Почести и спомени отбелязаха деня на спасяването на българските евреи
Денят 10 март като дата, на която се отбелязват 80 години от спасяването на българските евреи *, бе почетен с три официални събития в София, на които освен български официални лица присъства и посланикът на Израел, дипломати, еврейски организации, голяма група евреи от Мексико, политици и много граждани.
Пред Паметника на спасението до Народното събрание организацията на евреите
"Шалом" събра граждани, политици, дипломати
Сред почетна гвардейска рота и с военни почести Организацията на евреите в България "Шалом" поднесе венец заедно с много граждански и професионални организации, Министерството на културата и на външните работи в присъствието на външния министър Николай Милков и кмета Йорданка Фандъкова. От църквата "Света София" (където имаше и молебен за мир) до паметника, "Шалом" заедно със Столична община организира Поход на толерантността и мъдростта. Деца и официални гости носеха и плакати с хаштаг на български и английски език #НиеПомним.
В словото си председателят на "Шалом" проф. Александър Оскар изрази признателността към доблестните българи, които са намерили кураж да се застъпят за своите съграждани евреи - Светия синод, интелигенцията - писатели, лекари, адвокати. И същевременно изтъкна, че е недопустимо да бъде ревизирана историята, което по думите му се забелязвало през последните години. Не могат да се игнорират мрачните моменти, с 11 343 жертви на Холокоста от Вардарска Македония, Беломорието и Западните покрайнини, управлявани тогава от българската власт, подчерта проф. Оскар.
Венец бе поднесен и от коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" в присъствието на нейните лидери Кирил Петков, Христо Иванов, Атанас Атанасов и други кандидат-депутати.
Президентът Радев, на откриването на документална изложба: "Цар Борис не се пречупи пред Хитлер"
Президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, премиерът Гълъб Донев и министри от служебния кабинет, бившият премиер Симеон Сакскобургогтски, духовни лица от Светия синод, представители на организации на български евреи, посланикът на Държавата Израел Йорам Елрон, дипломати, известният историк и общественик от Израел проф. Михаел Бар-Зоар, участваха в откриването на документалната изложба "Евреите по българските земи" в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".
Изложбата представя експонати от фонда на Националната библиотека в две направления - стара история с редки старопечатни книги и събитията от периода 1941 - 1943 г. , както и наградите, с които посмъртно е удостоен цар Борис III от международни еврейски организации.
"Преживяла две национални катастрофи, България е направила всичко възможно, за да избегне въвличането й в поредната война на Стария континент. Въпреки натиска на нацистка Германия върху българските институции нашият народ отхвърля антисемитизма и сам разпокъсван и преследван, търси пътя към диалога и към мирната ревизия на несправедливия Ньойски диктат", заяви в словото си Радев. И подчерта, че спасяването на българските евреи преди 80 години "и днес е пример за силата на обществената енергия, щом е посветена на справедлива кауза".
"Хитлер не пречупи решението на Цар Борис да не допусне депортацията на нито един български поданик извън пределите на България. В тези дни на неимоверни изпитания българският народ и държава издържаха невероятен тест с огромна историческа стойност, като не допуснаха нито един български евреин да загине в лагерите на смъртта или да бъде убит в България за това че е евреин", каза президентът.
Радев заяви в словото си, че обществото остава "в дълг към паметта на спасителите заради идеологическите пластове, затъмнили делото на достойните". Отбелязването на 80 годишнината стана повод за остра дискусия сред историци, еврейски организации и обществени фигури за ролята на държавата (повече по темата - четете тук).
Спасяването на българските евреи – дискусията за ролята на държавата
"Опитите за вменяване на вина, които са най-малкото проява на неуважение към нашите спасени еврейски съграждани и към моралния подвиг на малка България, докато други в Европа колаборираха с нацистките власти", заяви още президентът.
Радев представи като скъп почетен гост от Израел и верен приятел на България проф. Михаел Бар-Зоар, общественик и историк, автор на книгите "Извън хватката на Хитлер" и "Спасение", в която изследва събитията от пролетта на 1943 г., довели до предотвратяване на депортацията на евреите от стара България.
Михаел Бар-Зоар: Има нещо специално в българите
В емоционално наситено слово гостът, роден в България, който е бил десетгодишен когато заминава за Израел, заяви: "Има нещо специално в българския народ. Да видят хората как в най-мрачните, в най-тежките моменти, един народ, от всички слоеве на обществото, опази своите евреи. Аз виждам това като свещен дълг, който имаме към България - да разпространим в целия свят тази история. Това е нещо много дълбоко и трябва да го пазим в българската душа и в нашите спомени", каза проф. Михаел Бар-Зоар. И продължи: "Щастлив съм, че мога да кажа тези думи днес, в моя роден град София. За чест на българите, за чест на моята родина".
| Изключително картинно Михаел Бар-Зоар описа детайли от кюстендилската акция на 9 март 1943, която става причина да се чества 10 март - детайли, до които е стигнал в своето изследване "Спасение". По думите му по време на срещата на депутата Димитър Пешев и четиримата кюстендилски общественици с вътрешния министър Габровски "Пешев е вдигнал скандал в министерския кабинет, оттам се носела на висок тон кавга". Именно на тази паметна среща се наложило министърът да звъни на "високото място". |
През май 1943 последвал втори опит за депортация на евреи, разказа още проф. Бар-Зоар. "Шлеповете край Лом и Видин бяха готови да поемат клетниците, Александър Белев /шефът на Комисарството по еврейските въпроси - бел.авт./ само чакаше вътрешния министър Габровски да каже. Но Габровски тича при Филов. А Филов чака царя." Така и втория опит за депортация е осуетен. "На другия ден Белев подал оставка."
По думите на Михаел Бар-Зоар недепортирането на евреи от България "не е събитие от един-два дни или два месеца". Още при срещата си с Хитлер цар Борис е заявил, че "няма как да бъдат пуснати навън, тъй като спешно ни трябват за строителството на пътища и железници", казва Бар-Зоар.
Какво прави Борис III за оцеляването и депортацията на евреите
"Това е написал в своя "Дневник" Богдан Филов със собствената си ръка - така му казал царят. Това е най-големият блъф в българската история, който показва какви средства е трябвало да бъдат използвани и през какви изпитания да се мине, за да можем днес да кажем, че са спасени евреите вътре в България. И да изразим съжалението и скръбта за онези, които не е можело да бъдат спасени".
На Мемориалните плочи до църквата "Света София" президентът поднесе венец
И пред мемориалните плочи имаше почетна гвардейска рота и военен ритуал. Под звуците на Траурния марш Радев поднесе венец и се поклони пред трите плочи - с имената на Светия синод, депутатите от подписката на Димитър Пешев, общественици и интелектуалци и на цар Борис и царица Йоанна.
"Трябваше да минат 80 години, за да видим това", каза пред "Дневник" Симеон Сакскобургготски.
Много граждани поднесоха венци и цветя. От политически партии венци нямаше, не присъстваха и политици.
* 10 март е възприет като датата за отбелязване на спасяването на българските евреи, тъй като на този ден е приключило освобождаването на всички събрани принудително за депортиране евреи. Това става след кюстендилската акция на 9 март на Димитър Пешев, след която същата вечер започва освобождаване на задържаните и продължава на 10 март.
