Никой не се е готвил за война с такава интензивност. Двайсет години военната философия на Запада беше, че основните противници ще бъдат терористични организации, където такава интензивност на военните действия - особено с тежка артилерия, с 5000 боеприпаса на ден, не беше реалност. Но реалността вече е друга. Едно продължаване на войната ще изисква и настройване на западните системи, включително производството на високоточно оръжие, и то много скъпо. Това е цената на системи, които са съвременни и превъзхождат съветските - че все пак са много точни, надеждни, но и скъпи за производство и то често е бавно. Така че Западът трябва да гледа с перспектива, ако наистина е готов да поддържа до победния край Украйна.

- Това е въпрос за милион долара. Действително Русия в чисто исторически план винаги е показвала, че броят на жертвите във войните, особено от нейна страна, е пренебрежим фактор във вземане на решения, особено от политическото ръководство, същото е в настоящия период. Виждаме хора със сталинистко мислене, които готвят обществото с лозунга: "Можем да повторим."

Пропагандата, дезинформацията е успяла да тушира негативните новини, идващи от фронта в Украйна. Постоянно се говори за заплахата от Украйна и Запада, че в Украйна воюват натовски войски и настъпват към Русия, така че руското население да бъде стресирано и мобилизирано и податливо на манипулациите на Кремъл, но това не може да продължава и безкрайно, тъй като съществува и някакъв вид информация, която постъпва; хора, които пътуват и имат близки в чужбина. Не сме в епохата на Сталин и изолацията на Русия, макар че това може би иска Путин в дългосрочен план. Така че ще настъпи време, в което този безразборен набор на пушечно месо - на хора, които се използват като вълни за настъпление с цел да се задуши противникът с трупове.

Смятам, че набирането на хора от такива етнически републики и автономни области в един момент ще даде силно негативен резултат. Дори чеченците вече не виждам да са толкова възторжени след загубите, които понесоха, нито буряти, осетинци и други. Ако режимът в Кремъл си позволи да набира масово в сърцевината на Русия, бих очаквал по-сериозни протести в руското общество. Другият вариант е тези етнически групи и региони да започнат да мислят за отделяне - разпада на Русия като една провалена държава, което вече не е някакъв хипотетичен вариант, а нещо, което може да се случи и да е не по-малко изненадващо от рухването на Съветския съюз.

Така че Путин си играе с огъня. В момента има инструменти, с които да поддържа своята власт - например Националната гвардия, която е готова да разбива глави на протестиращи - но това ще продължи до едно време. Смятам, че комбинираният ефект на големия брой жертви, достигането на информация до основните етнически части на Русия, западните санкции в крайна сметка ще доведат до ерозия на руския режим. Не съм уверен, че руският народ може сам по себе си да свали режима на Путин, но тогава може би ще се появят центробежни сили на хора, които търсят изход, за да спасят парите си или да гарантират бъдещото си положение, и ще търсят сепаративни сделки със Запада.

Това не бива да се изключва, ако се стигне до война на изтощение и Путин прибегне до радикални варианти за набиране на войски за една все по-непопулярна военна кампания.

- В момента не виждам никакъв апетит за преговори нито от страна на Украйна, нито от Русия, нито възможности или желание на Запад да опитва да принуди Украйна да седне на масата с Русия. Няма за какво. Към момента и двете страни разчитат, че всякакви преговори в едно хипотетично бъдеще трябва да протекат от позиция на силата. На определени периоди постъпват информации от руски дипломати за някакви преговори, това са чисто манипулативни изявления, част от руската хибридна война. Това се прави, за да се покаже на Запада, че Русия мисли за някакъв дипломатически изход, докато Украйна се представя като една войнолюбива, агресивна страна, която не иска да преговаря. От друга страна, историята ни оставила максимата на Ото фон Бисмарк, че всякакви договорености с Русия струват по-малко от хартията, на която са написани.

Всякакви преговори в условията на незавършена война или на война, която не е решила нищо в стратегически или военен план, са само прелюдия към следваща война и дори да има дипломатически процеси, те ще са само временни и двете страни ще започнат да се готвят за една вече по-решителна кампания в следващите години. В Украйна има два основни сезона за водене на бойни действия - сухия в края на август-септември и замръзналата земя януари-февруари, когато може да се водят действия с бронетанкова техника. Нито Украйна, нито Западът имат интерес от замразяване на конфликта. Единствено интерес има Русия, тя може да отдъхне и да събере сили за още по-мащабна агресия.

- Байдън е заложил много в подкрепата си за Украйна и може да се очаква, че до изборите тази подкрепа ще продължи и само ще се увеличава. Всякакви илюзии относно намеренията на Русия вече рухнаха. Маските са свалени и отговорните политически сили в Америка прекрасно виждат и разбират какво зло е Русия. Няма как подкрепата да изчезне.

Групата около (бившия американски президент Доналд - бел. ред.) Тръмп, която се смята за по-мека и склонна на компромиси с Русия, няма тази сила. Разбира се, всичко зависи до голяма степен и от състоянието на американската икономика в близките година или две, но към момента бих заложил на това, че Америка ще продължи категорично да подкрепя, а и да обединява западните партньори. Виждаме огромна коалиция, обединена около идеята и практиката за пълна подкрепа за Украйна - форматът "Рамщайн", 50 държави, коалицията на демокрациите в света, не само западните, но и от Азия.

Моето очакване е, че помощта ще продължи и ще се увеличава в градация - не в еволюционни крачки, а в революционни скокове при всяка среща на "Рамщайн", особено ако руската офанзива продължи през пролетта, а Западът няма друга алтернатива, освен да продължи да подкрепя Украйна. Това е бариерата пред бъдеща руска инвазия из целия регион и Европа. Така че това трябва да бъде спряно тук и сега.

- Не само това, но съществуват и механизми за натиск, които не само да убеждават участниците в "Рамщайн", но и страните извън този клуб.

Смятам, че Украйна ще получи дори много повече, отколкото сме очаквали, особено на фона на това, с което започнахме преди година - с ръчни противотанкови гранатомети, а скоро ще получи танкове и обсъждаме вероятно самолети и далекобойна ракетна артилерия. Прогресията е в впечатляваща. Щеше да е добре да постъпи по-рано, може би още лятото или есента, но по-добре късно, отколкото никога, и мисля, че помощта за Украйна само ще се задълбочи в бъдеще.