Фалстарт беляза делото за източените данни от НАП
Началото на делото за източените лични данни от Националната агенция за приходите (НАП) през лятото на 2019 г. беше белязано от фалстарт, а първото заседание - отложено за 5 април. Тогава съдът ще заседава и ще реши дали процесът изобщо да започне, да го върне на прокуратурата заради съществени процесуални нарушения или да го прекрати.
Причината за отлагането е, че единият от двамата подсъдими, Кристиан Бойков, не е получил копие от обвинителния акт преди повече от 7 дни, каквото е изискването на закона. Той и адвокатът му се възползваха от правото си да поискат отлагане с мотива, че юристът не се е запознал с материалите, тъй като са получени едва на 2 март, в последния работен ден на миналата седмица.
Разследването на мащабния пробив в базата данни на агенцията и изтичането на личните данни в интернет през лятото на 2019 г. приключи още през март миналата година, когато са били предявени всички материали по делото на обвиняемите. То обаче е било внесено в Софийския градски съд едва преди няколко месеца - в края на 2022 г., макар че срокът за внасяне от прокуратурата е един месец.
След първоначалната шумна акция на държавното обвинение и повдигнатите обвинения сега подсъдимите останаха двама - собственикът на "ТАД груп" Иван Тодоров и служителят Кристиян Бойков, които се явиха в съдебната зала, но отказаха коментар пред журналисти.
Първоначално обвинените бяха трима, но делото срещу търговския директор на фирмата за киберсигурност Георги Янков е било прекратено, а от прокуратурата не коментираха причината за това. Вероятно тя е свързана с липсата на достатъчно доказателства срещу него. "Иван Тодоров е обвинен като помагач за това, че е подпомогнал Кристиан Бойков да извърши тази неправомерна намеса в компютърните данни, като му е предоставил служебно помещение, компютър и интернет. Бойков е бил назначен на трудов договор. Това обвинение не ни затруднява", коментира адвокатът на Тодоров Ина Лулчева пред журналисти.
"Не мога да кажа кога точно е бил внесен обвинителният акт, но очевидно през 2022 г., тъй като номерът на делото е от тогава. Ние го получихме преди една седмица и мисля, че се появи поради проявен журналистически интерес. Имаше публикации, че не се внася, и изведнъж се оказа, че е внесено. Всички бяхме изненадани", коментира Лулчева.
Прокуратурата: "Тад груп" можело да дестабилизират политическата система като пуснат пръскачките пред парламента
"Имало е разговори между Георги Янков и Кристиан Бойков, които прокуратурата е определила като противодържавна дейност и престъпления срещу държавата - казано е, че едно правителство трябва да си ходи и така се случвало в белите държави", обясни Лулчева.
"Обвинението е за това, че достъпването на данните е станало с цел да се всее смут и страх в населението. За това няма никакви данни. А междувременно наскоро излезе едно решение на Административния съд - София-град, според което НАП въобще не е гарантирала сигурна система за защита на данните ни. Да се твърди, че някой ги е разпространявал, за да всее страх и смут, е много спорно", добави още защитникът.
Разследването започна през лятото на 2019 г.
Разследването по делото беше започнато в закритата вече Специализирана прокуратура. След атаката срещу сървърите на агенцията, извършена в края на юни 2019, изтекоха данни на 6 млн. данъкоплатци, а Комисията за защита на личните данни глоби приходната администрация с 5,1 млн. лв. НАП обаче отказа да плати и обжалва глобата с мотива, че също е жертва на атаката.
Първоначално трима души бяха обвинени за източването на личните данни от НАП - собственикът на "ТАД груп" Иван Тодоров, търговският директор на фирмата за киберсигурност Георги Янков и служителят Кристиян Бойков. В момента обвинените са двама, като делото срещу Георги Янков е прекратено.
В началото на разследването прокуратурата многократно разпространява избирателно "доказателства" от разследването, сред които документи и записи от охранителни камери от офисите на "Тад груп", както и показания и разговори в приложението "Телеграм", превърнато след това в практика по различни дела от главния прокурор Иван Гешев.
Разследването по случая бе белязано от безпрецедентното разпространяване не само на извадки от доказателства, но и на лични данни чрез публикуването на избрани части от доказателствения материал от страна на прокуратурата. През август 2019 г., по времето на Сотир Цацаров, държавното обвинение публикува на два пъти компютърни файлове, снимки и скрийншотове от охранителни камери. С първата порция доказателства обаче прокуратурата допусна незаконен теч на лични данни и станаха известни ЕГН-тата на премиера Бойко Борисов, на Сотир Цацаров и на депутата от ДПС Делян Пеевски, както и данни на над 2 хиляди прокурори и следователи.
Течът на лични данни доведе до иск от 150 души срещу данъчните
На пресконференция пред журналисти през лятото на 2019 г. наблюдаващият прокурор Евгения Станкова обяви, че "Тад груп" можело да дестабилизират политическата система, като пуснат пръскачките пред парламента.
"Осъществено е посегателство върху сървъра на "Поливни системи", които се намират пред парламента, като в данните, които се съдържат в материалите по делото, става въпрос, че е имало такова желание, евентуално при преминаването на автомобили на... различни, може би държавен глава или гости на нашето Народно събрание, евентуално да бъде активирана поливната част пред парламента, с което да се създаде някакво затруднение при придвижването, което пък от своя страна може, и за нас като прокурори е важно да направим своя извод, че, създавайки такава нестабилност, води след себе си веднага, знаете какво - това е нестабилност въобще на цялата ни политическа система и т.н.", обясни в началото на разследването наблюдаващият прокурор по случая Евгения Станкова.
Всичко по темата за източените лични данни от приходната агенция, обвиненията срещу служители в "ТАД груп" и разследването - тук.