Радев: Немалка част от партиите гледат на армията като донор за Украйна

Немалка част от партиите в България гледат на армията не като гарант за сигурността на страната, а като донор за въоръжените сили на Украйна. Това коментира пред журналисти президентът Румен Радев, който присъства на годишната конференция на началника на отбраната Емил Ефтимов за състоянието на българските въоръжени сили.

"Тази мантра, която се насажда, че с даването на старо руско въоръжение ще се решат проблемите в отбраната, е несъстоятелна", твърди държавният глава, допълвайки, че липсвало разбиране и консенсус сред политическата класа за визия за развитие на отбраната.

На 16 декември след месеци на обсъждания и политически спорове парламентът окончателно взе решение да изпрати на Украйна военна помощ в размер на 20 млн. лева. Помощта беше одобрена със 166 гласа "за" (ГЕРБ, "Продължаваме промяната", ДПС и "Демократична България") срещу 28 "против" (БСП и "Възраждане"). Държавният глава обаче не наложи вето на решението, какъвто призив отправи тогава БСП.

Неотдавна първият съветник на украинския президент Володимир Зеленски Михайло Подоляк атакува остро Радев, че предлага на Украйна да застане на колене и да приеме решението, че Украйна повече няма да я има.

Радев настоя, че това, което е било възможно да се предостави като замяна, било нищожно на фона на цялостната необходимост за превъоръжаване на българската армия. "Някои държави по тези триъгълни сделки получиха 15 танка. Какво са 15 танка на фона на цялостната необходимост от цялостно превъоръжаване", запита президентът.

Повтори тезата си, че България заменя едни стари оръжейни платформи с други стари платформи и коментира, че всички хора, които настояват, че с тази концепция "сливи за смет" ще се решат проблемите с превъоръжението, трябва да могат да се изправят пред обществото и да отговорят - кога и какви точно платформи бихме получили като замяна, кога ще обучим личния състав и как можем да ги поддържаме. Кога ще могат да бъдат предоставени нови такива платформи, защото най-малкият срок е поне три години, колко ще ни струва, попита още Радев.

По думите му анализът за състоянието на въоръжените сили на България от 2022 г. е показал, че проблемите отново били същите, както и през 2021 г. "Отчитаме отново недостиг на ресурси, закъсняла модернизация, недостиг на хора и свръхнатоварен личен състав", посочи Радев.

Разкритикува разпуснатото 48-о Народно събрание, че дори в условията на война то не е счело за необходимо да разгледа внесената от Министерството на отбраната програма за инвестиции за модернизирането на въоръжените сили. По думите му истинската модернизация на армията щяла да бъде постигната, когато едно редовно правителство и парламент се заемат с истинската модернизация и превъоръжаване на въоръжените сили така, както е по предложената от отбранителното министерство програма.

Твърде късно било за "триъгълни сделки" със съюзниците

От своя страна назначеният от Радев министър на отбраната Димитър Стоянов твърди, че било твърде късно България да присъедини към т.нар. триъгълни сделки за превъоръжаване, като посочи, че при тях не се постигала реална модернизация, а се постигала съвместимост - България дава едно въоръжение, което е съветско производство, и получава западно въоръжение, приблизително на същите години - бойни машини на пехотата, танкове и т.н., които са изведени от експлоатация.

Отправи критика към предишното коалиционно правителство, посочвайки, че подобни "триъгълни сделки" са били сключвани през март, април, май миналата година от Гърция, Словения, Словакия, Чехия, Полша, които изпратиха съветско оръжие за Киев и получиха западно за армиите си.

"Изпратил съм писма до делегацията ни в Брюксел и до колегите ми министри на отбраната; в България провеждахме срещи с посланици, срещи с министри и заместник-министри. Навсякъде отговорът е един и същ: "при възможност - да, но такава към момента няма", твърди още Стоянов по повод свършеното от Министерството на отбраната във връзка с "триъгълните сделки".

Българските граждани трябвало да се чувстват защитени

От своя страна началникът на отбраната отбеляза, че въпросът, който вълнува българското общество една година след началото на войната в Украйна, е гарантирана ли е сигурността и отбраната на България. Увери българските граждани, че трябвало да се чувстват защитени на база на това, което военните са предприели в национален мащаб.

Ефтимов увери, че за тази една година се била повишила готовността на редица въоръжени сили. Като успех той отбеляза създаването на многонационална бойна група на територията на България.

Началникът на отбраната посочи, че оставал проблемът с некомплекта в армията. Обясни, че затова щели да бъдат предприети мерки, така че да бъдат осигурени на младите офицери условия на труд, съобразно техните очаквания и техният потенциал да бъде реализиран. По думите му няма смисъл от модернизационните проекти, ако не може да се осигури подготвен и мотивиран човешки ресурс.