Жестовете на съпричастност са също толкова разтърсващи, колкото и мъката на хората
Журналистът от bTV Иван Георгиев бе в областите Кахаранмараш, Газиантеп и Аданa в първите дни след най-разрушителното земетресение в Турция и Сирия за последните 100 години. Освен в многобройните включвания за зрителите на телевизията той разказва и след прибирането си за часовете на тревожно очакване, надеждата за откриването на оцелели и мъката на хора чрез разтърсващите разкази на очевидци. Фактологията до голяма степен е ясна, но след преживяното на място журналистът представи равносметка на събитията в Турция в предаването "bTV Репортерите" чрез анализ на ситуацията, минаващ през сърцата и умовете на хората, с които двата екипа на bTV се срещнаха в първите дни след трагедията.
Един от моментите, които развълнуваха не само Иван, но и зрителите, беше по време на пряко включване в сутрешния блок на bTV - предаването "Тази сутрин". Властите на място край един разрушен 12-етажен жилищен блок в Газиантеп помолиха всички присъстващи да запазят тишина - спасителните екипи, разположени върху огромната купчина развалини, се опитаха да чуят "звуците на живота" - дори минимален шум, движение, сърдечен ритъм или вик изпод руините, който да даде надежда, че под развалините може да има тлеещ човешки живот. Момент на тишина в ефирa в опит да бъде спасен човешки живот.
"Няма да забравя почти животинския ужас в очите на хората - майки, загубили децата си, деца, загубили родителите си, хора, загубили всичко, дори и надеждата", разказва Иван Георгиев за някои от моментите, които ще останат в съзнанието му.
В началото на пътуването мащабите на бедствието стават видими за екипа още преди да достигнат първите разрушения - в бензиностанциите по пътя няма нищо, рафтовете са напълно празни - няма вода, няма никаква храна, не са останали дори и бонбони.
Градчетата в подстъпите към най-засегнатите райони се събуждат с оранжеви тротоари и улици - покрити са с падналите от трусовете портокали, които са местния еквивалент на липите и кестените в българските градове. Наситеният оранжев цвят е сюрреалистична гледка, зловещ предвестник на това, което ги очаква по-близо до епицентъра.
Когато достигат на около 150 километра от епицентъра, основните пътища са прекъснати - напукани, огънати и пропаднали, има паднали мостове, с множество свлачища. Достигането до Газиантеп минава през села и мрежа от черни пътища в опит да бъде заобиколена разрушената инфраструктура и блокадите на местните власти. Пътят от София до епицентъра на земетресението отнема около 27 часа неспирно шофиране. Но освен умората той носи и подготовка за предстоящата реалност в зоната на труса.
"В едно от селата между Адана и Газиантеп спряхме, за да попитаме за посоката. Мъж седеше на земята и пушеше, превит пред една разрушена къща край пътя. Върху колата ни с вик за помощ се хвърли млада жена, чийто поглед не може да се опише - накара ни да изстинем. В краката ѝ имаше грижливо опакован вързоп от стари одеяла - тялото на дете, завито като скъпоценна вещ, положена в прахта", казва той.
Освен мъката на хората, чиито мащаби са трудни за осъзнаване, Иван споделя и стотиците малки жестове на съпричастност, които също разтърсват екипа. Екипът на bTV в Газиантеп е посрещнат от две българки, които отварят вратите на дома си за журналистите. Жана и Деница са част от малката сплотена българска общност в двумилионния град.
Останалите отворени хотели посрещат и настаняват навсякъде в коридорите и фоайетата си хора, останали без дом. В тях подслон намират всички - спасители, журналисти, оцелели. Храната не достига, в целия град няма течаща топла вода, но хора от различни държави, говорещи на различни езици и изповядващи различни религии, си подават ръка. Непознат мъж спира с автомобил до екипа, докато те очакват да се включат на живо в единия от дните, и им дава пакет топла храна - без да попита или каже нищо повече, освен да направи жест на благодарност. Вечер по време на една от централните емисии двама местни жители се приближават до Иван, оператора Красимир Първанов и техническия сътрудник Марио Николчев, които в този момент са край разрушенията и запалените огньове, които осветяват развалините, за да им дадат по чаша, в която наливат топло мляко от голям термос, който носят на гръб.
Иван разказва и за момче, което срещнали случайно в градче близо до Адана - когато опитали да му обяснят, че имат нужда от офис на местен мобилен оператор, от който да купят СИМ карта, чрез която да изпращат до България материалите си, на фона на опустелите улици и затворените магазини той извадил собствената от телефона си и им я дал.
Иван смята, че работата на подобно място мобилизира до краен предел - и емоционално, и физически, а журналистическата работа е еднаква навсякъде, само декорът е различен. Той вярва, че най-важното е да бъде честен - с професията, публиката и хората, които среща. Не се стреми да се дистанцира от историите, които разказва, защото една от задачите му е да преживее събитията вместо зрителите си. "Вярвам, че разказвачите на истории трябва да имат особена чувствителност, за да бъдат истински добри в това, което правят", смята Иван Георгиев.
След прибирането си в България журналистът на bTV изказа съболезнования на всички, загубили близки и любими хора в земетресението.