Кога да изхвърлим сладоледа от хладилника
Какво е общото между нуждата да изхвърлим сладоледа от хладилника и успеха на валутния борд? Или между Одисей и новогодишните заричания, че от утре няма да пушим, ще пием по-малко или ще ставаме с час по-рано от леглото? "Никога не е твърде късно или твърде рано да се погрижим за благополучието на душата," е казал древногръцкият философ Епикур. Началото на всяка година може би затова често посрещаме с нов списък тържествени обещания - да станем по-добри, отговорни, здрави, стройни, красиви или просто да догоним изпуснатите влакове. Някои от решенията са нови, но други непоправимо преповтарят обещанията, на които обърнахме гръб миналата или дори по-миналата година.
Безполезни ли са новогодишните обещания
Някои от нас чуват в новогодишните обещания безполезен шум; за други те носят дъх на оптимизъм. При всички случаи тези вричания ни казват нещо важно за процеса на взимане на решения: пожелаването е лесно, изпълнението е трудно. Трудността на изпълнението невинаги е в липсата на реализъм и надценяване на способностите, макар че и това също се случва. Дяволът е скрит в раздвоената ни рационална натура. Така поне твърди Томас Шелинг, който през 2005 г. раздели Нобелова награда за икономика с Робърт Ауман за принос към разбирането ни за конфликта и сътрудничеството чрез теорията на игрите.
Единият ни "аз" твърди, че е полезно да тичаме по два километра на ден, да престанем да пушим, търпеливо да изслушваме колегите, да обръщаме повече внимание на родителите, да се храним с мярка или да не оставаме в офиса след девет часа вечерта като жертва на собствения си работохолизъм. За другия "аз" излежаването, цигарите или налагането на егото са ценност. На фона на толкова неизпълнени, но иначе изпълними, обещания, представата за последиците сами по себе си невинаги са достатъчният гарант за успех. Каква е алтернативата? За да си сигурен, че ще се придържаш към обещанието, ограничи възможностите за неговото нарушаване: ако искаш да откажеш сладкото, изхвърли сладоледа от хладилника.
Когато по-малкото е повече
Най-лесният начин да не спазиш обещанието си е да оставиш пътищата за отстъпление открити, казва Шелинг в сборника от есета "Избор и последствие: Мисли на един странстващ икономист". Древните пълководци са изгаряли мостовете, за да убедят врага, че нямат намерение за отстъпление. Одисей заповядал на войниците да запушат ушите си с восък, а него самия да привържат към палубата, за да не се поддаде никой на пагубното изкушение от песните на сирените. България пък, за да се спаси от хаоса и изкушенията на политиците, върза ръцете на централната банка да печата пари и да прави активна парична политика, като въведе валутен борд. И така взе едно от най-добрите си икономически решения за последните десетилетия.
Естествено светът не е съвършен. Недостатъкът на горните действия е в загубата на възможности за маневриране. Но светлата страна е, че ако сам ограничиш свободата си на избор, всички ти вярват, защото решението изглежда необратимо и нямаш алтернатива на избрания път.
Икономисти и политически аналитици обичат да се занимават със стратегическите конфликти - какви решения взема индивидът, когато е изправен срещу противник. Ситуациите са еднакво приложими към тайванската криза, ядрената заплаха, конкурентната война за пазар или покупката на автомобил на втора ръка. Но какво става, когато индивидът и противникът живеят в едно и също тяло и делят едно и също съзнание?
Да отглеждаш банани в подводница
Егономиката (езиков хибрид от "его" и "управление") - ако съществуваше - би могла да се занимава с това как да постигнем контрол над собственото си поведение, пише Шелинг. Нужда очевидно не липсва: оставени на свободната си воля, индивидите непрекъснато правят крачки встрани от обещанията и първоначалните намерения. С това могат да нанесат вреди на себе си и на околните.
Никой не спори, че отглеждането на банани в подводница е твърде скъпо. Затова никой не го прави. Но сходната логика трудно се вижда, когато примерно става въпрос за пристрастявания. Пушенето на цигари може да доведе до разклатено здраве, непосилни сметки за лечение или осиротели деца. Наминаването към казиното с обещанието "само за час" има риск да завърши с зачервени очи и пробойна в банковата ти сметка. Изключването на будилника сутрин обещава час и половина сладък сън срещу седем часа кисели физиономии в офиса.
Обещание за пробит долар
Проблемът на неспазените обещания е, смята Шелинг, че хората сякаш са създадени от две или повече личности с различни и напълно осъзнати предпочитания. Тези често диаметрално противоположни предпочитания се редуват във времето, състезавайки се за контрол върху нашето поведение.
Така едната личност взема решения за бъдещето от позициите на предпочитанията си към настоящия момент. Но когато бъдещият момент настъпи, решенията вече са във властта на другата личност, която на фона на своите предпочитания напълно рационално дисконтира бъдещето на предишната личност с висок лихвен процент. И тъй като за нея това бъдеще не крие ценност, по-голяма от настоящата, тази, втората личност незабавно променя правилата на играта.
Резултатът: едната личност иска да откаже цигарите, другата се наслаждава да пуши; едната личност цял ден яде нискокалорична храна, докато другата личност се промъква вечер към хладилника, където се отдава на кулинарен разгул.
Проблемът с раздвоението е и в това, че цената и ползата от нашите действия са разделени във времето. Тоест гладуваш днес, гладуваш утре, а отслабваш след месец. Това разделение - че се ангажираме да платим цената в краткосрочен план, а получаваме наградата в дългосрочен план, създава напрежение и подкопава непоколебимостта.
Да се предпазиш от самия себе си
Възможно ли е да контролираме себе си? Според Шелинг отговорът е да. Прозорецът от възможности е в разликата във времето, когато различните предпочитания властват. Независимо от тяхната сила преференциите се редуват и никога не населяват един и същ времеви интервал.
"Пълната свобода налага и свободата да ограничим обсега на собствения си избор", смята Шелинг. Това е най-ефективният начин да осуетиш опита на другия "аз" да вземе връх: постави будилника в средата на стаята и ще увеличиш шансовете да станеш от леглото навреме. Тоест направи всичко възможно предварително да вържеш ръцете на другия "аз". И когато дойде негов ред да взема решенията в зависимост от настоящите му предпочитания, този "аз" ще открие, че периметърът за действие е силно стеснен. Тогава няма да му остава много избор, освен да затвори вратата на празния хладилник или да се примири, че тази вечер няма да пуши. Е, винаги остава възможността да си облечеш палтото и да излезеш навън, за да се купят цигари и сладолед. Но допълнителните усилия увеличават цената, а в много случаи повишена цена е спирачка за по-нататъшни действия.
Още стратегии
Към другите стратегии попадат: кажи на приятели, колеги или родители, че преставаш да ядеш сладко в следващия месец. Ако се откажеш, това ще увеличи цената на провала. Можеш и предварително да избереш какво неприятно нещо спрямо себе си ще направиш, ако нарушиш обещанието. Лишаваш се от кино през уикенда, ако през седмицата си пушил или си ял торта до насита. Това също увеличава цената на стъпката встрани - при положение че цениш киното повече от тортата или цигарите.
Трябва ли да чакаме Нова година за промените в поведението? Не е задължително: рождените дни или други важни дати също вършат работа. Шелинг смята, че избирайки тези дни, умишлено демонстрираме по-силен ангажимент. Това на свой ред повишава вероятността да спазим обещанието. Прави ли са скептиците, които не вярват в силата на тези обещания? Това зависи от стратегията ни за справяне с проблема. Също: винаги е добре да вярваш, че нещата са под контрол и можеш да промениш това, което не харесваш у себе си. След спазени обещания аз лично имам повече самочувствие.
Choice and Consequence: Perspectives of an errant economist. Thomas Schelling. 1984.
* Авторът на рубриката е консултант по международно развитие.Мнения може да изпращате на [email protected] mailto:[email protected] mailto:[email protected]