Защо компенсираме инфлацията на тези, които вдигат цените
Пред БНР Георги Ангелов, старши икономист на "Отворено общество", говори за цените, инфлацията и бездействието на регулатора спрямо поскъпването.
Нещо положително се случва на пазара на олио, след като миналата година беше изкуствено създадена паника, че едва ли не ще свърши. Имаше опашки, дори хора загинаха в такива блъсканици пред магазините. Това Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна да го разследва, проблемът е, че нищо не е излязло - продължават да събират документи, тоест нищо не е направено.
Според мен именно това, че няма резултат от проверката на такава манипулация и пускане на фалшиви слухове, ако регулаторът не се намеси и не "ошамари" играчите, и други бизнеси си казват: Защо да не пробваме и ние нещо подобно - да надуем цените и да видим какво ще стане. За мен това е първопричината - че никой не се намеси в един толкова фрапантен случай.
Факт е, че цените в България се вдигат бързо нагоре и протяжно, когато трябва да вървят надолу. Наблюдавали сме го и с горивата, и с олиото. Този ефект е свързан с недостатъчно конкурентния пазар и, разбира се, с това щедро раздаване на пари "на калпак" за компенсации - за тока и за разни други неща. Това изкривява начина, по който работи системата.
Няма логика в това, което се прави. Защо компенсираме инфлацията на тези, които я създават, като те си печелят от това, че вдигат цените? Тази подкрепа трябваше да се дава под условие и само с приемане на конкретни ангажименти - за инвестиции, за енергоемкост и за даване на някакви нормални правила.
Миналата година отменихме много щедро ДДС върху хляба, беше ни обещано, че той ще поевтинее, а всъщност това не се случи. А всъщност токът поевтиня, зърното поевтиня, ДДС няма и въпреки това не проработи тази мярка. Но това са пари, които държавният бюджет ги загуби. Ето това е един пример как се мислят скъпи мерки, които са неработещи.
Когато поскъпнаха зърното и токът, имаше основание да поскъпне и хлябът, после газът, после токът. Но тези фактори днес ги няма. Би трябвало хлябът да е поевтинял. В ресторантите, където беше намален ДДС, също не паднаха цените.
Мерките трябва да са насочени към тези, които страдат, а не да бъдат индиректни през различни посредници и да не стигат до тези, които би трябвало да подпомогнат.
Комисията за защита на конкуренцията трябва да се събуди от "комата", в която е изпаднала. По някакъв начин трябва да се раздвижи, защото това е легитимният орган, който има правомощията да разследва и да наказва с огромни глоби.
Това би трябвало да бъде задача номер 1 за парламента - да се изберат читави хора, които да задвижат този орган.
Виждаме и с мобилните оператори - едностранно вдигане на цените с един и същ процент от трите оператора. Това не е нещо, което е пазарно и равноправно, защото протребителят няма какво да направи. Той е обвързан с дългосрочен договор и в средата на договора му вдигат цената. Той няма как да си смени оператора, докато не му изтече договорът. Ето това също не е пазарно, затова също регулаторът трябва да се намеси и да премахне тази възможност едностранно да се вдигат цените.
Юруш срещу високите цени на храните
КЗК последните седмици сътвори друг скандал - един интернет оператор изкупува много малки оператори и става монополист, но въпреки това КЗК не реагира. Трябваше съдът да я накара да се самосезира. Тук имаме много работа за този орган.
Но правителството не трябва да си "измива ръцете", защото мярката за компенсация на тока се случи с негово постановление.