Сделка под условие, постигната с посредничеството на ЕС между Сърбия и Косово тази седмица, за нормализиране на отношенията бележи тиха победа за Запада, който се бори с Русия за влияние в Белград.

След пълномащабното нахлуване в Украйна преди година промосковските настроения се разразиха по улиците на Сърбия. Тениски с буквата Z, символ на кампанията на Русия, се продават като сувенири, докато крайнодесни групи открито рекламират подкрепа за Русия.

Президентът Александър Вучич, който се опитва да постигне сложен баланс между дълбоките културни и религиозни връзки на Сърбия с Русия, от една страна, и амбициите на Европейския съюз и партньорството в НАТО, от друга, не направи много, за да противодейства на вълнението от страх да не загуби народна подкрепа.

Но отвъд проруския шум Западът прави бавни крачки към разширяване на търговските връзки със Сърбия и така намалява зависимостта ѝ от руската енергия и напрежението с Косово, бившата ѝ южна провинция, населена предимно с етнически албанци.

Над две десетилетия Кремъл бе големият съюзник на Сърбия в противопоставянето ѝ първо на народното въстание в Косово през 1998-1999 г., а след това - на независимостта ѝ през 2008 г. Прекратяването на напрегнатото противопоставяне между Сърбия и Косово, условие за потенциалното членство на двете страни в ЕС, би премахнало голяма част от лостовете за влияние на Москва над Белград.

Несклонен да отчуждава ЕС, Белград осъди нахлуването на Русия в ООН и други международни форуми, призна предвоенните граници на Украйна, изпрати хуманитарна и инфраструктурна помощ на Киев и приветства бежанците от конфликта - както украинци, така и руснаци.

Неуспехът на Белград да се присъедини към западните санкции срещу Москва обаче предизвика критики. Миналия месец премиерът Ана Бърнабич каза, че докато Сърбия е постигнала напредък в преговорите за присъединяване към ЕС, Брюксел изисква повече. "Изглежда... че нивото на съответствие с общите външни и отбранителни политики на Европейския съюз, следователно въвеждането на санкции срещу Руската федерация, е условие над всички условия", каза тя пред репортери.

Предвид разделеното обществено мнение стратегията на Вучич е да избягва да обижда Москва и да потвърждава добрите отношения, "като същевременно предприема постепенни стъпки за отделяне на Сърбия от Русия в различни аспекти от икономиката до сътрудничеството в областта на сигурността", каза Саморуков.

Не е само въпрос на политика.

Сърбия отдавна разчита почти изцяло на евтин руски газ, а основният ѝ производител на петрол NIS е собственост на руските "Газпром" и "Газпромнефт".

Но и тук тече тиха промяна.

Сърбия спря вноса на руски суров петрол миналата година в съответствие със санкциите на ЕС и премина основно към доставки от Ирак. Тя работи и с България по изграждането на газопровод, който ще пренася природен и втечнен газ от Гърция и Турция.

И с тези промени Белград ще има нужда от руски газ, но е малко вероятно Москва да прекъсне доставките според Саша Джогович, анализатор от Института за пазарни изследвания. "(Москва) няма да рискува с такава драстична стъпка, тъй като тогава може да загуби популярност в Сърбия", каза Джогович пред "Ройтерс".

Въпреки че Русия остава четвъртият по големина търговски партньор на Сърбия - след Германия, Унгария и Китай, като формира 4.1% от общия износ на Сърбия и 7.5% от общия внос през 2022 г., като цяло ЕС е нейният най-голям инвеститор и благодетел. Сърбия изнася основно селскостопански и потребителски продукти за Русия, както и дървен материал и гуми, но "няма да пострада много", ако се присъедини към санкциите срещу Москва, каза Джогович, тъй като лесно ще намери алтернативни пазари за своите стоки.

Войната в Украйна и сътрудничеството на Сърбия с НАТО, което едва не достига до членство, развалят и традиционните военни връзки на Белград с Москва.

Заради санкциите на САЩ и ЕС Сърбия вече не може да изпраща своите бойни самолети или хеликоптери, базирани на бивша съветска технология, в Русия за основен ремонт, нито да купува нови оръжия от Русия.

След като се снабди с хеликоптери, произведени от Airbus, и ракети земя-въздух от френския Mistral, Белград се стреми да закупи и френски реактивни самолети Rafale и е готов да купи баражиращи боеприпаси - вид дрон, който лети до цел и детонира - от Обединените арабски емирства.

Сръбската армия сега е моделирана по стандартите на НАТО и е в програмата на Западния алианс "Партньорство за мир".

Вучич многократно е казвал, че членството в ЕС е стратегическа цел на Сърбия и че връзките със Запада ще донесат ползи като повече работни места, инвестиции и по-висок жизнен стандарт. Въпреки изместването на Белград на Запад обаче проруските настроения остават значителни в политиката и на улицата.

Когато руският студент Иля Зернов се опита да нарисува графит "Смърт на Украйна" на стена в Белград, той бе приклещен от група мъже, които разпозна като сръбски проруски ултранационалисти. "(Един мъж) извади нож и започна да ме заплашва... Удари ме в дясното ухо", каза пред "Ройтерс" Зернов, който избяга в Сърбия от родния си град Казан миналата година, след като публично се противопостави на инвазията на Русия.

Десетки сръбски ултранационалистически политически партии и групи открито подкрепят Русия. От 2014 г. десетки сръбски мъже се бият в Източна Украйна заедно с подкрепяните от Москва сепаратистки сили, въпреки че Белград обяви това за незаконно.

Чедомир Стойкович, базиран в Белград адвокат и активист, чиято група "Октомври" публикува списъци на видни сърби - открити поддръжници на Русия, каза, че Сърбия е под "хибридна окупация" на Русия. Стойкович е завел наказателни дела срещу руския посланик и шефа на службата за държавна сигурност на Сърбия заради влиянието на руската наемническа групировка "Вагнер" в балканската страна.

Това влияние се простира през медиите с новинарските издания Russia Today и Sputnik, на които е разрешено да работят в Сърбия, въпреки че са забранени другаде в Европа, и най-малко три ежедневника, открито подкрепящи каузата на Кремъл.