Сенад Печанин, издател: Резултатът от войната срещу Украйна ще определи дали Европа ще бъде "балканизирана"
Сенад Печанин е адвокат, журналист и издател, базиран в Сараево. Той е един от основателите на Хелзинкския комитет за правата на човека в Босна и Херцеговина, занимава се с изследвания в областта на правата на човека и демократизацията в Югоизточна Европа. През 1992 г., по време на обсадата на Сараево, основава независимото седмично списание "Дани".
Печанин ще участва в откриващия панел тази вечер на "Дебати за Европа" - събитие, което се провежда за първи път в София. Дискусията е посветена на това какви са европейските перспективи. Модератор ще бъде политологът Даниел Смилов, а другите участници са британският журналист Миша Глени и социологът и преподавател Милена Якимова. Повече за събитието - тук.
Вие ще участвате в един от панелите на "Дебати за Европа", събитие, което се провежда на места, където идеята за Европа е под въпрос. Според вас кои са най-належащите въпроси пред европейския дневен ред?
- Основният проблем на Европа е отношението към фашизма. Историческият срив на комунизма и падането на Берлинската стена приспиват Европа с усещането за окончателна победа, самодостатъчност и благополучие. Това попречи на Европа да реагира по начина, по който трябваше да реагира, когато сръбският лидер Слободан Милошевич се зае с кървавото разпадане на Югославия.
Унищожаването на Хърватия, а след това геноцидът, етническото прочистване и масовите военни престъпления срещу бошняците (босненските мюсюлмани) в Босна и Херцеговина се извършваха в продължение на почти четири години пред очите на Европа, която се държеше така, сякаш нищо от това не я засяга. Благодарение на американското ръководство идентичният сръбски сценарий в Косово беше донякъде предотвратен. Руският президент Владимир Путин се поучи от (липсата на) реакция на Запада и през 2008 г. първо окупира части от Грузия, а през 2014 г. - Крим.
Само фактът, че Русия не успя да окупира цяла Украйна със скоростта, с която окупира Крим, предотврати опита за отделяне на Република Сръбска от Босна и Херцеговина и избухването на нова война.
И не само че Русия не беше наказана за това, но Германия и други европейски държави продължиха да увеличават енергийната си зависимост от Русия. Това окуражи Путин да продължи проекта за възстановяване на руско-съветската империя, но този път не само въз основа на териториални завоевания, като се започне с Украйна; не, сега вече не се крие отричането на украинската държава и нейния суверенитет, идентичността на украинския народ и правото му на съществуване.
Тези факти имат най-сериозни последици за региона на Западните Балкани. От години Сърбия се държи като "малката Русия на Балканите": с имперските си амбиции към Косово, Черна гора и Босна и Херцеговина тя държи целия регион на ръба на войната. Това стана възможно благодарение на откритата подкрепа на Русия и нежеланието на Запада първо да ограничи Сърбия, а след това да интегрира всички страни от региона в Европейския съюз и НАТО.
Като журналист и адвокат, какво мислите за дезинформацията ? Как трябва да се води борбата с нея? Какво е измерението й в Босна и Херцеговина?
- Дезинформацията не е причина, а следствие от съществуващото отношение на обществото към предизвикателствата, пред които е изправено. Ако правителствaта и обществата години наред толерират фашизма, национализма, десния екстремизъм, застрашаването на основните човешки права, аргументацията със сила в международните отношения..., то това проправя пътя за разпространението на дезинформация.
Западът не разбра значението и ролята на медиите. В началото на века западната помощ за медиите на практика пресъхна, като мантрата беше, че медиите трябва да се обърнат към пазара.
Ако си спомним последствията от дезинформацията в Капитолия, която американският президент Доналд Тръмп разпространи преди предаването на властта, тогава можем да разберем колко трудно е за държави с много по-малко демократични традиции и организирани институции да се борят с дезинформацията.
Средностатистическият потребител на информация в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, който се допитва до медиите, контролирани от властите в Белград (а това е най-големият брой медии), е убеден, че Владимир Путин е демократичен лидер, че Украйна е виновна за войната, че Русия е най-големият приятел на сръбския народ, че сърбите получават най-голяма икономическа помощ от Москва.
Преди месец и половина президентът на Република Сръбска (едната част от Босна и Херцеговина) Милорад Додик връчи най-високата награда - на Владимир Путин! Значението и последиците от дезинформацията биха били много по-малки, ако във всяко общество имаше ясно изразено отношение на властите към основните предизвикателства, пред които е изправено.
Амбивалентното или толерантно отношение на властите към предизвикателствата (например към агресията на Русия срещу Украйна) насърчава дезинформацията.
| Но съществува и обратна връзка: дезинформацията насърчава правителството да съучаства в престъпленията срещу Украйна. |
Ето защо Владимир Путин е по-популярен в Сърбия, отколкото в Русия, ето защо в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина се празнува Путин, паравоенната група "Вагнер", а символът "Z" е най-често срещаният графит, който може да се види по стените в тези райони и на митингите в подкрепа на Русия.
Каква е ролята на гражданското общество в процеса по справяне в дезинформацията и колко то е силно в Босна и Херцеговина?
- Най-голяма отговорност носят властите във всяка страна. Когато говорим за страните от Западните Балкани, кандидатки за членство в Европейския съюз, е необходимо преди всичко, както отвън, така и вътре във всяко общество, ясно да се посочи и осъди очевидното несъответствие между декларативните и реалните действия на властите.
Русия и Турция упражняват влиянието си в региона чрез силна подкрепа за националистическите, корумпирани олигархии на власт, както и за Сръбската православна църква и ислямската общност.
Както Европейският съюз, така и САЩ в продължение на години толерираха дестабилизирането на целия регион от режима на Александър Вучич и честването на Радован Караджич и Ратко Младич, осъдени за геноцида в Босна, като национални герои; едва когато заради агресията срещу Украйна Владимир Путин се превърна в герой за мнозинството сърби, Западът си спомни, че е поискал Сърбия да се присъедини към санкциите срещу Русия.
Докато аз се подготвям за пътуването си до София, председателят на парламента на босненската единица Република Сръбска се готви да отиде на официално, приятелско посещение в парламента на Русия.
| Възможностите на гражданското общество в Босна и Херцеговина са много скромни поради изключително тежкото икономическо положение и опасенията на повечето граждани, че участвайки в някакъв вид граждански протест, те биха могли да застрашат собственото си съществуване, което по един или друг начин зависи от правителството. |
От друга страна, както и когато става въпрос за помощта на западните донори за професионалните медии, помощта за неправителствения сектор е малка и се обуславя от целите на краткосрочните политически програми на правителствата на страните донори.
Проблемът е, че тези програми често включват периферни или по-малко значими социални проблеми и че краткосрочните цели, които трябва да бъдат постигнати, много често са в пряко противоречие със стратегическите, дългосрочни интереси за изграждане на демократични общества.
Ще бъдете част от панела "Дебати за Европа", в който ще се обсъжда как европейските общества могат да се борят с руското влияние, както и с пропагандата, идваща от Турция и Китай. Ще задам някои от въпросите, посочени в описанието на панела - Как се води тази битка за влияние? С какви средства? И наистина ли ЕС печели?
- Русия и Турция упражняват влиянието си в региона чрез силна подкрепа за националистическите, корумпирани олигархии на власт, както и за Сръбската православна църква и ислямската общност. От друга страна, Китай реализира своето влияние и интереси чрез големи инфраструктурни инвестиции и кредитни споразумения, които се предлагат на пазара непрозрачно, с очевидни нарушения на закона и корупция на държавните органи.
| Отношенията на Европейския съюз към страните от Западните Балкани и многогодишното симулиране на намерение за интеграция на региона предизвикаха трайно разочарование и недоверие на голяма част от гражданите към Европейския съюз. Точно от това се възползват Русия, Турция и Китай, поради което техните интереси попадат на изключително благоприятна почва. |
Общото впечатление е, че Европейският съюз е неискрен към Западните Балкани, че е муден, недостатъчно ангажиран и незаинтересован, с изключение на свежата работна ръка, както квалифицирана, така и неквалифицирана, чиято миграция вече причинява истинска демографска катастрофа в Босна и Херцеговина, както и в целия регион.
Смятате ли, че мирът в Балканския регион може да бъде запазен чрез създаването на съюз от типа на Европейския съюз? Защо е толкова трудно и дори болезнено за балканските народи да действат заедно, а не в съгласие?
- Всички страни от Западните Балкани се нуждаят от членство в Европейския съюз, а не от заместител на членството. Ако те знаеха и можеха да си сътрудничат без по-широка европейска рамка, Югославия щеше да съществува и днес.
Историческият срив на комунизма и падането на Берлинската стена приспиват Европа с усещането за окончателна победа, самодостатъчност и благополучие.
Въпреки че, приемайки Дейтънското мирно споразумение през 1995 г., Сърбия се съгласи да подпише споразумение за признаване на междудържавните граници с Босна и Херцеговина, тя отказва да го направи и до днес. И как може да се очаква "заличаване на междудържавните граници" чрез приемането на проекта "Отворени Балкани", който е иницииран от Сърбия, ако Сърбия не признава тези граници и същевременно подкрепя открития сепаратизъм и плановете за разделяне на Босна и Херцеговина, които дори се обсъждат публично от лидера на босненските сърби Милорад Додик?
Сърбия не признава Косово, инсталира марионетно, проруско правителство в Черна гора с помощта на Сръбската православна църква, активно подкрепя дестабилизирането на Босна и Херцеговина и след това насърчава проекта "Отворени Балкани". Ето защо не бива да се учудвате, че Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово отхвърлят този и подобни проекти.
| Освен за Сърбия, амбициите на голямата държава, които стоят зад този проект, са привлекателни и за Албания и Хърватия, поради стремежа им към един възможен резултат, при който оцеляването на Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово и Северна Македония ще бъде поставено под въпрос, т.е. ще бъде неустойчиво |
Каква е ролята на медиите в този процес и каква е медийната среда в Босна и Херцеговина?
- Дори по време на кървавите югославски войни през 90-те години на миналия век във всички страни от региона имаше силни, смели, не-националистически, антивоенни, професионални, разследващи медии. С няколко изключения, които днес се борят за оцеляване, медиите, които оцеляха по време на войната с помощта на западните донори, не успяха да преживеят мира.
Западът не разбра значението и ролята на медиите. В началото на века западната помощ за медиите на практика пресъхна, като мантрата беше, че медиите трябва да се обърнат към пазара. Разбира се, нямаше място за професионални медии, които не бяха в услуга на малките, а освен това и на контролираните от корумпираното правителство, магнатите и престъпниците пазари.
Западът не разбираше, че подпомагането на медиите не е непродуктивен разход, а най-добрата инвестиция в мира и стабилността на целия регион. Ако към това се прибави и фактът на постоянния натиск върху свободната работа на медиите от страна на властите и съдебната система, върху които е установен контрол, то става ясно защо днес повечето медии се контролират от комбинация от корумпирани власти и организирана престъпност.
Каква е прогнозата Ви за ефекта от руската война в Украйна върху Балканите?
- Знам, че изказването ми ще прозвучи изненадващо, а може би дори шокиращо: само фактът, че Русия не успя да окупира цяла Украйна със скоростта, с която окупира Крим, предотврати опита за отделяне на Република Сръбска от Босна и Херцеговина и избухването на нова война.
По това време миналата година Милорад Додик, с пълната подкрепа на Русия, се готвеше да обяви отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина. За Путин неочакваната съпротива на героичната Украйна предотврати война в Босна и Херцеговина, която с голяма вероятност щеше да се разпространи в Черна гора, Косово и евентуално в Северна Македония.
Изходът от руската агресия срещу Украйна ще определи бъдещето не само на Западните Балкани, но и на цяла Европа. Никакъв компромис не е възможен с фашизма: или той ще бъде победен, или фашизмът ще властва.
Босненците и херцеговинците знаят това най-добре: за сръбската агресия, най-големите военни престъпления в Европа след Втората световна война, етническото прочистване на милиони хора, сръбският национализъм беше възнаграден от Америка и Европа с половината от Босна и Херцеговина, която се нарича образувание Република Сръбска.
Но дори това не му беше достатъчно и в засилването на Русия през последното десетилетие той видя шанс да завърши проекта и окончателно да раздроби Босна и Херцеговина на етнически принцип. Освен това конституционното устройство, наложено от Запада с Дейтънското мирно споразумение, възнаграждаващо сръбските агресори, създаде от Босна и Херцеговина най-нефункционалната държава в Европа със слаба държавна рамка, два ентитета, трима членове на държавното председателство, 14 конституции, 14 правителства, 168 министри и 296 депутати.
| Само през последните десет години нефункциониращата и безперспективна държава прогони от страната един милион (от тогавашните 3,5 милиона) жители, които намериха своето бъдеще в Европейския съюз. |
Освен това Конституцията на Босна и Херцеговина (която, напомням ви, беше наложена от Запада в Дейтън) включва етническа дискриминация, според която евреите или членовете на националните малцинства не могат да бъдат избирани за членове на Председателството на Босна и Херцеговина. От ситуацията в Босна и Херцеговина, както и в региона, трябва да се извлече поука: резултатът от руската агресия срещу Украйна ще определи дали Европа ще бъде "балканизирана", или Балканите ще бъдат европеизирани?