От 25 години съм сценограф, като 15 години работих в различни театри по света с режисьора Андрий Жолдак. Работила съм много и с Александър Морфов, още от времето на "Декамерон или Кръв и страст по Бокачо". За мен да си в театъра не е само професия, а посветеност, отдаденост на кауза и своего рода честност, и пред черта е свободата на изказа за всеки от екипа. В центъра на много от спектаклите ми стои въпросът за взаимоотношенията на човека с властта, на твореца с властта. Никога няма да забравя писмата на режисьора Лес Курбас, една от жертвите на сталинизма. Когато се озовахме с Кольо Карамфилов в Харков, бяхме потресени от факта как тоталитарната машина мачка този изключителен талант и светъл ум.

Сблъсквала съм се в театъра с различни ситуации, в които репресивната машина се опитва да цензурира наши спектакли, в това число 16 пъти ни отрязваха кабелите на видеото и звука за спектакъла "Stalin Love, Lenin Love", посветен на Голодомора в Украйна '33, който се излъчва в реално време. След година свален, приютен на международната сцена.

Всички знаем колко различно е работното време при сценичните изкуства (само си представете какво е работното време, когато се играят "Хъшове" два пъти в рамките на един ден), но нека този аргумент и останалите да са обект на съдебни дирения.

Сега само искам да изразя своята подкрепа за Морфов, защото това е режисьорът, гръбнак на Народния театър през последните три десетилетия. Неговите спектакли изградиха поколения нова публика и се гледат стотици пъти, те са лицето на българския театър. Отделна тема е, че голямата сцена на Народния театър фактически бездейства през последните няколко месеца при предложено разпределение от страна на Морфов от края на януари! Аргументите, че Морфов е предложил ново заглавие ("Съзаклятието на лицемерите"), са несъстоятелни не само защото всеки творец има право да поставя текст, който е най-адекватен на времето, особено днешното, бързосменящо се покрай войни и епидемии, а и защото и в самия театър се извършват тихомълком доста други репертоарни нововъведения (справка - сцена "Апостол Карамитев", в това число и неочакваното заглавие, което се репетира в момента от никому непознат режисьор).

Отделна тема е неразбирането на професията в художника от новото ръководство и въобще неразбирането на механизмите в театъра. Неслучайно голямо количество колеги, среди които ръководители на служби, напуснаха или бяха принудени да напуснат, което влоши качеството на постановките и тепърва проблемът ще се изостря и това ще осъзнаят и актьорите. Разбирам, че в програмата остават двата възстановени спектакъла на Морфов (продавани моментално, въпреки постоянно растящите цени на билетите), но това е временна мярка, като знаем с каква лекота ръководството свали продадения до последен билет спектакъл "Животът е прекрасен" с крайно несъстоятелни аргументи.

В театрите, в които съм работила по света, на твореца се създават максимално добри условия при пълна свобода. Това е просто пред черта! Морфов трябва да работи. Прекален разкош за нашия културен живот е режисьор като него да не поставя в Народния театър, в който са се родили най-разпознаваемите и у нас, и по света български спектакли. Ако безпрецедентното решение за уволнението на Морфов няма нищо лично, какви може да са мотивите да не му се дава възможност да репетира "Съзаклятието на лицемерите" на Михаил Булгаков, любим на цялата публика автор?! Дори и в сегашната ситуация това е възможно при граждански договор. А всичко друго е от лукавия.

П.С. Гостуващите режисьори са добре дошли във всеки европейски театър, но това не само не изключва, но предполага на голямата ни сцена постановки на български режисьори, на Алекандър Морфов, особено когато става дума за национален театър.

Опитах да разсъждавам "по брехтовски", с отчуждение. Без да кадрувам. Прегледах записи и интервюта.

Може и режисьорът да сгреши. Негов основен съдник е публиката, а не разследващите. Щом грешките му не влияят на продукцията на театъра, то те са нищожни.

За да продължи този най-важен театър да действа, а не просто да съществувка.

Кризата в Народния театър е тежка и нейното най-дълбоко измерение като че ли остава неразбрано... В дълбок конфликт влязоха самите артисти от трупата, на чиито рамене се държи репертоарът. Обвиненията, които отправят помежду си, са жестоки, и раните, които се отварят, ще зараснат много трудно. А това са хора, даващи сърцата си един за друг на сцената.

Като гастролиращ режисьор нямам място в разрешаването на вътрешните проблеми, но не мога да не обърна внимание на най-голямата болка и да не призова за спиране на братоубийствената война. За административния ръководител е въпрос на достойнство от по-висок ред да не поставя собствената си правота пред мира и хармонията в трупата. Показателите, които изтъква, и законовите разпоредби, на които основава действията си, могат да му осигурят победа, но тя ще бъде Пирова. По-скоро в историята ще остане като дребна битка за собствения авторитет, в която са пожертвани авторитетите на големи творци и на самия театър.

Полагам много усилия, за да не избухна така, както Робърт де Ниро беше реагирал по отношение на Тръмп. Никога досега не сме виждали такава тежка форма на измекярлък. Думата "измекяр" от арабски или древноперсийски означава "слуга", "лакей". Във времето това е придобило отрицателен аспект. Този човек трябва да бъде махнат на мига. Има достатъчно доказателства - морални и не само, че той просто не се справя за това, което е сложен.

Много пъти в живота се е случвало и ще продължавала да се случва човек да бъде добре прикрит, докато стигне до едно място и едва след това да разкрие своята същност. Хора сме, всеки крие своите демони. В случая виждаме падането на една голяма маска. Виждаме една лъжа, един кариеризъм, безпардонност. Наблюдава се човек, който е бюрократозависим.

Очаквам да ме чуе господин Гълъб Донев. Другите явно не искат да го направят. Опитах се да се свържа и с министъра на културата - неуспешно. Призовавам всички ваши зрители да пуснат по пощата една мушмула до Народното събрание. Определям г-н Василев като паднала от незнайно къде мушмула, това се превърна в нарицателно.

Народният театър е национална институция и неговото здраве е симптом за здравето на обществото. Не искам да говоря за жертви, за конкретните лица. Всичко това са симптоми. Основното е, че се разрушава националната институция Народен театър. Като се обърне колата, пътища много. Аз съм песимист, че казусът ще има бързо решение. Ще се затъва, докато водата мине над шията.

Морфов беше катализаторът на това, което неизбежно щеше да стане. Василев вече се търкаля надолу и за него директорската игра завършва. (...) Той няма правилен ход оттук нататък.

Морфов реагира спрямо Велислава Кръстева по екстремен начин, може би не безкрайно адекватен. Личната му позиция обаче премина в общокултурен дебат или сблъсък. Сблъсък, в който се поставя под въпрос смисълът, характерът и начинът на съществуване на културата, в частност на театралната.

Чрез казармени методи този театър вече е бил управляван. Който си въобразява, че става дума за конфликт, за един театър в София, дълбоко греши или се опитва да фалшифицира ситуацията.

Уволненият режисьор има чудеса зад гърба си в българския театър. Александър Морфов има огромна "вина" за спечелването на конкурса за директор от страна на Васил Василев. Той дойде с неговото име, развято като байрак, за да го уволни дисциплинарно.

Театралната работа е лице в лице. За страх говорят големи имена в българския театър днес. Сред нашата интелигенция има твърде малко интелектуалци.

Няма разбиране в българското общество. Българското общество по силата на множество фактори, и политически, се връща в състоянието си на индивидуално оцеляване, което е отвратително, защото е за сметка на всички останали.

Призовавам да се спре сриването на Народния театър, за да не се стигне до положение в следващите 10-15 години да се опитва да възстановява физиономията си.