Марк Войджър, изследовател: Преговори при незавършена война в Украйна са прелюдия към следващата

|
Марк Войджър е старши изследовател към програмата за трансатлантическа отбрана и сигурност към Центъра за европейски анализи CEPA) - институция с нестопанска цел, базиран във Вашингтон - и директор на магистърска програма "Глобален мениджмънт" в Американския университет в Киев.
Той е и гост-изследовател към центъра "Пен Байдън" за дипломация, преди академичната си кариера е специален съветник на тогавашния командващ генерал на американската армия в Европа ген.-лейтенант Бен Ходжис (2017-2018 г.), преди това (2013-2017 г.) е културен съветник и старши експерт по Русия в съюзническото сухопътно командване на НАТО в Измир. Съветник е на американската армия в Ирак и Афганистан между 2009 и 2013 г.
В навечерието на годишнината от руската инвазия в Украйна "Дневник" разговаря с Войджър за очакванията за хода на войната в следващите месеци, перспективите пред двете страни и подкрепата на Запада.
Здравейте, г-н Войджър, разговаряме година след началото на войната в Украйна и ситуацията изглежда патова. САЩ очакват от Украйна пролетна контраофанзива. Украйна допуска голяма руска през пролетта, която според НАТО е започнала, но се разгръща много бавно. Какви са очакванията ви за следващите месеци?
- Добър ден, Ангел, благодаря ви за поканата. Ситуацията е сложна в навечерието на първата година от руската агресия срещу Украйна. Очакванията бяха, че Русия ще подготви в изминалите няколко месеца значително количество нови войски, основно наборници, но и други източници на жива сила - знаете за усилията на частната военна компания "Вагнер" с набирането на затворници и др. Оказа се, че все пак те все още не са готови за тази масивна офанзива, от която всички се опасяваха и очакваха. Нападението в известен смисъл е започнало, но както казахте, в един по-бавен каданс. По-скоро действия, които изпробват украинската защита в различни точки на фронта.
От друга страна, Украйна очаква мащабно нападение, за да може след това да премине в контранастъпление. Тук има и особености - за тази цел е необходимо допълнително въоръжение, особено бронетехника: както танкове, така и бронирани машини, някои от които вече постъпват. Знаем за обещаните и и изпратени "Брадли", бронирани машини за пехотата от страна на Германия, Франция, Великобритания. Целта от двете страни е да се изпревари другата, за да се нанесе удар с "брониран юмрук".
Западът трябва в рамките на месеци, а дори на седмици да ускори доставките, като разгледа и въпроси за допълнително въоръжение - не само в количествен, но и в качествен план. Говорим за последващо изпращане на авиация, ударни дронове, ракети ATACMS, които могат да достигат цели дълбоко зад руските позиции. Тук има няколко фактора: времето, боеприпасите, военната техника. Не очаквам нито една от двете страни да се откаже, и двете имат своите заявени политически цели. От една страна, Украйна се стреми да отвоюва всички окупирани от Русия територии и да излезе на административните международно признаци граници.
За Русия темите за войната постоянно се менят в съответствие с обстановката на бойното поле. Към момента се приема програма минимум: да се излезе на границата на Донецка и Луганска област и това да се покаже на руския народ като победа: "Ние освободихме руски граждани, защитихме новите руски територии.
По този начин Русия се опитва да създаде впечатление, че след почти година война вече има осезаем напредък, различен от абстрактните лозунги за денацификация и демилитаризация на Украйна, които бяха използвани преди година при обявяването на агресията.
Преди дни основателят на "Вагнер" Евгений Пригожин допусна, че дори само за завземането на Донбас може да е нужна година. Според вас двете страни колко време са готови да работят за целите си? Можем ли да очакваме "вечна война"? Пет години? Десет години?
- Позволете ми да разделя въпроса на два компонента. Първо, Пригожин има собствен дневен ред, собствени интереси. През лятото и есента той бе в много добра позиция, тъй като заедно с генерал Суровикин (Сергей Суровикин, който командваше силите в Украйна - бел. ред.) му бе поверено да се справи с украинската отбрана точно в района на Соледар и Бахмут, за които говорихме. Тогава му беше дадена възможност да набира почти неограничен брой затворници из цяла Русия. Тези клетници бяха използвани като пушечно месо. С назначаването на генерал Герасимов за командващ на операциите в Украйна (Валерий Герасимов, началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили - бел. ред.) Пригожин в момента е по-скоро в неизгодно положение.
Така че е логично той да прави изявления в посока: "Виждате ли, редовните войски с командирите им от типа на Герасимов и Шойгу, на тях ще им отнеме много време да се справят." Тук имаме по-скоро лично съперничество между него и командването на руските въоръжени сили.

Военните срещу "Вагнер": Соледар показа разногласия в лагера на Русия
Другият, по-голям въпрос в стратегически план - доколко може да продължи тази война. (Руският президент Владимир - бел. ред.) Путин доказва, че би продължил да я води до последния руски наборник, бил той затворник, бурят или осетинец. Знаете, набират се основно хора от етническите малцинства, от отдалечени малки автономни републики и области, за да не се предизвикват гневът и недоволството на руското население в по-развитите части на Русия - около Москва и Петербург - но, разбира се, от там също се набират хора за войната. Така че тук и двете страни са готови да продължат, доколкото това поддържа и способства за постигането на техните стратегически и политически цели.
Така че войната на изтощение би могла да продължи и дълго, ако доставките на въоръжение от страна на Запада продължат да са като отговор на определени стратегически развития на фронта, а не на стратегическо ниво с цел Украйна да бъде въоръжена масивно за следващата война на настъпление и просто да пробие фронта. Целта е руският фронт да рухне, особено в южната част, да се отвори път към Мелитопол и от там да се изолира Крим със съпътстващия обстрел на руски военни цели там, за да може той да бъде изолиран. Това е програмата максимум на Украйна.
В чия полза играе по-скоро времето: на Русия или на Украйна?
- Въпросът зависи, от една страна, от поддръжката, която режимът на Путин може да си осигури в Русия с инструментите на дезинформацията и пропагандата - да се представи като защита и отбрана срещу фиктивна западна агресия на територията на Украйна. От друга страна, от западна точка също има заявено на стратегическо ниво, безкомпромисна помощ и степен на поддръжка за Украйна, но от трета, там, разбира се, съществуват елементите на вътрешната политика на отделните страни, като се започне от Америка и предстоящите президентски избори, където ще има ожесточена борба между демократи и републиканци.
Към момента Западът е заявил твърдо, че помощта ще продължава неограничено във времето, но една война на изтощение, която би продължила месеци или години, все пак напряга както във финансов план, така и в чисто военен западните ресурси. Вече виждаме доклади, че ресурсите, особено на високоточни боеприпаси, дори на противотанкови ракети като "Джавелин" и други системи, или се изчерпват, или стигат критично ниско ниво. Западът все още не е поставил икономиката си на военна нога, както е било през Втората световна война, и няма този ресурс.

Русия си върна инициативата, но Украйна има резервен план
Никой не се е готвил за война с такава интензивност. Двайсет години военната философия на Запада беше, че основните противници ще бъдат терористични организации, където такава интензивност на военните действия - особено с тежка артилерия, с 5000 боеприпаса на ден, не беше реалност. Но реалността вече е друга. Едно продължаване на войната ще изисква и настройване на западните системи, включително производството на високоточно оръжие, и то много скъпо. Това е цената на системи, които са съвременни и превъзхождат съветските - че все пак са много точни, надеждни, но и скъпи за производство и то често е бавно. Така че Западът трябва да гледа с перспектива, ако наистина е готов да поддържа до победния край Украйна.
Ще ви върна към казаното, че Русия е готова да се сражава до последния наборник. И западни представители са заявявали, че възможността на Русия да приеме загуби във войната е много по-голяма от тази на Украйна, тъй като политическата цена, която ще се плати в Украйна, е много по-висока от тази, която ще се плати в Русия. Какво обаче би означавало неприемлива политическа цена в Русия? Какво би означавало "твърде много" жертви в Русия, за да се стигне до дестабилизация или социално напрежение?
- Това е въпрос за милион долара. Действително Русия в чисто исторически план винаги е показвала, че броят на жертвите във войните, особено от нейна страна, е пренебрежим фактор във вземане на решения, особено от политическото ръководство, същото е в настоящия период. Виждаме хора със сталинистко мислене, които готвят обществото с лозунга: "Можем да повторим."
Ако лозунгът в СССР беше "Никога повече война", то съвременният авантюристки режим на Путин е решил да хвърли всички ресурси на Русия в една действително безумна кампания.
Пропагандата, дезинформацията е успяла да тушира негативните новини, идващи от фронта в Украйна. Постоянно се говори за заплахата от Украйна и Запада, че в Украйна воюват натовски войски и настъпват към Русия, така че руското население да бъде стресирано и мобилизирано и податливо на манипулациите на Кремъл, но това не може да продължава и безкрайно, тъй като съществува и някакъв вид информация, която постъпва; хора, които пътуват и имат близки в чужбина. Не сме в епохата на Сталин и изолацията на Русия, макар че това може би иска Путин в дългосрочен план. Така че ще настъпи време, в което този безразборен набор на пушечно месо - на хора, които се използват като вълни за настъпление с цел да се задуши противникът с трупове.
Смятам, че набирането на хора от такива етнически републики и автономни области в един момент ще даде силно негативен резултат. Дори чеченците вече не виждам да са толкова възторжени след загубите, които понесоха, нито буряти, осетинци и други. Ако режимът в Кремъл си позволи да набира масово в сърцевината на Русия, бих очаквал по-сериозни протести в руското общество. Другият вариант е тези етнически групи и региони да започнат да мислят за отделяне - разпада на Русия като една провалена държава, което вече не е някакъв хипотетичен вариант, а нещо, което може да се случи и да е не по-малко изненадващо от рухването на Съветския съюз.
Така че Путин си играе с огъня. В момента има инструменти, с които да поддържа своята власт - например Националната гвардия, която е готова да разбива глави на протестиращи - но това ще продължи до едно време. Смятам, че комбинираният ефект на големия брой жертви, достигането на информация до основните етнически части на Русия, западните санкции в крайна сметка ще доведат до ерозия на руския режим. Не съм уверен, че руският народ може сам по себе си да свали режима на Путин, но тогава може би ще се появят центробежни сили на хора, които търсят изход, за да спасят парите си или да гарантират бъдещото си положение, и ще търсят сепаративни сделки със Запада.
Винаги там режимът се е сменял по някакъв недемократичен, конспиративен, задкулисен начин. Но същото е било в една Германия, Италия - винаги са се търсили сепаративни сделки от големия бизнес, от страна на отделни елементи на силите за сигурност.
Това не бива да се изключва, ако се стигне до война на изтощение и Путин прибегне до радикални варианти за набиране на войски за една все по-непопулярна военна кампания.
А какво трябва да стане, за да седнат самите Русия и Украйна на масата за преговори, за да обсъждат дали могат да си стиснат ръцете?
- В момента не виждам никакъв апетит за преговори нито от страна на Украйна, нито от Русия, нито възможности или желание на Запад да опитва да принуди Украйна да седне на масата с Русия. Няма за какво. Към момента и двете страни разчитат, че всякакви преговори в едно хипотетично бъдеще трябва да протекат от позиция на силата. На определени периоди постъпват информации от руски дипломати за някакви преговори, това са чисто манипулативни изявления, част от руската хибридна война. Това се прави, за да се покаже на Запада, че Русия мисли за някакъв дипломатически изход, докато Украйна се представя като една войнолюбива, агресивна страна, която не иска да преговаря. От друга страна, историята ни оставила максимата на Ото фон Бисмарк, че всякакви договорености с Русия струват по-малко от хартията, на която са написани.
Всякакви преговори в условията на незавършена война или на война, която не е решила нищо в стратегически или военен план, са само прелюдия към следваща война и дори да има дипломатически процеси, те ще са само временни и двете страни ще започнат да се готвят за една вече по-решителна кампания в следващите години. В Украйна има два основни сезона за водене на бойни действия - сухия в края на август-септември и замръзналата земя януари-февруари, когато може да се водят действия с бронетанкова техника. Нито Украйна, нито Западът имат интерес от замразяване на конфликта. Единствено интерес има Русия, тя може да отдъхне и да събере сили за още по-мащабна агресия.
Американският президент Джо Байдън е обещавал повече от веднъж, че подкрепата за Украйна ще продължи колкото е необходимо. Но колко устойчива може да бъде тази позиция, докато наближават президентските избори догодина?
- Байдън е заложил много в подкрепата си за Украйна и може да се очаква, че до изборите тази подкрепа ще продължи и само ще се увеличава. Всякакви илюзии относно намеренията на Русия вече рухнаха. Маските са свалени и отговорните политически сили в Америка прекрасно виждат и разбират какво зло е Русия. Няма как подкрепата да изчезне.
Групата около (бившия американски президент Доналд - бел. ред.) Тръмп, която се смята за по-мека и склонна на компромиси с Русия, няма тази сила. Разбира се, всичко зависи до голяма степен и от състоянието на американската икономика в близките година или две, но към момента бих заложил на това, че Америка ще продължи категорично да подкрепя, а и да обединява западните партньори. Виждаме огромна коалиция, обединена около идеята и практиката за пълна подкрепа за Украйна - форматът "Рамщайн", 50 държави, коалицията на демокрациите в света, не само западните, но и от Азия.

Танкове за Украйна: защо Западът отказваше, а сега бърза да ги даде
Моето очакване е, че помощта ще продължи и ще се увеличава в градация - не в еволюционни крачки, а в революционни скокове при всяка среща на "Рамщайн", особено ако руската офанзива продължи през пролетта, а Западът няма друга алтернатива, освен да продължи да подкрепя Украйна. Това е бариерата пред бъдеща руска инвазия из целия регион и Европа. Така че това трябва да бъде спряно тук и сега.
Не виждате риск повечето европейски държави да преминат на позицията на България и Унгария?
- Не само това, но съществуват и механизми за натиск, които не само да убеждават участниците в "Рамщайн", но и страните извън този клуб.
Смятам, че Украйна ще получи дори много повече, отколкото сме очаквали, особено на фона на това, с което започнахме преди година - с ръчни противотанкови гранатомети, а скоро ще получи танкове и обсъждаме вероятно самолети и далекобойна ракетна артилерия. Прогресията е в впечатляваща. Щеше да е добре да постъпи по-рано, може би още лятото или есента, но по-добре късно, отколкото никога, и мисля, че помощта за Украйна само ще се задълбочи в бъдеще.