налагат непосилни промени, те биха отхвърлили необходимостта от зелен преход. Ала той добави: "Ако имате справедливост в основата на нещата, това може вместо това да бъде добродетелен кръг, ако сте в ситуация, в която хората осъзнават, че преминаването към термопомпа и по-добра изолация ще бъде по-добре за тях, независимо от климатичната криза."
Постигането на напредък в действията в областта на климата, устойчиви на трудностите, породени от въздействията на климата, също е от решаващо значение. "Аз съм огромен привърженик на гражданските събрания, защото ако хората чувстват, че имат роля във вземането на решения, е по-вероятно да запазят подкрепата си, дори в бъдеще, в което шоковете започват да нарастват. Те се превръщат в моменти, в които всъщност сме по-добре подготвени", настоява Лейборн, за разлика от финансовата криза през 2008 г. и COVID пандемията.
От своя страна Боб Уорд от института "Грантъм" за изследване на климатичните промени към Лондонското училище по икономика коментира: "Този доклад правилно подчертава критичната точка, която сме достигнали, а именно нарастващата вероятност средната световна температура да се повиши с повече от 1.5 градуса. Това не означава, че трябва да изоставим целта.
Основната ни цел все пак трябва да бъде радикално намаляване на емисиите, за да се опитаме да избегнем надхвърлянето на 1.5 градуса, но вече трябва да обмисляме какво ще се случи, ако продължим да се проваляме.
Това ще означава понижаване на температурите [и] ще трябва да инвестираме в геоинженерни варианти като отстраняване на въглероден диоксид и дори управление на слънчевата радиация. Но това също означава, че ще трябва да харчим много повече за справяне с [климатичните] щети, което ще затрудни прехода към устойчив, приобщаващ и издръжлив свят."