Шведското председателство на ЕС отвори от името на Съвета на ЕС процедурата за ратификацията на Истанбулската конвенция на ниво ЕС.

Съветът поиска във вторник одобрението на Европейския парламент за сключване от страна на ЕС на конвенцията за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция). След като то бъде дадено Съветът, където заседават националните правителства на 27-те, трябва да вземе решение за официалното присъединяване на ЕС към Конвенцията преди споразумението да бъде сключено и ще влезе в сила.

Искането до парламента отваря процедура, която беше блокирана от 2017 г., когато ЕС подписа Истанбулската конвенция.

Решението за даване на ход на ратификацията е било взето с квалифицирано мнозинство от Съвета Обши въпроси, като България е гласувала "против" и същевременно е подчертала, че остава силно ангажирана с борбата с домашното насилие, съобщи БНР от Брюксел.

Не се очаква евродепутатите да забавят ратификацията, тъй като на 16 февруари Европейският парламент прие поредна резолюция, с която призовава Съвета да задейства процедурата за ратификация. Тя беше гласувана с 469 гласа "за", 104 "против" и 55 "въздържал се".

Ратификацията ще позволи създаването на съгласувана рамка на ниво ЕС за борба с насилието срещу жени и ще укрепи съществуващата правна рамка в областта на наказателно-процесуалното право, се казва в съобщението на Съвета на ЕС.

Тъй като Истанбулската конвенция обхваща въпроси, които са както от компетентност на ЕС, така и от компетентност на държавите-членки, решението за ратификацията на ниво ЕС ще засегне само въпросите, които попадат в изключителната компетентност на ЕС - членовете от Конвенцията за сътрудничество по наказателно-правни въпроси и членовете относно убежището и забраната за връщане.

ЕС подписа Истанбулската конвенция през юни 2017 г., но заради несъгласието с текстовете й от някои държави членки, досега евроинституциите не бяха пристъпили към окончателната ратификация на документа на Съвета на Европа.

До момента Конвенцията, която е в сила от 1 април 2014 г. е подписана от всички държави-членки на ЕС, включително от България. Тя е ратифицирана от 21 от 27-те членове на ЕС - Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта, Нидерландия , Полша, Португалия, Румъния, Словения, Испания и Швеция. България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия не са ратифицирали конвенцията. През юли 2020 г. полското правителство обяви намерението си да се оттегли от Конвенцията, но досега не го е направило.

Ратификацията на Истанбулската конвенция за втора поредна година е вписана в приоритетите на Европейската комисия, но заради блокирането й в Съвета, Комисията предложи през 2022 г. ново законодателство за справяне с насилието срещу жени на ниво ЕС.

Европейският парламент за първи път поиска от Европейската комисия да стартира процедурата за присъединяване на ЕС към Истанбулската конвенция с резолюция през 2014 г., като оттогава последователно подкрепя идеята, се казва в документ на институцията.

Истанбулската конвенция е първият международен инструмент, насочен към премахване на насилието срещу жени чрез определяне на всеобхватни правни и политически мерки за предотвратяване на такова насилие и за защита и подпомагане на жертвите. Те включват мерки за събиране на данни, повишаване на осведомеността, криминализиране на насилието срещу жени и предоставяне на услуги за подкрепа. Конвенцията разглежда измерението на насилието, основано на пола и по въпросите на убежището и миграцията.

В България ратификацията на Истанбулската конвенция беше спряна от решение на Конституционния съд от юли 2018 г., с което беше определено, че в отделни свои текстове документът на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие не съответства на българската Конституция.

Според осем от 12-те конституционни съдии "въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е вътрешно противоречива, размива границата между мъжкия и женски пол и въвежда несъвместим с Конституцията трети, социален пол".

Ратификацията на конвенцията на ниво ЕС обаче ще принуди България и останалите пет страни да спазват частите от нея, които са в компетенциите на Съюза, тъй като те ще станат част от европейското право и ще имат върховенство над националното законодателство.

Когато международно споразумение попада в изключителната компетентност на ЕС, не е необходимо държавите от ЕС да го ратифицират. В този случай ратифицирането му изисква само одобрението на Европейския парламент, преди Съветът да може окончателно да сключи споразумението.