Дошло ли е времето на Кемал Кълъчдароглу? Когато преди близо шест години поведе вълна от мирна съпротива срещу властта в Турция, той бе почти на сегашните години на президента Реджеп Тайип Ердоган. Наричаха го турския Ганди, но допускаха, че дори неговото търпение може би се изчерпва.

Шест години по-късно той е на 74 и ще се изправи срещу Ердоган на жизненоважни за посоката на Турция избори. Критиците му го наричат нехаризматичен, защитниците - консенсусен и достатъчно приемлив, за да обедини около себе си турската опозиция (макар и всъщност не съвсем цялата).

И изборът му е резултат на компромис, след като ключов съюзник прие кандидатурата му само ако предпочитаните от нея популярни кметове на Истанбул и Анкара може да станат вицепрезиденти в даден момент от мандата му (заедно с другите лидери в опозиционния алианс), ако той спечели. "Компромис" ще е ключова дума в тази коалиция, която иначе обещаваше да премахне длъжността "вицепрезидент", въведена от Ердоган при прехода към президентска република през 2018 г.

Името на Кълъчдароглу за кратко разцепи опозиционния алианс, т.нар. Маса за шестима, но сега всички стоят зад него, тринайсет години след като той пое Републиканската народна партия (РНП) - основната опозиционна сила - от известния със скандалите и отслабването на партията (и вероятно допринесъл за възхода на Ердоган) Дениз Байкал.

Ще опровергае ли Кълъчдароглу критиците си, или ще даде на Ердоган повод да го нарича вечния губещ?

Кълъчдароглу обещава да управлява Турция с "консултации и компромиси". За привържениците той е етичен бюрократ, известен с почтеността си и с настояването, че докато е в политиката, турската демокрация трябва да бъде съживена.

От останалите обаче е обвиняван, че му липсва нужната харизма, за да обедини хората около себе си; че не привлича публика и че няма ясна визия как да изглежда Турция след Ердоган - визия, която впрочем не е показвал и по-популярния според проучванията (но некандидатирал се) кмет на Анкара Мансур Яваш. Проблемът за опонентите му в лагера срещу Ердоган е, че от всички той изглеждаше най-малко избираем.

Бивш икономист, бивш кадър на финансовото министерство, председател на осигурителния институт и Държавен служител на годината (1994 г.), той напусна държавния апарат през 1999 - годината на другото опустошително земетресение, отнело живота на 17 хил. души в западна Турция. Тогава не успя да влезе в политиката от името на партията на бившия премиер Бюлент Еджевит, тъй като не получи място в листите; прочу се обаче като активист с организация, защитаваща разходите на данъкоплатците.

Поканен от Дениз Байкал да влезе в РНП, той стана депутат през 2002 г. и се прочу с кампаниите си срещу корупцията и с обвиненията към високопоставени политици, включително Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, някои от които предизвикаха оставки. В резултат на скандал с изтекъл видеозапис, на който той се вижда в спалня с бившата си секретарка, Байкал подаде оставка.

Кълъчдароглу се кандидатира дни преди партиен конгрес през май 2010 г. В партията някои искаха Байкал да се върне, но след като почти всички партийни структури се застъпиха за него, той се отказа дори да се кандидатира. При първите избори под негово ръководство година по-късно тя си върна няколко процентни пункта - от около 20 до около 25 на сто.

Действително РНП не успя да постигне много повече, но при последните избори спадна малко, с едва няколко пункта, до около 22%, въпреки нарасналата конкуренция в опозицията (в лицето на Добрата партия на Мерал Акшенер).

Идването му на власт в партията се свързва с реформи в полза на "европеизирането" ѝ. Самият той бе и вицепрезидент на Социалистическия интернационал за две години. Светски ориентирани турци, предимно от големите градове (и особено западното крайбрежие), от средната класа и горния ѝ слой, някои леви интелектуалци и профсъюзи са важна част от базата ѝ. "Кемалистко" е и крайбрежието, особено на запад.

Син на държавен служител, алевит (каквито са 15-20% от населението), той изненада партия, подозрителна към малцинствени групи. Асоциациите с Махатма Ганди дойдоха не само от очилата, а и от Похода на справедливостта през 2017 г. Пред 1939 г. Ганди повежда кампания за ненасилствено гражданско неподчинение срещу Британската империя и монопола ѝ върху солта. Монополът върху властта е на прицел на РНП и Кълъчдароглу, след като 85 години по-късно дългогодишният журналист и депутат от РНП Денис Бербероглу бе арестуван.

Така се стигна и до 450-километровия поход от Анкара до Истанбул. Никой кемалист не бе събирал подобни множества от 40 години: последният успешен опит е на Еджевит през 1977 г., два дни преди избори.

Друга победа на Кълъчдароглу по-рядко бива споменавана: той бе и човекът, застанал зад съюза на РНП и Добрата партия на Акшенер и ислямистката Партия на щастието. Този съюз от 2018 г. отвори пътя за триумфа на местните избори през 2019 г. "Голямата награда", Истанбул, бе спечелена два пъти.

Това много е повече, отколкото бяха постигнали предишните двама посочени от опозицията кандидат-президенти - Мухарем Индже и Екмеделин Ихсаноглу. Тогава РНП търсеше по-обединяващ съперник.

От една страна, възпроизвеждането на този триумф може и да е трудно. Специално в случая с Истанбул победата на Екрем Имамоглу - смятан от някои за по-подходящ (макар и заплашен от присъда, която може да го остави извън играта) кандидат-президент - фактическата подкрепа на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) помогна.

Отчасти благодарение на мерки като повишаването на минималната работна заплата, Ердоган си върна малко от подкрепата спрямо средата на миналата година - времето, когато дори Кълъчдароглу, тогава с по-малки шансове в анкетите от Имамоглу и Яваш, започна да се очертава като възможен победител на балотаж. "Ердоган ще обрисува Кълъчдароглу като губещ", казва за "Ройтерс" Емре Пекер, директор за Европа в Eurasia Group.

От друга, и в момента в някои проучвания Кълъчдароглу се справя добре. Пример е публикуваната снощи анкета на ORC, проведена между 4 и 6 март (докато бе видим разнобоят в коалицията за името му) с 1850 участници: според нея, попитани за кого от двамата биха дали гласа си, 56.8% посочват Кълъчдароглу, 43.2 на сто посочват Ердоган.

Възможно е той да получи гласове и от прокюрдската ДПН, както стана с Имамоглу в Истанбул. ДПН, в момента трета сила в парламента (и може би четвърта в следващия), не е част от Масата за шестима заради враждебност към кюрдите сред част от участниците и страх от отчуждаване на избиратели. Лидерът на партията Митхат Санджар заяви, че е възможно Кълъчдароглу да бъде подкрепен след "ясни, открити разговори":

Кюрдите не таят топли спомени от "партията на Мустафа Кемал Ататюрк", чиито корени водят тъкмо до основателя на Република Турция; в първите десетилетия на Република Турция те биват наричани "планински турци", а някои от "останалите" турци чуват в училище, че основно живеещите на изток техни сънародници имат опашки.

Кълъчдароглу обаче работи за заравяне на томахавката и промяна в нагласите на партията в последните години, включително на посещения в предимно кюрдския град, известен на български с кюрдското си име Диарбекир. Дали това ще му помогне зависи и от решението на ДПН дали да номинира собствен кандидат. В парламента пък гласовете на прокюрдската сила биха дали на водения от Кълъчдароглу алианс мнозинство.

Предстои обаче да се види дали е възможно да му помогне начинът, по който РНП "използва" опустошителните земетресения в кампанията. Обичайно е опозицията да е нападателна при такива бедствия в много държави, а властта да призовава за единство. В случая според изследователя Незих Онур Куру от компанията Toplumsal Etki Arastirmalari Merkezi след земетресението Кълъчдароглу е успял да консолидира базата и с по-борбения тон, но не и нерешителните избиратели, които търсят обединяващи резултати от политиците, пише "Ройтерс". По думите му "това не помага на цялостната опозиция".

Не по-малко важно ще е каква история ще разкаже опозицията - и то в момент, когато според критици на Ердоган бъдещето на турската демокрация е под въпрос, но за много жители на дневен ред са икономиката и възстановяването от опустошилия Южна Турция кошмар.